Решение № 269 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 440/2010 г.

Решение № 269 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 440/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Х. К. А., А. Х. М. и С. Х. М., като наследници на починалия на 22.12.2009 г. Х. М. А., за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 51 от 3.04.2008 г. по в. гр. дело № 14/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 68 от 13.12.2007 г. по гр. дело № 11/2007 г. на Крумовградския районен съд и е уважен предявения срещу Х. М. А. иск по чл. 108 ЗС, като последният е осъден да предаде на Ю. А. А. владението на 431 кв. м. от недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 16 по ПУП на гр. К., целият от 715 кв. м., при граници: изток - ПИ 47 на Д. А. И., запад - УПИ * на Х. М. А., север - улица "С" и юг - улица "Б". Молителите представят и се позовават на помощен план на имот на наследниците на А. Х. М. в местността "Й" в землището на гр. К., ЕКАТТЕ 39970, констативен протокол от 9.11.2009 г. за извършено от "Г" ЕООД, гр. К. анкетиране и заснемане на нива от 0.300 дка в посочената местност, за които твърдят, че са нови писмени доказателства, които безспорно установяват идентификацията на процесния имот предмет на спора по чл. 108 ЗС. Ответникът по молбата за отмяна Ю. А. А. от гр. К. е на становище, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена, а по същество, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна с вх. № 1523/15.12.2009 г. е подадена от наследодателя на молителите Х. М. А. /починал на 22.12.2009 г./ в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да уважи ревандикационния иск срещу наследодателя на молителите, въззивният съд е приел, че ищецът Ю е собственик на УПИ * в кв. 16 по плана на гр. К. по силата на отреждане на основание заповед № КО-376/25.12.2000 г. на кмета на Община К. за частично изменение на ПУП, съгласно което площта на имота, собственост на ищеца е 715 кв. м., независимо, че по нотариален акт е 480 кв. м. Съдът е приел, че площта не е индивидуализиращ признак, а от геодезическото заснемане от вещото лице било установено, че ответникът владее 431 кв. м. от имота, в каквато насока били и гласните доказателства. Намерил е за недоказано твърдението на ответника, че по силата на наследяване и давностно владение е собственик на частта от нивата, която владее. Въззивният съд се е позовал на решение № 139 от 27.06.1995 г. на ОСЗГ К., с което на Х. М. А., като наследник на А. Х. М., б. ж. на К. е отказано възстановяване правото на собственост върху нива от 0.300 дка в землището на града, м. "Й", при граници: А. М. К., Р. О. А. и Х. Ефенди, тъй като имота попада в строителните граници на града. От удостоверение изх. № 18/06.03.2008 г. на Общинска администрация К. било установено, че не е възлагано изготвянето на помощен план за земеделски земи по чл. 13а, ал. 1 или ал. 2 ППЗСПЗЗ на територията на общината. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. С представените с молбата за отмяна помощен план и констативен протокол от 9.11.2009 г. за извършено анкетиране и заснемане на нива от 0.300 дка в м. "Й" в землището на гр. К., не се удостоверява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да съставлява основание за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакувания съдебен акт и да оправдае необходимостта от повторно разглеждане на делото. Както се посочи, ревандикационният иск е бил уважен след като е прието, че ответникът Х. М. А. /наследодател на молителите/ владее без правно основание 431 кв. м. от парцел **** в кв. 16 /целият с площ 715 кв. м./, който имот е собственост на ищеца Ю. А. А. по силата на отреждането на основание заповед № К* от 25.12.2000 г. на кмета на община К. за частично изменение на ПУП. Въззивният съд е приел, че ответникът Х. М. А. не е оспорвал, че владее 400 кв. м. от имота, но е възразил, че е собственик на тази част по наследство и давност, което възражение обаче е намерено за неоснователно предвид липсата на доказателства. Доколкото частта от 431 кв. м. от УПИ * в кв. 16 по ПУП на града е била геодезически заснета от вещото лице на скицата към заключението от 19.04.2007 г., представените с молбата за отмяна помощен план на имот на наследниците на А. Х. М. в м. "Й" в землището на гр. К. и констативния протокол от 9.11.2009 г. за извършеното от "Г" ЕООД, гр. К. анкетиране и заснемане на нива от 0.300 дка в същата местност, не установяват новооткрито обстоятелство, касаещо основателността на възражението на ответника Х /наследодател на молителите/, че е собственик на спорната част от УПИ * в кв. 16 по ПУП на гр. К., за да послужат като основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Евентуалното наличие на идентичност на имота по решение № 139/27.06.1995 г. на ОСЗГ- К. с част от процесните 431 кв. м. от УПИ * в кв. 16 по ПУП на града не би се отразило на решаващите изводи на въззивната инстанция относно липсата на основание за упражняваната от ответника Х фактическа власт. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.