Решение № 5263 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2015 г.

Решение № 5263 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Марияна Стойчева, против решение № 3663 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 114/2015 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1215 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съобразно мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че не е оказано съдействие на земеделския стопанин при подаване на заявлението за подпомагане с предоставяне на актуален графичен материал. Твърди, че съдът не е съобразил процедурите по Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и Наредба № 5 от 27.02.2009 г., свързани с подаване на заявленията за подпомагане и извършване на проверките за допустимите за подпомагане площи, както и че са спазени изискванията на чл. 28 и чл. 36 от АПК. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице по отношение на двата спорни БЗС, както и неправилно е приложил чл. 15 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Излага, че в производството не е оборена констатацията за размера на нестопанисваната площ от земеделския стопанин, предвид отказа по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт. Ответникът - Здравко Любенов Здравков с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Смята, че съдът законосъобразно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, като фактите и обстоятелствата от значение за спора не са били служебно изяснени от административния орган, който необосновано е приел, че наддекларираната площ е 24,95 хектара, което се равнява на 24,24% от заявената, а от заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че недопустимата площ е в размер на 7,31 хектара, което се равнява на 6,06% от заявената. Излага, че по този начин административният орган неправилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 58 на Регламент № 1122 от 30.11.2009 г., според който - ако разликата е по-голяма от 20% от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури. предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3663 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 114/2015 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 28 състав, е отменено Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1215 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне съобразно мотивите на решението, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел, че администрацията не е изпълнила задълженията си по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, тъй като не е осигурила възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство и на заявителя не е указано да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС. Съдът е приел, че установената от административния орган наддекларирана площ е в размер на 24,95 ха или 24,24% и е в резултат на неразрешени или разрешени не в полза на жалбоподателя застъпвания със заявени за подпомагане парцели от други земеделски стопани, а от заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е установено, че недопустимата площ е в размер на 7.31 ха или това са 6.06%, което е много под това, което е приел административния орган, поради което е нарушен чл. 58 от Регламент от 30.11.2009 г. Приел, че е допуснато нарушение на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. при определяне допустимостта на площите (БЗС) представляващи трайно затревени площи, без да се изясни от административния орган какъв е характерът на насажденията и дали попадат в хипотезите за недопустимост. С решението съдът е дал указания на административния орган за изясняване на спорните обстоятелства относно реалния размер на наддекларираните площи. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна се установява, че с решение № 15326 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6670/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 1509 от 11.03.2014 г. по адм. д. № 3923/2013 г. на Административен съд София град, с което е била отхвърлена жалбата на Здравко Любенов Здравков против Уведомително писмо изх. № 02-220-6500/1215 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., в частта в която е отказано финансово подпомагане, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания. В изпълнение на дадените указания административният съд е установил, че административното производство е започнало със Заявление за регистрация 2011 г. и Заявление за подпомагане 2011 г. от 5.05.2011 г. № 2216051142692, като Здравко Здравков е кандидатствал за подпомагане за кампания 2011 г. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП) с 18 БЗС-та. След извършена административна проверка по заявлението по справка от 5.05.2011 г. е отразено, че БЗС - 87299-224-2 излиза извън площите подходящи за подпомагане. С процесното уведомително писмо и отразените в него таблици е определена недопустима за подпомагане площ по СЕПП в размер на 24.95 ха., а по НДП - 0,99 ха. Определен е процент на наддекларирана площ по СЕПП - 24.24%, а по НДП - 1.24% съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Въз основа на определената наддекларирана площ е определена санкционирана площ по СЕПП е в размер на 102,95 ха, а по НДП 0 ха, поради което по СЕПП не е оторизирана сума за плащане, а по НДП оторизираната сума е в размер на 2400.90 лв. Административният съд в изпълнение указанията по решение № 15326 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 6670/2014 г. ВАС е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, по която за двата спорни за подпомагане парцели е констатирано, че за БЗС 87299-224-1-2 през 2011 г. е заявен като трайно затревен (мери и пасища) с размер от 31.75 ха и към момента на заявяване, при извършена автоматизирана проверка на този парцел не са били констатирани недопустими за подпомагане площи. Въпреки това на наличната към този момент ЦОФК са били видими полските пътища, които пресичат парцела. Също така е установено по отношение на БЗС 87299-224-2-2 след направена актуализация на ЦОФК въз основа на самолетни снимки от м. юли 2011 г. е установено, че полските пътища са налични и към този момент, и са с обща площ 5.73 ха. Установени са общо недопустими площи от 6,32 ха като неподдържани, поради това, че са заети от полски пътища, които не представляват поддържано пасище и само тези площи не надхвърлят 20% по чл. 58 Регламент № 1122/2009 г. По отношение на останалата площи в двата парцела, оставени от МЗХ извън слоя на площите в добро земеделско състояние за 2011 г., вещото лице на базата на ЦОФК за 2011 г. е установило наличието на високи треви, чиято височина не може да бъде определена, но според него същите не представляват дървесна или храстовидна растителност. Установено е, че в южната част на БЗС 87299-2-2 се наблюдава участък с компактно разположена, непочистена растителност, но същата не представлява храсти, а тръни и високи треви. Тези въпроси са останали неизяснени в хода на административното производство, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт с оглед преценка на приложението на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. Въз основа на данни по делото и заключението на СТЕ съдът е приел, че установената от административния орган наддекларирана площ е в размер на 24,95 ха или 24,24%, а от заключението на вещото лице, недопустимата площ е в размер на 7.31 ха или - 6,06%, което е много под това, което е приел административния орган, респ. обуславя нарушение на чл. 58 от Регламент от 30.11.2009 г. Неоснователни са доводите на касатора свързани с изводите на съда, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В касационната жалба се съдържа изложение относно приложимата нормативна уредба относно условията и реда за подпомагане на земеделските стопани, извършване на административни проверки, създаване и поддържане на ИСАК, както и че съдът неправилно е приложил относимата нормативна уредба. В случая не се спори по правната регламентация относно реда за подаване на заявления за подпомагане, тяхното администриране, извършване на проверки, както и относно одобряване на допустимия слой, а доколко в УП е обективиран отказ на административния орган за подпомагане, поради недопустими за подпомагане площи. Безспорно за разрешаване на административноправния спор са относими разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложима редакция - ДВ, бр. 51 от 05.07.2011 г.), както и Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм. с § 3 от ЗР на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г.), с оглед преценката за спазване на материалноправните разпоредби при формиране на отказа на административния орган за подпомагане, а оспорването е по отношение спазването на административните правила определени в посочените актове от започване на административното производство до издаване на административния акт за подпомагане или отказ от подпомагане по отделните схеми. Следва да се отбележи, че административното производство започва по заявление от земеделския стопанин като за целите на финансовото подпомагане следва да му бъде предоставена подходяща графична информация относно площите попадащи в допустимия слой и по който се извършва от него "верифициране". Заявлението за кандидатстване се базира на площите в допустимия слой, определени през предходната година - чл. 10, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложима редакция - ДВ, бр. 51 от 5.07.2011 г.), въз основа и на който при извършване на административните проверки се определят установените и наддекларирани площи. Неоснователно е възражението на касатора, че след като въз основа на извършените административни проверки е установена наддекларирана площ по ИСАК, отказът е мотивиран, а размера на санкцията е обусловен от процентното съотношение по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. В случая не се отнася до това дали е следвало да се извършат допълнителни проверки или не, а за предоставяне на възможност на кандидата, след като е настъпила промяна в обстоятелствата (на допустимия слой), при които са декларирани площите, да даде възможност за становище във връзка с одобрения нов слой. Установено е от заключението на СТЕ, че окончателната ортофотокарта с аерозаснемане през юли 2011 г., а определянето на границите и дешифрирането е станало до края на 2011 г., а приетият слой "Площи, подходящи за подпомагане" е предаден на ДФЗ 28.02.2012 г. и на базата на него е осъществена проверката за допустимост на декларираните от кандидата площ за кампания 2011 г. В случая кандидатът за подпомагане е заявил площи за подпомагане въз основа на специализиран слой, който е различен от окончателния слой, по който са извършвани всички административни проверки за плащания за кампания 2011 г., като едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделския производител и на база на променен слой е извършено установяване на допустимите площи, без кандидатът да е уведомен за това. В хода на производството е установено, че по извършена предварителна справка на 5.05.2011 г. след подаване на заявлението само по отношение на БЗС 87299-2-2 е установено несъответствие със слоя, за което е бил уведомен земеделският стопанин. По отношение на останалите площи установени за недопустими (наддекларирани) с уведомителното писмо по СЕПП административният орган не е уведомил земеделският стопанин за констатираните несъответствия, както и не е изяснил дали заявените за подпомагане постоянни пасища са допустими за подпомагане по критериите на чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. (отм.) или са трайно неподходящи за подпомагане по смисъла на чл. 15 от същата Наредба. Видно от СТЕ приетите за недопустими части от БЗС не са от категориите посочени в чл. 15, за да обусловят недопустими площи, както и административният орган не е посочил, кои характеристики обуславят тяхното изключване от допустими слой и съответно в какъв размер. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в административното производство не са спазени изискванията по чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, поради това, че не е осигурена възможност на земеделския стопанин да участва в отделните етапи на административното производство. Отделно от това административният орган не е определил точните характеристики за недопустимост на трайните пасища за подпомагане. С уведомителното писмо административният орган е посочил правни основания за отказа за подпомагане - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., по които обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че не са изложени фактически обстоятелства и не е посочено по отношение на тези площи на базата на какви факти, се приема, че не са стопанисвани или кои са с площ по-малка от допустимата за подпомагане. Правилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на СТЕ, след като се установява, че недопустима площ е под 20% и много под предвидените проценти по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., които обуславят пълен отказ за подпомагане по СЕПП. Липсата на обективно установени факти по приложението на чл. 15 от Наредба № 5/2010 г. (отм.), както и липсата на правни основания в тази връзка в уведомителното писмо, обуславя извода, че административният орган е издал един незаконосъобразен акт, в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Действително следва да се отбележи, че не всички нарушения на административнопроизводствените правила обуславят незаконосъобразност на административния акт, а само тези в резултат на които би се стигнало до друг правен резултат. В случая в административното производство не е бил изяснен въпроса относно характеристиките на част от БЗС, които да обуславят недопустими площи, предвид заявяването им като трайно затревени площи, с оглед преценката на приложението на чл. 15 или чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. (отм.). При тези данни правилно съдът е приел, че земеделският стопанин е бил лишен от възможността за защита във фазата на административното производство, респ. не е могъл установи допустимостта на площите за подпомагане, а административният орган не е съобразил вида на заявените площи - затревени площи/мери и пасища, в съответствие с изискванията на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. (отм.). С оглед на изложеното съдът приема, че правилно административният съд е отменил оспорения административен акт предвид установените нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от съда указания по установяване на допустимите площи за БЗС на кандидата за съответната кампания, както и прилагане на относимите материалноправни разпоредби по Наредба № 5 от 10.03.2010 г. (отм.). Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение