Решение № 8078 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 1804/20.10.2023 г., постановено по адм. д. 149/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставено в сила издаденото от него Уведомително писмо изх. 02-010-6500/400 от 12.01.2023 г. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Я. Х. М. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1804/20.10.2023 г., постановено по адм. д. 149/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отменено Уведомително писмо изх. 02-010-6500/400 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която на Я. М. е отказано частично подпомагане по Подмярка 13.2/НР 2, Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Мярка 12/Натура 2000, Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП), изпратена е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решаващият съд е разгледал подробно съдържанието на оспорения пред него акт, за да обоснове извод, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, а допълнително изготвеното след подаване на жалбата до съда становище не съставлява част от административната преписка и не би могло да съдържа мотиви за издаването акта. Решаващият съд е изложил допълнителни съображения за допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички писмени доказателства, установяващи факти, относими към определянето на санкцията, респективно наличието на основания за липсата на отговорност на земеделския стопанин за опожаряването на заявени от него площи. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия. Касационният жалбоподател оспорва констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви, от които да са ясни възприетите от административния орган фактически основания за прилагане на посочените в акта правни основния. Първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че е налице основание за отмяна на оспорения административен акт, изразяващо се в пълна липса на мотиви - неяснота относно фактическите установявания и приложения закон от административния орган. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо административният съд правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. Възпроизвеждането в административния акт на съдържанието на хипотезите на множество правни норми, приложими при условията на алтернативност, правилно не е възприето от решаващия съд като мотиви (фактически и правни основания) по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК доколкото въобще не е възможно да бъдат свързани с конкретния случай. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат да се изясняват и доказват за първи път в съдебното производство. Изцяло се налага да бъдат споделени и допълнителните мотиви на първата инстанция относно допуснати нарушения на административно производствените правила, които са довели до издаване на отмененото уведомително писмо при неизяснена фактическа обстановка, включително относно наличието на предпоставките на чл. 77, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета за неналагане на санкция на земеделския стопанин. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода и направеното искане, има право да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на действителната фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение