Решение № 1632 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2016 г.

Решение № 1632 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. А., против решение № 1643 от 10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 6219/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Първо отделение, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 5785з-1570 от 21.05.2015 г. на впд директор на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР (ДУССД). В касационната жалба са развити доводи за необоснованост на решението, за нарушение на процесуалния и материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, с произтичащите от това последици. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ДУССД - МВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. В., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание по същество, отговорът се поддържа от юрисконсулт Цанова, като се иска отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а постановеното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и извърши служебно преценка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Постановеното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба. В производството пред АССГ е оспорена заповед № 5785з-1570 от 21.05.2015 г., издадена от впд директора на ДУССД, с която е наредено на М. И. А. - Генова да се яви в 09.00 часа на 22.05.2015 г. в Института по психология на МВР за провеждане на експертно психологическо оценяване. Оценяването е наложено от обстоятелството, че служителката е имала поведенчески реакции, които имат характер на индикатори за разпознаване на рисково поведение, описани във формуляр, образеца на който е приложение към заповед № I з-69 от 18.01.2006 г., относно превенция на рисково поведение на служителите на МВР. В същата заповед са описани задължението на всички ръководители на всички основни структури в МВР да наблюдават отчитат и подлагат на експертно оценяване всички прояви на рисково поведение от личностен и психологичен характер на служителите на МВР, както и реда за осъществяване на преценката, задълженията и мерките при разпознато поведение, включително и по отношение управление на стреса от работата. Първоинстанционният съд е приел, във връзка с направено от ответника възражение за недопустимост на жалбата, че същата е допустима, тъй като независимо че има характер на вътрешнослужебен акт, чиито контрол е недопустим на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, тази недопустимост е преодоляна от обстоятелството, че със заповедта се засягат правата на жалбоподателката. Заповедта я обвързва с конкретно задължение - да се яви на психологическо изследване, което неблагоприятно въздейства в правната й сфера. Обстоятелството, че заповедта е изпълнена също не обосновава отпадане на правния интерес, тъй като жалбоподателката може да претендира обезвреда на неблагоприятните последици. По тези съображения, съдът е приел, че жалбата е допустима и я разгледал по същество. Тези изводи на съда не намират опора в закона и не могат да бъдат споделени. Жалбата е недопустима и постановеното решение следва да бъде обезсилено. Жалбоподателката е назначена на длъжност главен юрисконсулт в сектор "Правно-нормативно обслужване" в ДУССД - МВР. Същата като служител в МВР следва да отговаря на редица общи изисквания, посочени в ЗМВР - чл. 155 от ЗМВР, както и на такива определени в длъжностната характеристика за конкретната длъжност. Общите и специфични изисквания следва да са налице не само към момента на назначаване на съответната длъжност, а и в течение на служебното правоотношение, при изпълнение на работата. МВР е натоварено със специфични функции с оглед което са въведени и редица изисквания относно необходимите качества на работещите в структурните му звена лица. На съответните ръководители са предоставени правомощия да следят и проверяват съответствието на лицата и работата им с изискванията за съответната длъжност. За всеки служител, в случая за жалбоподателката, е налице корелативно задължение за спазване на изискванията. С оспорената заповед, правилно съдът е приел, че се възлага задължение на служител, пряко подчинен на издателя на заповедта - аргумент от длъжностната характеристика, раздел IV, което задължение е пряко свързано с изпълнението и качеството на изпълнението на службата. Правилно съдът е приел, че безспорно е налице вътрешнослужебен административен акт, с който е разпоредено изпълнението на служебна задача. Не може да се сподели, обаче изводът на съда, че този акт засяга по някакъв начин правата или законните интереси на жалбоподателката. Заповедта няма неблагоприятен ефект - правопрекратяващ, ограничаващ или пораждащ задължения, за да се приеме подобно засягане. Негативни последици не могат да възникнат от заповедта, с която служителката е задължена да се яви на психологическо изследване в Института по психология към МВР. Такива неблагоприятни последици биха възникнали едва след изготвянето на евентуална отрицателна оценка от изследването, съответно от последващи заповеди, издадени във връзка с подобна отрицателна оценка. Сама по себе си заповедта за явяване на експертно психологично изследване не поражда неблагоприятни последици и не засяга правата и интересите на жалбоподателката, съответно не подлежи на самостоятелен контрол. Такова засягане, както вече се посочи, е възможно от експертната оценка и същата следва да подлежи на съдебен контрол (в този смисъл решение от 16.04.2013 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Фазлийски срещу България", в което е прието нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно отказа за разглеждане на оценката за психическа пригодност), но заповедта, нареждаща явяване на изследване, е акт в изпълнение на задължение на административния ръководител, в резултат на преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подадената жалба е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Касационната инстанция дължи служебен контрол относно допустимостта на решението и в случая, независимо от липсата на касационна жалба от ответника, или на оплакване в касационната жалба на касатора, следва да се произнесе като обезсили постановеното съдебно решение, като произнесено по недопустима жалбата, съответно при наличие на порок по смисъла на чл. 218, ал. 2 от АПК и прекрати производството по делото на АССГ. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирано, на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева. Размерът е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,