Решение № 1891 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2011 г.

Решение № 1891 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 16.09.2011 г. постановено по адм. д. № 815/2009 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отменена заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, с което на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Бургас в частта относно нанасянето на бивш поземлен имот от Общински поземлен фонд № 1000024 по плана за обезщетяване, представляващ нива с площ от 6.412 дка, сега с инд. 07079.9.50 и площ от 564 кв. м като незаконосъобразна като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания. Ответникът Георги Костадинов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съставът на съда е приел за незаконосъобразна процесната заповед на посоченото за издаването й основание в частта относно нанасянето на ПИ от Общински фонд № 1000024 по плана за обезщетяване. Кадастърът има за предмет основаните данни за един имот - местоположение, граници размери, принадлежност на правото на собственост. Изработването на КК и КР е подчинено на целта на актуалност на кадастъра, което изисква индивидуализация на имотите по време на създаването. Проверката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР е доколко са спазени законовите разпоредби и участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри. В конкретния случай е установено, че за процесния имот административния орган неправилно е отразил площта му без да се съобрази с правото на собственост върху имота, което се е получило вследствие на наличие на противоречиви данни в източниците на информация при изработване на кадастралната карта. Обоснован е извода, че при получилото се разминаване при определяне на имота на жалбоподателя и нанасянето му в КК са нарушени нормите на чл. 36, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗКИР и то влияе върху границите му и върху записването на имотите на заинтересованите страни, което е достатъчно основание да се счете заповедта в тази й част за незаконосъобразна. Доколкото с заповедта се засягат права и интереси на останалите собственици възникналите спорове се уреждат по друг ред. Наред с това доколкото се навежда довод от ответника Вълканов за наличие явна фактическа грешка при отразяване на регулационните граници на урбанизираната територия, която да се отстрани по реда на § 6, ал. 8 и 9, законосъобразно е прието, че този ред в конкретния случай е неприложим при първоначално одобряване на кадастралната карта. При това положение решението постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение