Решение № 7761 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2013 г.

Решение № 7761 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Димитров Данаилов, представляван от адв. Котари, надлежно упълномощена, против решение № 3066/19.12.12 г. по адм. д. № 2617/12 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Общински съвет-Варна, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: В първоинстанционното производство касаторът Данаилов е обжалвал решение № 273-6/28.03.12 г., прието от Общински съвет-Варна с протокол № 6/28.03.12 г. за одобряване на подробен устройствен план /ПУП/-план за улична регулация /ПУР/ на СО "Прибой" в частта относно имот с идентификатор 10135.5549.1684 с оплакване, че при реализиране предвижданията за уличната регулация имотът би бил значително намален по квадратура. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването с мотиви за неоснователност на оплакването по жалбата, както и относно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. При преценката за законосъобразност на плана за улична регулация на основанието по чл. 108, ал. 5 ЗУТ поземлените имоти не следва да се разглеждат изолирано, а като част от територията в обхвата на разработката. Цитираната разпоредба държи сметка не само за икономичност на предвижданията, а и за възможността за целесъобразно устройство на поземлените имоти и кварталите, т. е преценката за съответствие на разработката с изискването на чл. 108, ал. 5 ЗУТ следва да се извършва съвкупно, както досежно конкретния имот, така и от гледна точка на цялостното устройствено решение. Оспореният устройствен план е одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, съгласно който за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по подробен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2. Този план е различен от плана по ал. 1- има за предмет само улична регулация и определя само външните/ към улица/ регулационни линии на имотите, а не цялостното им регулиране и застрояване. При одобряване на този план не се спазва ограничението по чл. 16, ал. 1 ЗУТ за отчуждаване до 25% от площта на имота. В конкретния случай не се установява незаконосъобразност на плана в обжалваната му част, тъй като и след прилагане на плана, имотът на касатора остава с площ и лице в рамките на допустимите по закон. Изложеното определя обжалваното решение правилно, постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение