Решение № 7791 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11887/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. А., гражданин на Сирия, против решение 22303/05.11.2024 г., постановено по адм. дело 7278/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Сирия. Оспорва се и заключението на съда, че Турция се явява трета сигурна държава по отношение на чужденеца. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на И. Т. А.. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на И. Т. А., гражданин на Сирия, против Решение 7195/24.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че с молба В-13-332/12.04.2024 г. на РПЦ-София, И. Т. А., гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 13.05.2024 г., отразено в протокол. Като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил военните действия, липсата на сигурност и вероятността да бъде мобилизиран. Посочил е, че е напуснал Сирия на 04.06.2023 г. нелегално в посока Турция, където останал 10 месеца, но не е подал молба за закрила, за да не бъде депортиран. На 03.04.2024 г. влязъл нелегално на територията на Република България и поради липса на средства не е могъл да продължи към друга държава. По време на интервюто И. Т. А. посочил още, че не е имал никакви проблеми нито той, нито член от семейството му, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Сирия, не му е оказвано насилие и не е преследван. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 7195/24.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на И. Т. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Сирия, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Административният съд се е съгласил с изводите на органа, че на територията на Сирия има военни действия, поради което са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, но бежанската история на И. Т. А. следва да бъде разгледана в светлината на чл. 75, ал. 2 ЗУБ и възможността лицето да се ползва със закрилата на друга държава - Турция, в която лицето е пребивавало нелегално в продължение на десет месеца и която е решило да напусне поради невъзможност да се издържа. Прието е, че Турция се явява трета сигурна страна по отношение на чужденеца, поради и което за него не съществува опасност, ако се завърне там. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 7195/24.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административният съд е потвърдил административният акт, касаещ предоставянето на бежански статут по ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, И. Т. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Сирия поради това военните действия и липсата на сигурност, като след като е престоял 10 месеца в Турция решил са замине за държава в Западна Европа, но поради това, че нямал достатъчно пари останал в България. От изложеното следва, че реално той не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход, поради което правилно АССГ е приел, че така представената бежанска история на И. Т. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут, следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция счита, че действително от данните по преписката има основание да се приеме, че са наличие предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на И. Т. А., но не се споделя изводът на първоинстанционният съд, съответно и на административния орган, че такъв не следва да бъде предоставен поради обстоятелството, че лицето е пристигнало от трета сигурна страна Република Турция, където е престоял 10 месеца. Неправилно състав на АССГ е възприел наличието на трета сигурна за И. Т. А. страна като единствено, т.е. самостоятелно основание за отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут при проведено производство по същество и установяване наличието на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ, извършено от страна на ДАБ. Изложените в тази част на оспореното решение мотиви, които преповтарят съжденията на административния орган, сочат наличие на предпоставките на чл. 13, ал. 1 ЗУБ, според който обстоятелството по ал. 1, т. 14 ЗУБ, (т.е. пристигането на заявителя от трета сигурна държава, в която ще бъде приет) може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, но единствено ако при условията на кумулативност съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец, както и след като му е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. Според настоящия съдебен състав при провеждане на производството по молбата за закрила на И. Т. А. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в смесване на две различни административни производства, които намират правното си основание в различни правни норми, провеждат се по различен ред и преследват различни правнорегламентирани цели. Производството по чл. 13 ЗУБ е преюдициално спрямо това по чл. 75, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по аргумент от разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗУБ, според която едва при недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава, след провеждане на производството по чл. 13, ал. 1 ЗУБ му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България. Също така, органът е следвало да събере и доказателства относно установяването на връзка между чужденеца и съответната трета сигурна за него държава. Единствени обстоятелства, свързани с Република Турция, които се установяват от проведеното интервю са, че чужденецът е прекарал там 10 месеца, но не е подал молба за закрила. В този смисъл е и Решение на СЕС от 04 Октомври 2024 г. по преюдициално запитване С-134/23, където в §41 Съдът подчертава, че способите за събиране на доказателства за установяване на горните обстоятелства трябва да предвиждат проверка във всеки отделен случай на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава членка на страните, считани като сигурни в общ план, както и нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат за международна закрила и предоставят възможност на кандидата да обжалва както прилагането на понятието за сигурна трета страна във връзка с конкретното му положение, така и наличието на връзка между него и въпросната страна. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като в случай, че бяха избегнати, е налице възможност органът да достигне до резултат различен от оспорения. Горното налага извод за неправилност на съдебното решение в частта, касаеща предоставяне на хуманитарен статут, и основателност на касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния и процесуалния закон в тази част. Макар постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, направени са били неправилни и необосновани правни изводи в посочената част, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Това обосновава необходимостта от отмяна на оспорения съдебен акт в посочената част, ведно с оспореното Решение на Председателя на ДАБ и връщането на преписката на административния орган с указания за ясно уточняване на административното производство, което провежда. В случай на произнасяне на органа по въпроса за наличие спрямо касатора на трета сигурна държава, следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, вкл. и чрез насрочване на друго интервю за установяване на факти и обстоятелства с пряко отношение към индивидуалната сигурност на посоченото лице в тази трета държава и наличието на установена връзка на лицето с нея. Като е пропуснал да съобрази допуснатите от страна на административния орган съществени процесуални нарушения и е направил извод за законосъобразност на оспореното административно решение в частта, касаеща искането на И. Т. А. за предоставяне на хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част. В останалата част, съдебното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение