Решение № 9761 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2017 г.

Решение № 9761 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Алексиев и Алин Стойчев Йорданов - служители на "ТЕТ61 " ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител - адв. Евстатиева, срещу решение № 2515 от 12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1739/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на Екатерина Миткова Иринчева е обявена за нищожна принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5б. "б" ЗДвП, приложена от служители на ТЕТ61 ЕООД и изразяваща се в репатриране на МПС "БМВ" с ДК № ВТ 0077 КВ на 04.06.2016 г. на територията на к. к. Златни пясъци. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът - Екатерина Миткова Иринчева, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за основателна по същество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожна принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5б. "б" ЗДвП, изразяваща се в репатриране на МПС "БМВ" с ДК № ВТ 0077 КВ на 04.06.2016 г. на територията на к. к. Златни пясъци, извършено от служители на "Тет 61" ЕООД. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Този извод е мотивиран със следните съображения: Не е установено по категоричен начин къде точно е бил паркиран автомобила, а от там не може да се установи и собственика на пътя. Въпросът за собствеността върху участъка, върху който е паркирало неправилно ППС е от особено значение с оглед компетентността на този собственик да делегира права на определено длъжностно лице да налага посочената ПАМ. Поради това, че не е ясно точното място на паркиране на МПС, по делото е възпрепятствана възможността на съда да установи по категоричен начин, на кого е собствеността върху участъка от пътя, съответно кой е компетентен да делегира права за издаване на ПАМ. Горното според съда обективира извод за липса на елемент от фактическия състав по делегиране на правомощия, което обосновава извод за нищожност на наложената мярка поради липса на компетентност. На следващо място ответникът в първоинстанционното производство не е доказал кое е длъжностното лице, натоварено да налага посочената ПАМ. Лицата Алин Йорданов и Георги Алексиев според представените трудови договори са работници /служители/ - водачи на открита платформа с повдигащо устройство. От представените длъжностни характеристика за лицата се установява, че основните им задължения са превозване на МПС от местата на нарушение до паркинга на фирмата. Не им е възложено издаване на ПАМ. Същите не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. На двамата ответници е възложено само обикновено изпълнение на определени трудови задължения - водач на платформа с повдигащо устройство, като съобразно длъжностната характеристика имат задължение да превозват МПС от местата на нарушение до паркинга на фирмата. Допълнително издадените заповеди, с които им се дават правомощия по чл. 168 ЗДвП не ги правят длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 б. "а" или "б" от НК, поради това, че по силата на трудовите им договори не им е вменено задължение да извършват ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице. Нормата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, е въвела задължително изискване собствениците на пътя да определят длъжностни лица по налагане на ПАМ. След като лицата извършили ПАМ не са длъжностни, следва, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 ЗДвП са действали без да имат компетентност. От друга страна дружеството - работодател е юридическо лице, а не натоварено длъжностно лице по смисъла на закона. Горното, според АС - Варна, обосновава извод за липса на компетентност по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП както по отношение на "ТЕТ - 61" ЕООД, така и по отношение на Алин Йорданов и Георги Алексиев да налагат процесната ПАМ. съдът е приел още, че при налагането на процесната ПАМ е допуснато и съществено нарушение на процесуалния закон - не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Така мотивиран съдът е обявил нищожност на процесната ПАМ. Така постановеното решение е неправилно. Изводът на съда, че процесната ПАМ е наложена от некомпетентен орган е неправилен. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП гласи, че определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на цитираната разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. " б" ЗДвП, са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна мярка "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя. Тоест всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. В разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП законодателят е нямал предвид понятието "длъжностни лица" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, които са оправомощени изрично от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП. В случая видно от доказателствата по делото собственици на пътищата в к. к. Златни пясъци са дружествата "Паркстрой-Златни пясъци"ООД и "Златни пясъци"АД. От приложените заповед № 04/27.04.2016 г. и заповед № 12/27.04.2016 г. се установява че и двете дружества, чрез своите изпълнителни директори, са оправомощили изрично касаторите на територията на к. к. "Златни пясъци" да преместват паркирани в нарушение на правилата за движение автомобили, създаващи опасност или правещи невъзможно преминаването на другите участници в движението. Изложеното до тук обосновава извод, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган. Неправилен е и изводът на съда за допуснато съществено нарушение на процесната мярка. В случая ПАМ е наложена с конклудентни действия и не се налага мотивирането и. Законът допуска такава възможност. Съставеният констативен протокол не е актът, с който е наложена ПАМ. Независимо от горното процесната ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е наложена в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото не се установява къде точно и как точно е бил паркиран автомобилът. Не може да се установи също така дали е бил паркиран в нарушение на знак В 27, както и дали автомобилът е правел невъзможно преминаването на останалите участници в движението. Представеният снимков материал и останалите доказателства не дават отговор на поставените по-горе въпроси. Дори да се приеме, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, то горното обстоятелство не е достатъчно за да обоснове налагане на процесната ПАМ. Необходимо е по безспорен начин да е установено, че автомобилът е бил паркиран така, че е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на останалите участници в движението. Доказателства в тази насока липсват. Снимковият материал не дава представа за действителното разположение на автомобила спрямо пътя. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че в конкретния случай не са били налице материалните предпоставки, визирани в хипотезата чл. 171, т. 5, б. б. ЗДвП за налагане на ПАМ "преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик". Ето защо като е обявил нищожност на обжалваната ПАМ АС Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него - постановен друг, с който процесната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид крайния изход на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски е основателна и следва да бъде уважена, като "ТЕТ 61" ЕООД следва да бъде осъдено да плати на ответника по касационната жалба съдебни разноски в общ размер на 1110/хиляда сто и десет/ лева, от които 500 лева - за настоящата инстанция и 610 лева - за първата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,