Решение № 13639 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2015 г.
ВАСIII отделение13.12.2016 г.докладчик т Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.10.2015 г. по адм. дело № 451/2014 г. по описа на Административния съд-Б.. ОСЪЖДА И. Н. К. от град Б., жк "И.", блок ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., ЕГН **********, да заплати на Областна администрация-Б. разноски в размер на 150 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13639 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14038/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова И. Н. К. е подал касационна жалба срещу решението от 23.10.2015 г. по адм. дело № 451/2014 г. по описа на Административния съд-Б., с което е отхвърлен предявения от него против Областната администрация- Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 226 120 лева за вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на областния управител на област Б. в периода 2001 г. - 2008 г. да издаде временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи, преобразувани в спестовни числа по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Управителят на област с административен център-Б. е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че И. Н. К. е притежател на многогодишен жилищноспестовен влог, с тиражирани 226 120 спестовни числа. На 28.02.2000 г. И. К. подал чрез местната комисия по чл. 8 ЗУЖВГМЖСВ при О. Б. до областния управител на област Б. искане за преобразуване на жилищноспестовните числа по влога му в жилищни компенсаторни записи. Със заповед № РД-04-65 от 17.04.2001 г. областният управител на област Б. признал право на преобразуване на притежаваните от И. К. спестовни числа в жилищни компенсаторни записи на стойност, изчислена на база 226 120 лихвочисла. В заповедта било посочено, че временно удостоверение за жилищните компенсаторни записи ще бъде издадено след уточняване на стойността на едно спестовно число. С писмо № 98-В-79 от 25.02.2005 г. областният управител на област Б. уведомил И. К., че процедурата по преобразуване на лихвочисла не е приключила и че удостоверителен документ ще бъде издаден след уточняване на стойността на едно спестовно число, като информацията за размера на жилищноспестовните записи служебно ще бъде изпратена в Централния регистър към Агенцията по приватизация за издаване на компенсаторни инструменти и тяхното регистриране. Със заповед № РД-18-25/1.03.2005 г. областният управител определил стойност от 9 044,80 лева за притежаваните от ищеца 226 120 лихвочисла и разпоредил да се подаде необходимата информация за регистрация на притежаваните от молителя жилищни компенсаторни записи в Централния регистър съгласно Закона за компенсаторните инструменти. Левовата равностойност на лихвочислата била определена с прилагането на левов индекс на спестовно число в размер на 0,04 лева, приет с решение № 3/22.03.2004 г. на Управителния съвет на Националния компенсационен жилищен фонд. И. К. обжалвал пред съда заповед № РД-18-25/1.03.2005 г. на областния управител. С решение № 1920 от 21.02.2006 г., по адм. дело № 11929/2005 г. по описа на Върховния административен съд заповедта била отменена като незаконосъобразна, а преписката - върната на областния управител на област Б. за извършването на действията по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 9 от 14.08.1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от ЗОСОИ. Съдът дал задължителни указания на административния орган за издаването на временно удостоверение по утвърден образец (приложение № 3), за откриването на партида по регистъра и за регистрацията на жилищни компенсаторни записи по реда на чл. 3 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. С молба от 31.03.2010 г. до областния управител И. К. поискал да се изпълни съдебното решение. В отговор бил уведомен, че на основание § 12, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (в сила от 21.11.2008 г.) всички преписки са били изпратени на съответната местна комисия с оглед отмяната на § 9 от преходните и заключителни разпоредби на закона и преустановяването на плащанията с жилищни компенсаторни записи. Съгласно § 13 от преходните и заключителни разпоредби на закона местните комисии служебно възстановяват заеманата от гражданите позиция на правоимащи по чл. 3, ал. 1 ЗУЖВГМЖСВ. Според заключението на назначената по делото икономическа експертиза, пазарната стойност на една лихвоточка за периода от 2008 г. до 31.03.2009 г. е била 0, 08 лева, при което 226 120 лихвоточки се равняват на 18 089, 60 лева, а пазарната стойност на един жилищен компенсаторен запис от лихвоточки към 2008 г. е 20, 26 лева, така че жилищните компенсаторни записи, които ищецът е следвало да получи, са на стойност 58 791, 20 лева. От показанията на разпитан по делото свидетел било установено, че през 2003 г. свидетелят сключил договор с И. К., съгласно който следвало да му прехвърли недвижим имот срещу предоставените от К. юридически услуги, и срещу притежаваните от него жилищни компенсаторни записи от лихвоточки От правна страна административният съд приел, че искът е неоснователен. Съгласно § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове лицата, притежаващи жилищно-спестовни влогове в спестовни числа, определени към 31.12.1990 г. и включени в групите по чл. 3, ал. 1 ЗУЖВГМЖСВ, могат да преобразуват своите лихвочисла в жилищни компенсаторни записи, с които да закупуват жилища и парцели за жилищно строителство. С допълнение на разпоредбата от 2003 г. на правоимащите лица е предоставена възможност да участват приватизационни сделки с право да закупят дялове или акции на търговски дружества срещу притежаваните от тях жилищни компенсаторни записи. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № 9 от 14.08.1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, в срок от 15 дни след произнасяне по искането, направено на основание § 9 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, областният управител издава временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи по утвърден образец, което се връчва лично срещу подпис на заявителя и открива партида по регистъра, предвиден по чл. 6, ал. 9 ЗОСОИ. Издателят на удостоверителния документ е длъжен служебно да изпрати информация до Централния депозитар за получените и връчени на притежателите им компенсаторни инструменти, като същите се считат издадени едва с регистрирането им. Съдът посочил, че областният управител на област с административен център Б. е бил длъжен в срок от 15 дни след влизане в сила на заповед № РД-04-65/17.04.2001 г. да издаде на ищеца временно удостоверение по образец и да извърши регистрацията в съответния регистър. Тъй като това задължение не било изпълнено, следвало да се приеме, че има бездействие на административния орган, продължило до 28.11.2008 г. или до отмяната на § 9 преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. За ищеца обаче не настъпила вреда, тъй като съгласно § 13 от закона местните комисии служебно възстановяват заеманата от гражданите позиция на правоимащи по чл. 3, ал. 1 ЗУЖВГМЖСВ, което им дава право да получат финансова компенсация за притежаваните от тях многогодишни жилищни влогове. Освен това от събраните гласни доказателства се установявали данни за пропуснати ползи, а ищецът претендирал вреди под формата на настъпили загуби. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон, макар да не споделя направения от първоинстанционния съд извод за наличието на незаконно бездействие от страна на областния управител. Административният орган е изпълнил възложените му задължения, като е издал заповед за признаване на правото на преобразуване на притежаваните от И. К. спестовни числа в жилищни компенсаторни записи, както и заповед, с която е определил стойността на компенсаторните записи. Втората заповед е била обжалвана от ищеца поради несъгласие с определената стойност. Областният управител не се е произнесъл с отказ да издаде временно удостоверение и да направи регистрация на компенсаторните записи, макар съдът, който е отменил заповед № РД-18-25/1.03.2005 г., да е дал именно такива указания. В действителност невъзможността за ползване на компенсаторните записи от правоимащия не се дължи на бездействието на областния управител, а на липсата на нормативна уредба относно начина, по който се определя стойността на компенсаторните записи. С издаването на заповед № РД-18-25/1.03.2005 г. областният управител е направил опит да преодолее непълнотата на нормативния акт. След отмяната на заповедта органът не би могъл да издаде временно удостоверение при положение, че и съдът в отменителното си решение не е посочил как да се определи стойността на жилищните компенсаторни записи след като е счел, че предприетото от областния управител индексиране на спестовните числа е незаконосъобразно. Издаването на временно удостоверение и изпълнението на последващите действия по регистрация на компенсаторните записи на практика не е възможно при условие, че не е определена номинална стойност на компенсаторните записи. Впоследствие разпоредбата на § 9 преходните и заключителни разпоредби на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове е била отменена, без реално да е била приложена. В подкрепа на този извод е удостоверение № 798/24.10.2014 г. на Българската фондова борса, в което е отразено, че жилищните компенсаторни записи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове никога не са били търгувани на борсовия пазар. Не става ясно как е била формирана стойността, посочена в удостоверение № 92-00-81-785/1.12.2014 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, според което номиналната стойност на един компенсаторен запис е един лев, при положение, че нормативно не е уреден начин за определянето й. Освен че няма бездействие от страна на административния орган, не са установени и настъпили за ищеца имуществени вреди. В исковата молба е посочено, че той не е бил обезщетен нито парично, нито посредством компенсаторни записи, което му причинило вреда. Както вярно е отбелязал административният съд, правото на финансово компенсиране на ищеца не е преклудирано, тъй като правата му на правоимащ по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове са били възстановени. При отсъствието на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди искът законосъобразно е бил отхвърлен. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност в полза на Областната администрация-Б. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд