Решение № 116 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 22/2010 г.

Решение № 116 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 22/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по внохд № 138/2009 г. по описа на Окръжния съд в гр. С. В искането се сочи, че постановеното по делото решение нарушава закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. Съдът неправилно е квалифицирал престъплението като маловажен случай, а това e довело до определяне на неоправдано снизходителна санкция. С тези аргументи се обосновават съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и се отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Осъденият и неговият защитник оспорват основателността на искането. Те твърдят, че основната им позиция е за невинност, но не са прибегнали до извънреден способ за атакуване на съдебния акт, приемайки наложената с него административна санкция. Представителят на прокуратурата пред касационната инстанция пледира в подкрепа на възобновяването на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. С. с присъда № 120 от 17.02.2009 г. по нохд № 1274/2008 г. признал подсъдимия Д. Г. Г. за виновен в това, че за периода от 12.07.2007 г. до 24.09.2007 г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - нотариус, в кръга на службата си съставил осем официални документа /нотариални заверки на подписи/, в които удостоверил неверни обстоятелства /полагането на подписа лично от вписаните лица/, с цел да бъдат използвани като доказателство за удостоверените обстоятелства, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 311, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 78 а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на осемстотин лева. Подсъдимият бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, с решение № 102 от 30. 09. 2009 г. по внохд № 138 по описа за 2009 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на глобата от осемстотин на три хиляди лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на наказателната процедура е е допустимо, тъй като е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Решението на двете предходни инстанции да квалифицират престъплението като маловажен случай противоречи на чл. 93, т. 9 от НК и не кореспондира със задължителните указания на ППВС № 3 от 1982 г., т. 15. Предходните съдебни състави са направили неправилни изводи за обществената опасност на престъплението, определяйки я като по- ниска в сравнение с обикновените случаи по чл. 311, ал. 1 от НК. Установените по делото факти в тази насока показват точно обратното. Продължаваната престъпна дейност на подсъдимия включва осем отделни престъпни деяния, извършени в рамките на два месеца. В качеството на нотариус Д. Г. удостоверил, че че подписите под осем заявления за промяна на избран осигурителен фонд са положени от вписаните лица - обстоятелство, опровергано чрез всички събрани по делото доказателства. Очевидно инкриминираната дейност не е инцидентна проява, тангентираща към професионален риск, а проява на установена практика с много неблагоприятно влияние върху реда и правната сигурност на документирането. Разсъжденията на въззивната инстанция са концентрирани върху финансовите измерения на престъплението и изцяло пренебрегват общественоправната функция на нотариалното удостоверяване на подпис. По този начин не са съобразени затрудненията, които престъплението е създало на засегнатите лица. Те изненадващо и до голяма степен случайно разбрали, че са положили подпис пред длъжностно лице, което не са виждали, и са потвърдили изявление, което не са правили. Становището на въззивния съд подценява и усложненията в дейността на пенсионноосигурителните дружества, които започнали да губят клиенти. Проявената от тях активност за изясняване на причините за това очевидно е продиктувана от интереси, които съвсем не са незначителни. Без адекватна оценка в контекста на обществената опасност на престъплението е останал и фактът, че заявленията с неверните заверки са включени в документооборота, а по отношение на свидетелите К, Й. и Г. те са постигнали и крайната цел - сключени са нови осигурителни договори. Останалите петима пострадали избегнали този финал, тъй като своевременно разбрали, че подписите им са манипулиране чрез невярно нотариално удостоверяване. Не може да бъде споделено и разбирането на съда, че обществените отношения, свързани с разглежданото невярно документиране "не са от такава важност и не са застрашени по такъв начин, че да може да се твърди голяма обществена опасност на деянието. " Осигурителните права на гражданите са изключително чувствителна социална сфера, която е далеч от подобно омаловажаване. На следващо място позицията на съда съдържа трудно защитимо с оглед стандартите на едно демократично общество пренебрежение към суверенността на личната преценка на гражданите за управлението на парични потоци, създадени с тяхното участие. Обобщено, налице е съществено нарушение на закона, което обуславя отмяна на второинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Този изход на делото прави безпредметно обсъждането на доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,