Решение № 3851 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2019 г.

Решение № 3851 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та) и от "Булгартрансгаз" ЕАД, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2689 от 18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10912 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Агрополихим" АД, е отменено Решение № Ц – 13 от 14.09.2018 г. на КЕВР в частта му за утвърждаване, считано от 1.10.2018 г. на "Булгартрансгаз" ЕАД разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 1.10.2018 г. – 30.09.2019 г. в размер на 1, 52 лв. /МВТч; на елементите, формиращи газовата компонента на цената на природния газ за балансиране, както и за одобряване, считано от 1.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %. Наред с това, делото е върнато като административна преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона, като КЕВР е осъдена да заплати на "Агрополихим" АД разноски за производството в размер на 50, 00 лв. В касационната жалба на КЕВР се излагат подробни съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение, а при условията на евентуалност за неговата неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърдението за недопустимост на обжалваното съдебно решение се основава на доводите на този касационен жалбоподател за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно правния интерес на "Агрополихим" АД да обжалва Решение № Ц -13 от 14.09.2018 г. Релевира се твърдение, че адресат на това решение, което съставлява индивидуален административен акт, е единствено "Булгартрансгаз" ЕАД, чиито права и интереси актът непосредствено засяга и за когото този акт създава права и задължения. Поддържа се становище, че с решението не се утвърждава такса са дисбаланс или цена за положителен или отрицателен дисбаланс, която ползвател на мрежата да заплаща или да получава от оператора на газопреносна мрежа "Булгартрансгаз" ЕАД в зависимост от размера на формиран от него дневен дисбаланс, тоест не представлява решение за утвърждаване на пределна цена на природния газ. Твърди се, че АССГ е извършил необосновано смесване между "Агрополихим" АД и обществения доставчик "Булгаргаз" ЕАД и отношенията между първото дружество и оператора на газопреносна мрежа "Булгартрансгаз" ЕАД. Обръща се внимание, че със съдебното решение не е извършена преценка относно наличието на правен интерес за "Агрополихим" АД да оспорва т. III от спорното решение, с която на самостоятелно правно и фактическо основание е одобрено, считано от 1.10.2018 г., изменение на малката корекция в размер на 8 %. В допълнение се излагат и подробни съображения за неправилността на съдебното решение. Иска се неговото обезсилване, респективно отмяната му, ведно с отхвърляне на жалбата срещу решението на Комисията. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Агрополихим" АД оспорва тази касационна жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото в касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва с доводи за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност – за неправилността му. Недопустимостта на решението се обосновава по сходни съображения на изложените в касационната жалба на КЕВР. Излагат се и подробни съображения за неговата неправилност. Иска се обезсилването му, респективно отмяната му, ведно с отхвърляне на жалбата срещу решението на Комисията. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Агрополихим" АД оспорва тази касационна жалба в представен по делото писмен отговор, който препраща към съображенията, изложени срещу касационната жалба на КЕВР. Иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото в касационното производство разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд "Булгартрансгаз" ЕАД се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за основателност на оспорването. Приел, че оспореното решение на КЕВР е незаконосъобразно като прието в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и в резултат го отменил. Решението е валидно, но е недопустимо. Установява се, че с Определение № 6470 от 16.10.2018 г., постановено по адм. д. № 10641 по описа на АССГ за 2018 г. е разделено производството по жалбите на "Дексия България" ООД, "Агрополихим" АД, "Биовет" АД и "Неохим" АД, които били подадени срещу един и същи административен акт - Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г., издадено от КЕВР. В резултат на това били образувани четири отделни съдебни производства пред АССГ по жалби срещу един и същи административен акт. Постановени били четири съдебни решения, с които е отменен един и същи административен акт. Касационното оспорване на четирите решения е станало причина за образуване на четири касационни съдебни производства - по четири касационни жалби на "Булгартрансгаз" ЕАД и на КЕВР. Недопустимо е решенията и по четирите дела на АССГ да продължат едновременно да съществуват в правния мир. Това е така, тъй като един и същи административен акт не може да бъде отменен с влезли в сила съдебни решения четири пъти. До този резултат не би се стигнало, ако производството по четирите жалби срещу един и същи административен акт не е била разделено за разглеждане в четири отделни дела. Преценката за допустимост и основателност на всички жалби е следвало да бъде извършена в едно съдебно производство, независимо, че актът е оспорен от четири различни субекта. Оспореното пред първоинстанционния съд по адм. д. № 10912 по описа на АССГ за 2018 г. Решение № Ц-13 от 14.09.2018 г. на КЕВР, с което на "Булгартрансгаз" ЕАД е утвърдена, считано 01.10.2018 г. разходна компонента на цената на природен газ за балансиране на газова година 1.10.2018 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1, 52 лв. / MWh; утвърдени са елементите, формиращи разходната компонента на цената на природния газ за балансиране и е одобрено, считано от 1.10.2018 г. изменение на малката корекция в размер на 8 %, е изцяло отменено с влязло в сила Решение № 2794 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10641 по описа на АССГ за 2018 г., по жалба на "Дексиа България" ООД. Това решение е оставено в сила с Решение № 13076 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. № 8940 по описа на Върховния административен съд за 2019 г. При тези установявания, доколкото оспореният административен акт е вече отменен с влязъл в сила съдебен акт, според настоящия състав на Върховния административен съд, оспорването по настоящото дело е недопустимо поради липса на предмет и в тази връзка - липса на правен интерес у оспорващия. Това обосновава извод за недопустимост на първоинстанционното решение, което на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено. Въпреки изхода на спора, исканията на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение