Решение № 14659 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2012 г.

Решение № 14659 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фармавекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от Светлана Марешка чрез упълномощения адв. Методи Байкушев, против решение № 448 от 28.03.2012 г. по адм. дело № 4 от 2012 г. на Административния съд - Благоевград. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № РД-09-961/28.10.2011 г. на директора на РЗОК - Благоевград, в частта, с която на основание чл. 35, ал. 1 от Договор № 010816/30.06.2011 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, на "Фармавекс" ООД за установено нарушение на чл. 15, ал. 2 от договора е наложена финансова неустойка в размер на 240 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Благоевград, не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Благоевградският административен съд е изяснил фактическата обстановка по спора и правилно е преценил, че процесната заповед № РД-09-961/28.10.2011 г. на директора на РЗОК - Благоевград, за налагане на санкция в оспорваната й част (т. 2), е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в установената форма, на основание чл. 30, ал. 1 от сключения между жалбоподателя и НЗОК договор от 2011 г. и във връзка с извършен контрол по чл. 72, ал. 4 ЗЗО по изпълнение на договора. Приел е за установено описаното в т. 2 от заповедта нарушение на чл. 15, ал. 2 от договора, че в аптека "Марешки" в гр. Благоевград магистър-фармацевтът не е въвеждал информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в приемното помещение на аптеката. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че именно компютърните специалисти са въвеждали извън приемното помещение на аптеката информация от рецептите за отчета пред НЗОК, съдържаща данните за пациента, лекаря отпуснал лекарствата, наименованията, броя и кода на лекарствата. Този извод се основава на констатациите от извършената проверка и резултатите, обективирани в т. 2 на констативен протокол № 60 от 06.10.2011 г., съдържащ мотивите на оспорения акт, в който са отразени установените факти, обусловили издадената заповед за прилагане на санкциите, предвидени в сключения договор. Установено е, че въвежданите от компютърните оператори данни за пациента, лекаря, наименованието, броя и кода на лекарствата, са операции, които не биха могли да се квалифицират като техническа дейност, тъй като обработката на рецептите и въвеждането на информацията от тях за отчета пред НЗОК е единен процес, който следва да се осъществява изцяло от магистър-фармацевта и то в приемното помещение на аптеката. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за правилно. Със сключването на договор № 010816/30.06.2011 г., изпълнителят по него е поел задължението да отпуска на задължително здравноосигурени лица лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствени продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), включени в приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, включени в списъци с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, определени от Надзорния съвет на НЗОК (чл. 1 и чл. 2 от договора). В чл. 3 от договора е посочено, че отпускането на лекарствени продукти се извършва единствено и само от магистър фармацевт, съгласно чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от договор № 010816/30.06.2011 г. регламентира задължението на изпълнителя по договора да въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в момента на отпускане на лекарствата и това въвеждане да се извършва само в приемното помещение на аптеката. Такова е изискването и на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, съгласно който приемането и обработването на рецептите, отпускането на лекарствени продукти и продажбата на други продукти се извършват само в приемното помещение. По делото е установено, че по време на проверката длъжностните лица - финансови инспектори са констатирали и вписали в констативния протокол, че магистър-фармацевтът не обработва и не въвежда информацията от рецептите за отчета пред НЗОК в базата данни на софтуера в приемното помещение на аптеката. Именно тези обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно чл. 35, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Правилно при постановяване на решението си съдът се е позовал на заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза. Същото не е било оспорено от страните и е било прието като доказателство по делото. В този смисъл възражението на касатора, че решаващият съдебен състав не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства на свидетеля - служител в аптека "Марешки", е неоснователно, тъй като съдът е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствата като във връзка със свидетелските показания е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. В касационната жалба са развити доводи, че при проверките финансовите инспектори били оправомощени да констатират единствено факти, които имат отношение към финансовата отчетност към НЗОК, а не да осъществяват контрол по спазване изискванията за осъществяване на търговията на дребно с лекарствени продукти. Същите са неоснователни. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкция № РД-16-22/01.07.2011 г. непосредственият контрол по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 ЗЛПХМ, се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица от РЗОК - финансови ревизори. В този смисъл са и задачите поставени в заповед № РД-09-815/05.10.2011 г. на директора на РЗОК - Благоевград, в която изрично е посочено, че в обхвата на проверката попада и обработката на рецептурните бланки НЗОК, чрез софтуера в момента на отпускане на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели - именно с оглед нормата на чл. 15 от сключения договор. Възраженията на касатора за материална незаконосъобразност на процесната санкционна заповед са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложеното, съдът правилно приел за доказано нарушението на чл. 15, ал. 2 от Договор № 010816/30.06.2011 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Поради това правилно и в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 6, б "а" от договора, на изпълнителя - "Фармавекс" ООД е наложена финансова неустойка в размер на 240 лева. Правилно и обосновано съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалните разпоредби и административно-производствените правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,