Решение № 492 от 14.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2370/2011 г.

Решение № 492 от 14.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2370/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения П. И. Б. за възобновяване на НОХД № 1433/2011 г. на Плевенския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 311/19.07.2011 г., с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В искането на осъдения, поддържано в с. з. пред ВКС лично и от упълномощения му защитник, се излагат доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Твърди се, че по повод образуваното бързо съдебно производство Б. не бил призоваван за с. з. на адреса, посочен в обвинителния акт, нито е бил търсен там при издирването му. Затова, изтъквайки, че правото му на участие е било ограничено поради разглеждане на делото в негово отсъствие с оглед прилагане на чл. 269, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, претендира отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е основателно. От присъдата по НОХД № 1433/2011 г. е видно, че тя е била постановена на 19.07.2011 г., а искането на осъдения е депозирано на 24.08.2011 г. Това предопределя констатацията, че то е допустимо, тъй като се вмества в 6-месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е и основателно. Проверявайки материалите по делото, ВКС констатира, че действително осъденият С. не е бил информиран за започването на съдебното производство, като не е бил призоваван редовно за проведените заседания на посочения в обвинителния акт адрес, нито е бил ефективно издирван, което е довело и до невъзможност да упражни правото си на лично участие. Производството по НОХД № 1433/2011 г. е било образувано като бързо и за същото са били приложими нормите по чл. 358 и сл. от НПК. На 28.05.2011 г. съдията-докладчик е изготвил разпореждане, като в съгласие с чл. 358, ал. 1, т. 4 е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 06.06.2011 г. Въпреки задължението си по чл. 358, ал. 2 от НПК да разпореди на наблюдаващия прокурор да връчи препис от обвинителния акт на подсъдимия и да го призове за с. з., съдията само се е ограничил да посочи, че прокурорът "следва да осигури явяването на подсъдимите и лицата по ОА". От данните по делото е видно, че макар да е следвало да се изпрати препис от разпореждането на наблюдаващия прокурор, то единственото извършено е изготвянето на призовка, която е била връчена на районната прокуратура като страна. На л. 29 е приложено разпореждане на районния прокурор на П. за определяне на прокурор, различен от наблюдаващия, да участва в делото, който и се е явил в с. з. на 6.06.2011 г. Тогава е констатирано нередовно призоваване на подсъдимия - "липса на отрязък от призовка, от който да е видно дали е редовно призован и дали е открит на посочените адреси". Въпреки тази констатация (като е достатъчно видно, че наблюдаващият прокурор не е изпращал нито обвинителен акт, нито призовка на подсъдимия на единствения посочен адрес в гр. Л., а още по-малко е използвана възможност за уведомяването му на посочения в обв. акт. мобилен телефон) съдът е поискал обявяване на подсъдимия за местно и общодържавно издирване и неговото принудително довеждане за следващото с. з. Междувременно е назначил на същия служебен защитник на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. За с. з. на 24.06.2011 г. на подсъдимия не е изпращан нито обвинител акт, нито призовка. В протокола е отразена констатация, че по повод искането за издирване не е получена обратна информация и резултат. В тази връзка е наложена и глоба на началника на сектор "Криминален" на ОД на МВР - П. за неизпълнение на предходното съдебно определение. Делото е било отложено за 19.07.2011 г. На 27.06.2011 г. е получено писмо от ОД на МВР (л. 41), в което е посочено, че Б. е бил обявен за общодържавно издирване, като "до момента въпреки проведените щателни издирвателни мероприятия не са получени конкретни данни за адрес и местонахождение в страната и чужбина". На същата дата е постъпила и молба от Началника на сектор "ПКП" (л. 42) за отмяна на наложената му глоба, като в изложението се съдържа и обяснение поради какви причини се е забавило обявяването на подсъдимия за издирване и придвижване на обратната информация до съда - разпределяне на преписката на инспектор, който провел първоначални издирвателни мероприятия и изготвил карта за издирващо се лице, но впоследствие излязъл в отпуск и по-нататък със случая се е занимавал друг инспектор. Фактически писмени доказателства за търсене на подсъдимия на адреса по делото и по мобилния му тел. не са прилагани. За с. з. на 19.07.2011 г. съдът също не е правил опит да призовава Б. Б.. Независимо от това, в протокола на това с. з. е направена констатация, че той е "обявен с телеграма за местно и общодържавно издирване и към момента не е локализиран, няма известен адрес в страната и чужбина". Затова, приемайки, че "са налице условията по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК" е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и при участие на служебния му защитник и е постановил присъдата си. Всички изложени дотук данни съвсем ясно информират за груби нарушения на правилата, създадени за да гарантират ефективно реализиране на правото на участие на подсъдимия в съдебното производство. При насрочване на делото съдията-докладчик не е изпълнил задължението си по чл. 358, ал. 3 от НПК да разпореди на наблюдаващия прокурор да връчи препис от обвинителния акт и призове подсъдимия, нито е проконтролирал тази дейност до провеждане на първото по делото с. з. на 6.06.2011 г., а още по-малко е предприел такива действия в последващия период до приключване на процеса. В обвинителния акт като единствен известен адрес на подсъдимия е бил посочен този в гр. Л. и мобилен тел. за връзка. На този адрес той изобщо не е бил призоваван, за да се правят констатации, че е не е намерен и поради това е необходимо предприемането на мерки за издирване. Няма и никакви обективни доказателства за провеждане на щателно издирване, извън съдържанието по писмото на л. 41 и обясненията на глобеното длъжностно лице в молбата му за отмяна на глобата на л. 42. Но дори описаното там е достатъчно за да се подходи критично и да се изиска допълнителна информация в какво точно са се изразили т. нар. издирвателни мероприятия, като се има предвид, че в подобни случаи се прилагат докладни от полицейски служители, посетили конкретен адрес по делото, а такъв има, противно на соченото в края на писмото на л. 41 (както и на изложеното в началото на същото писмо). Затова крайно несъстоятелно се оказва и разрешението в последното с. з. на 19.07.2011 г. за прилагането на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, защото нито една от тези хипотези обективно не е била налице - подсъдимият нито е бил търсен на известния по делото адрес като респ. няма данни да не е намерен или пък да го е променил, нито е проведено щателно издирване с оглед установяване на местоживеенето му страната, което да е останало неизвестно. Неспазването на елементарните изисквания за уведомяване за съдебното производство чрез връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з. по правилата, установени в НПК, е довело до лишаване на подсъдимия от правото му на участие, като единствения начин за компенсиране на това нарушение е делото да се възобнови, като се отмени постановената присъда и същото се върне за ново разглеждане на районния съд от стадия на "Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание". Тъй като има данни задочно осъденият да е бил задържан в изпълнение на посочената присъда в затвора - гр. Л., като същевременно ВКС констатира, че той не се е укривал, доколкото не е бил призоваван на посочения по делото адрес, то съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК взетата спрямо него мярка за неотклонение на досъдебната фаза "подписка", останала непроменена в съдебното производство, следва да бъде потвърдена. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 3, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение