Решение № 32 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г.
ВКСI гражданско отделение18.02.2021 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. Б. Б. молба вх. № 9988 от 18.12.2020 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на решение № 134 от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г. о. ОСЪЖДА Е. Б. Б. от [населено място], [улица] да заплати на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. -Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. К. Г., на основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по молбата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 32 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 749/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Гр. д. № 749 от 2020 г. на ВКС е образувано по касационни жалби на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. -Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. и на Е. Б. Б. срещу решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр. д. № 4468 от 2019 г. на Софийския градски съд, II-д въззивен състав, с което е отменено решение № 551884 от 03.12.2018 г. по гр. д. № 84352 от 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, ЗЗ състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от ищците Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. - Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. срещу Е. Б. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Е. Б. да преустанови неоснователните си действия, препятстващи достъпа на ищците до следните общи части на сградата, находяща се в [населено място], [улица]: обща водоснабдителна инсталация- водомер и спирателен кран, намиращи се във фитнес- клуб на кота -2, 62 м., собственост на Б. и да се въздържа от препятстване на достъпа им до тях. С определение № 273 от 27.05.2020 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК само по жалбата на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. -Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А.. Жалбата на Е. Б. Б. е оставена без разглеждане с влязло в сила определение, потвърдено с определение № 122 от 21.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1744 от 2020 г. на ВКС, ГК, първо г. о. С решение № 134 от 10.12.2020 г. настоящият състав на ВКС, ГК се е произнесъл по допуснатата до касационно разглеждане жалба, като е изменил решението на въззивния съд- по същество е уважил предявения иск по чл. 109 ЗС частично: осъдил е Е. Б. Б. да предоставя на Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. - Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. достъп до частта от общата водоснабдителна инсталация на сградата- етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица] /водомер и спирателен кран/, която се намира във фитнес- клуба на кота -2, 62 м., собственост на Е. Б., само когато се налага поставянето, смяната или отчитането на водомера или ремонт на водоснабдителната инсталация и е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС в останалата му част- за осъждане на Б. да предоставя на ищците неограничен достъп до частта от общата водоснабдителна инсталация, която се намира в собствения на Б. обект в сградата- фитнес-клуб на кота -2, 62 м. С молба вх. № 9988 от 18.12.2020 г. Е. Б. Б. е поискала друг състав на ВКС да допълни постановеното от настоящия състав решение, като се произнесе по доводите на Б. за нищожност на договорите, с които ищците се легитимират като собственици на обекти в сградата- етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица]. В писмен отговор от 13.01.2021 г. пълномощникът на ищците по делото оспорва молбата за допълване на решението и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за направените във връзка с тази молба разноски за адвокатска защита. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита, че молбата за допълване на решението от 10.12.2020 г. е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице и преди изтичане на предвидения в чл. 250 ГПК едномесечен срок от влизане в сила на това решение: решението е влязло в сила на 10.12.2020 г., а молбата за допълване е подадена на 18.12.2020 г. Предвид разпоредбата на чл. 250 ГПК и изричното определение от открито съдебно заседание от 10.12.2020 г., с което е оставено без уважение искането на Е. Б. за отвод на настоящия състав на ВКС от разглеждането и решаването на това дело, компетентен да се произнесе по молбата за допълване на решението от 10.12.2020 г. по гр. д. № 749 от 2020 г. е именно настоящия състав на ВКС, ГК, първо г. о. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна поради следното: Не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по част от искането. Делото е образувано по предявен от етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица] срещу етажния собственик Е. Б. Б. иск по чл. 109 ЗС за осъждането й да предоставя на ищците неограничен достъп до частта от общата водоснабдителна инсталация на сградата, която се намира в собствения на Б. обект в сградата- фитнес-клуб на кота -2, 62 м. С решението от 10.12.2020 г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по цялото искане, като е уважил иска частично, а го е отхвърлил в останалата му част. Ответницата Е. Б. не е предявила насрещен иск за прогласяване на нищожност на договорите, с които ищците са се легитимирали като собственици на обекти в сградата- етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], поради което липсата на произнасяне в диспозитива на съдебното решение относно тази нищожност не представлява непълнота на решението. По възраженията на Е. Б. съдът се е произнесъл в мотивите на решението си, но дори да не бе сторил това, то това не би довело до непълнота на решението, а евентуално до неговата необоснованост. Необосноваността /неправилността/ на едно съдебно решение обаче не може да бъде преодоляна чрез допълване на решението, а само чрез неговото обжалване, в случай че то подлежи на такова обжалване. В конкретния случай решението на ВКС е окончателно и е недопустимо под формата на допълване на решението, то да бъде изменяно и спорът пререшаван. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ГПК молителката Е. Б. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата направените от тях разноски за адвокат по делото в размер на 300 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение