Решение № 5332 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2016 г.

Решение № 5332 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7369/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Ю. И., чрез пълномощника му адв. Г., срещу решение № 1095/22.02.2016 г. постановено по адм. дело № 3709/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 128, ал. 2 АПК и против решение № 3092 от 5.05.2016 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането му за допълване на постановеното по делото решение. Основава неправилността им като постановени в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната им, като се постанови решение по съществото на спора, с което се уважат отправените до съда искания. О. М. на правосъдието, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваните решения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 128, ал. 2 АПК. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалваните съдебни решения са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на Ю. И., гражданин на Р. Т., против Министерство на правосъдието, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че като лице от български произход не е български гражданин поради лишаването му от българско гражданство с Указ № 1017 от 28.06.1977 г. на Държавния съвет на НРБ. При изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на административния акт, извежда правния си интерес от предявяване на иск по чл. 128, ал. 2 АПК на предположението, че като лице от български произход ще бъде препятстван да се ползва от облекчената процедура по чл. 26, ал. 2 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ за възстановяване на българското си гражданство. С исковата молба е направено "особено искане", по пътя на косвения съдебен контрол съдът да прогласи нищожността, алтернативно незаконосъобразността на указа в частта му, с която са вписани данните на ищеца. В нея се съдържа и трето искане, при недопустимост на предявения иск, исковата молба да се счита за жалба против отменения указ на Държавния съвет на НРБ в частта му, с която са вписани неверни данни относно годината на раждане на посочения в него Ю. Б. А. С обжалваното решение № 1095/22.02.2016 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Ю. И. иск като неоснователен при приетото, че твърденията на ищеца не обосновават безспорен извод, че е лишен от българско гражданство по посочения в исковата молба начин. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо, като постановено при липса на право на иск. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. В случая тези кумулативно дадени законови предпоставки не са налице. Редът за възстановяване на българско гражданство е уреден в ЗБГ и актовете по приложението му, като съгласно чл. 4 ЗБГ гражданство не може да се установява по съдебен ред. Именно в производството, предвидено в специалния закон, при прилагане на изискуемите се документи по Наредба № 1/1999 г. за приложение на Г. пета от ЗБГ, а не по пътя на установителния иск по чл. 128, ал. 2 АПК следва да бъдат установени законовите предпоставки, обуславящи твърдяното право по чл. 26, ал. 2 ЗБГ. Лишаването от българско гражданство не е въведено като условие за възстановяването му с тази разпоредба. Че ищеца не е български гражданин е установено по делото и не е спорно, че му е издавано удостоверение по чл. 39, ал. 1 ЗБГ, удостоверяващо това обстоятелство. Що се касае до твърдението, че е с български произход, то подлежи на установяване с документ по чл. 3, ал. 1 от Закона за българите, живеещи извън Р. Б. или по общия исков ред, съгласно чл. 3, ал. 2 от с. з. Липсата на законовите предпоставки по чл. 128, ал. 2 АПК основава недопустимостта на предявения иск и тази на обжалваното решение. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК съгласно изложените съображения обжалваното решение № 1095/22.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3709/2015 г. по описа на Административен съд С. град следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото в тази му част. С обжалваното решение № 3092 от 5.05.2016 г., постановено по същото дело, е отхвърлено искането на ищеца за допълване на постановеното по делото решение. За да отхвърли искането, основано на разпоредбата на чл. 176 АПК, административният съд е приел, че не дължи произнасяне по претендираната в исковата молба нищожност и незаконосъобразност на оспорения Указ № 1017 от 28.06.1977 г. на Държавния съвет на НРБ, като алтернативно предявено искане. Това решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В нарушение на императивното изискване на чл. 176, ал. 2 АПК първоинстанционният съд не е насрочил открито съдебно заседание с призоваване на страните, а е постановил съдебния си акт в закрито заседание. Освен това с решението си съдът на практика е оставил без разглеждане подадена до него жалба против административен акт, при изрично направено искане в подадената до него искова молба за прогласяване нищожността му или отмяната му като незаконосъобразен в обжалваната му част. Това произтича от неизпълнение на задължението на съда да определи предмета на спора/споровете с които е сезиран, включително възможността да бъдат разгледани по един процесуален ред. Относно претендираните по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение