Решение № 12815 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2018 г.

Решение № 12815 от 23.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4347/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 58 от 21.02.2018 г., постановено по АХД № 269/2016 г. Административен съд Велико Търново е отменил ревизионен акт /РА/ № Р - 04001215005164 - 091 - 001/29.12.2015 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 92/21.03.2016 година на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му по ЗДДС, в която са определени задължения за внасяне над сумата 18285, 43 лева и съответните лихви и в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък над сумата 10364, 51 лева и съответните лихви. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "- гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд гр. Велико Търново и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Билдинг" ООД чрез своя процесуален представител в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да се уважи. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Велико Търново е отменил ревизионен акт № Р - 04001215005164 - 091 - 001/29.12.2015 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 92/21.03.2016 година на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му по ЗДДС, в която са определени задължения за внасяне над сумата 18285, 43 лева и съответните лихви и в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък над сумата 10364, 51 лева и съответните лихви. Решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията /л. 408гръб – л. 409 от делото/ и основанията на органа по приходите да проведе ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, както и да не признае право на данъчен кредит по отделните фактури – противоречие с разпоредбата на чл. 124, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС и чл. 71, т. 1 от същия закон и основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаване разходите за гориво. На отделен ред са описани и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза, както и комплексната технико – икономическа експертиза. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт /л. 409гръб – л. 410 от делото/. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Във връзка с непризнаването на правото на данъчен кредит по фактурите за закупено гориво първоинстанционният съд е намерил изводите на приходните органи за опровергани от събраните по делото доказателства. Приел е, че от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се доказва, че всички фактури, включени в дневниците за покупки на жалбоподателя са отразени и в дневниците за продажби на посочените доставчици. Приел е, че документите за закупено гориво съществуват след като на първо място същите са представени от жалбоподателя в хода на съдебното производство, извършена е проверка по дневниците за продажби на всички посочени доставчици на гориво, констатирано е тяхното отразяване там и е налице пълно съвпадение на посочените количества и стойности. Въз основа заключението на комплексната съдебно – икономическа експертиза първоинстанционният съд е приел, че така закупеното гориво действително е изразходвано за превоз на работниците, поради което е отменил РА и в частта му по ЗКПО, в които са извършени увеличения на финансовия резултат на жалбоподателя със стойността на горивото. Решението на Административен съд – гр. Велико Търново е неправилно. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Относно задълженията по ДДС първото основание на приходните органи за отказ от данъчен кредит е неизпълнение на законовите изисквания, визирани в чл. 71, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия. Ревизиращият екип е приел, че документите за закупено гориво, вписани в дневниците за покупките на "Билдинг" ООД, не съществуват, доколкото нито дружеството представя такива, нито сочените за доставчици лица са декларирали издаването им. Правилно първоинстационният съд е счел, че тези констатации на данъчната администрация са оборени в съдебното производство чрез представянето на писмени доказателства и заключенията на назначените експертизи. Представените в съдебното производство фактури и касови бонове, дори и да не са представени в ревизионното производство, не могат да бъдат игнорирани и взети предвид, тъй като съдът е длъжен да установи обективната истина. От друга страна, заключението на съдебно - счетоводната експертиза, след извършена проверка по дневниците за продажби на всички процесни доставчици на гориво, е че всички фактури, включени в дневниците за покупки на жалбоподателя са отразени и в дневниците за продажби на посочените доставчици. В случая обаче, в ревизионния акт и потвърждаващото го решение на директора на "ОДОП" са посочени следните допълнителни основания за отказ от правото на данъчен кредит, а именно: 1. липса на доказателства за използването на въпросното гориво за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, 2. част от притежаваните от дружеството автомобили са леки, поради което за закупените за тях горива и смазочни материали не се следва право на приспадане на данъчен кредит, независимо от изпълнението на останалите изисквания на закона и 3. нереалност на доставките на гориво. В тази връзка, основателни са оплакванията в касационната жалба, че от доказателствата по делото не се установява наличието и на тези елементи от фактическия състав на правото на приспадане данъчен кредит по чл. 69 и чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Следва да се посочи, че твърденията, че горивото е зареждано в автомобили, използвани за дейността на дружеството, че с тях са превозвани работници до различни обекти, са хипотетични и не са подкрепени от никакви доказателства – не са съставяни никакви разходо - оправдателни документи в тази връзка - заповед и/или договор; пътни листи/пътна книжка; вътрешни документи свързани с поставените задачи, отчети на изпълнението им и други съобразно дейността на дружеството. Няма доказателства как са транспортирани работниците, колко са те, до кои точно обекти, по какви маршрути, с кои коли, в кои дни, договорите не съдържат специални клаузи кой поема разноските във връзка с това и дали съответните работници не са се придвижвали с личен транспорт. Не са използвани и свидетелски показания на служители на дружеството. Основателно е оплакването в касационната жалба, че решаващият състав е обосновал решението си не на събраните по делото доказателства, а въз основа на предположения, позовавайки се единствено на хипотетичните изводи на вещото лице от изслушаните експертизи, без да са доказани фактите, въз основа на които са дадени тези заключения. Предвид гореизложеното е нарушен и принципът на документалната обоснованост, заложен в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, което е основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО да не бъдат признати разходите за процесното гориво. Налице е и отклонение от данъчно облагане, тъй като не може да се установи съответствие между документираните разходи и действителните стопански операции. По тези съображения РА е законосъобразен и обжалваното решение, с което е отменен ревизионния акт, е неправилно, и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. При този изход на касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 3 796 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,