Решение № 9550 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 25/2020 г.

Решение № 9550 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 25/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община – Хасково, срещу решение № 834 от 8.11.2019 г. по адм. дело № 844/2019 г. на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение е отменена негова заповед № ЧР-41/3.07.2019 г., с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Д. Панайотова за длъжността "главен архитект" в Община Хасково. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че изводите на съда са изградени на неправилно приложение на материалния закон, поради което съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначално подадената жалба срещу оспорената уволнителна заповед, респективно след отмяна на решението делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба – Д. Панайотова, чрез пълномощника си адв. Ванкова, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. По съображения, развити в писмения отговор, счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и е достигнал до обоснован краен извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. С влязло в сила решение, постановено по адм. дело № 806/2018 г. по описа на Административен съд Хасково, е отменена Заповед № Ч-54/20.07.2018 година, издадена от кмета на община Хасково, с която на Д. Панайотова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. С молба от 1.07.2019 г. Панайотова е поискала, на основание чл. 327, ал. 1, т. 8 КТ –да бъде прекратено трудовото правоотношение с Община Черноочене, считано от 2.07.2019 г., с оглед желанието й да бъде възстановена на служебно правоотношение в Община Хасково. Със Заповед № 26/1.07.2019 г. на кмета на община Черноочене искането на Панайотова е удовлетворено и трудовото й правоотношение прекратено, считано от 2.07.2019 г. С уведомление от 1.07.2019 г. Панайотова е сезирала кмета на община Хасково, че в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл - желае да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност; ще се яви на 4.07.2019 година и от която дата следва да бъде възстановена на длъжността "главен архитект". Със Заповед № ЧР-40/3.07.2019 г. на кмета на община Хасково и на основание чл. 122 ЗДСл Д. Панайотова е възстановена на длъжността "Главен архитект на Община Хасково", считано от 4.07.2019 година, когато е и връчена заповедта на лицето. В същият ден- 4.07.2019 година на Панайотова е връчена и оспорената пред АС-Хасково заповед за прекратяване на служебното й правоотношение поради несъвместимост- наличие на трудово правоотношение. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма поради липса на мотиви и в противоречие с материалния закон. Решението е правилно и обосновано. Законосъобразен е извода, че в заповедта липсват мотиви, съотносими към посоченото в същата правно основание. И към момента на издаване на оспорената заповед /3.07.2019 година/ и към момента на връчването и влизането й в сила /4.07.2019 година/ - Панайотова не се е намирала в трудово правоотношение с община Черноочене /същото е прекратено на 2.07.2019 година/. При тези факти обоснован е извода на първоинстанционния съд, че по отношение на жалбоподателката не е съществувала твърдяната в акта несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл- което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на касационната жалба, искането на ответника по касация за заплащане на направените разноски пред тази инстанция е основателно и следва да му се присъдят такива в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,