Решение № 498 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1679/2014 г.

Решение № 498 от 22.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1679/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 10623/2013 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В искането се твърди, че определението на РС-София, с което е одобрено споразумение по нохд № 10623/2013 г. е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като осъденият Т. Л. Т. се е признал за виновен и е бил осъден в извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, като за същото това престъпление/видно от фактическите обстоятелства на обвинението/ същият е бил осъден и със споразумение по нохд № 9892/2013 г. на РС-София. При това положение се налага извод, че Т. Т. е осъден два пъти за едно и също деяние, поради което е нарушен принципа "non bis in idem", регламентиран в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, което е довело и до съществено нарушение на процесуалните му права. Моли се да бъде възобновено нохд № 10623/2013 г. по описа на СРС, да се отмени постановеното по него определение от 29.10.2013 г. в частта, в която Т. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК и да бъде прекратено наказателното производство по делото срещу Т. за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело по съображенията, изложени в него и с направените искания. Осъденият Т. Т., редовно призован пред касационната инстанция не се явява и не взема становище по искането на Главния прокурор. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД след като прецени доводите, релевирани в искането на Главния прокурор, становището на представителя на ВКП, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Направено е от процесуално легитимиран субект, касае съдебен акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС-София определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между Т. Л. Т., защитника му и прокуратурата е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е в полза на осъдения. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С Постановление от 14.01.2013 г. е било образувано досъдебно производство -ДП № 15024/2013 г. по описа на 04 РУП-СДВР срещу Т. Л. Т. за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. С Постановление от 31.01.2013 г. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 28.10.2012 г., около 03.20 часа, в [населено място], на ул. "/улица/. до кръстовището с [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], при управление на л. а. "марка" с ДК [рег. номер на МПС] -жълт цвят, с отличителни белези "Такси", облепен със стикери на таксиметрова компания "име", с трайно монтирана на покрива светеща табела с надпис "Такси", включен касов апарат и включена зелена светлина на предното панорамно стъкло, упражнявал професия-таксиметров превоз на пътници, без да има съответната правоспособност-не притежавал необходимите документи за упражняване на професията: свидетелство за управление на МПС, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, удостоверение за психиатрична годност, съгласно чл. 18 и чл. 31 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници - престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. Независимо от вече образуваното досъдебно производство за посоченото по-горе престъпление, на 14.03.2013 г. е било образувано досъдебно производство № 706/2013 г. по описа на 04 РУП-СДВР, в хода на което Т. Л. Т. на 18.04.2013 г. е бил привлечен като обвиняем за две престъпления- за същото престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, като това по ДП № 15024/2013 г. и за престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. По досъдебно производство № 15024/2013 г. е бил изготвен и внесен за разглеждане в Софийски районен съд на 05.06.2013 г. обвинителен акт срещу Т. Т. за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, поставил началото на нохд № 9892/2013 г., приключило със споразумение от 31.03.2014 г., влязло в сила на същата дата, по което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Изготвеният по досъдебно производство № 706/2013 г. обвинителен акт срещу Т. Т. за извършени престъпления по чл. 324, ал. 1 и чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е бил внесен за разглеждане в Софийски районен съд на 17.06.2013 г., като е било образувано нохд № 10623/2013 г., приключило също със споразумение от 29.10.2013 г., в сила от същата дата, с което подсъдимият се е признал за виновен в извършването на престъпления- по чл. 324, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип и по чл. 343в ал. 2 от НК във вр. с ал. 1 от НК, за което му е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, също при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода. Прочитът на одобрените от съда споразумения по двете наказателни дела- по нохд № 9892/2013 г. и по нохд № 10623/2013 г. сочи на пълна идентичност на фактическите обстоятелства относно престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК, в извършването на което подсъдимия Т. се е признал за виновен, а именно- на 28.10.2012 г., около 03.20 часа, в [населено място], в района на кръстовището на [улица]и [улица], при управление на лек таксиметров автомобил, марка "марка", с рег. [рег. номер на МПС] -жълт на цвят, маркиран като такси, с табела на покрива с надпис "Такси", включена зелена светлинна индикация на предното панорамно стъкло, упражнявал таксиметров превоз на пътници, без да има съответната правоспособност. От така изложените факти се налага извода, че по ДП № 706/2013 г. /нохд № 10623/2013 г./, Т. Т. не е следвало да бъде привличан в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, тъй като спрямо него вече е имало образувано и незавършило друго наказателно производство за същото престъпление, а именно ДП № 15024/2013 г. По аналогичен начин стоят нещата и досежно дейността на първоинстанционният съд- след като съдебният състав по нохд № 10623/2013 г. е разполагал с информация, че спрямо Т. Т. има и друго незавършено наказателно производство по чл. 324, ал. 1 от НК, е следвало да изясни дали то се отнася за същото престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК или за друго, и едва след това да прецени дали следва да одобри представеното му споразумение. Като е одобрил споразумение, с което Т. Т. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК, осъществено при същите фактически обстоятелства, като тези по обвинението по ДП № 15024/2013 г. /нохд № 9892/2013 г./, съдът е допуснал нарушение на принципа на "non bis in idem", довело до съществено нарушение на правата на подсъдимия. В крайна сметка Т. Т. е бил осъден два пъти за едно и също деяние, което е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Посоченото налага възобновяване на наказателното дело по нохд № 10623/2013 г. по описа на СРС, отмяна на постановеното по него определение, в частта, в която Т. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК и в частта относно приложението на чл. 23 от НК /доколкото по това споразумение той остава осъден единствено за престъпление по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК/ и прекратяване на наказателното производство по делото срещу Т. за престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение