Решение № 7671 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет и на и.ф. Главен прокурор на Република България против решение № 437 от 16.01.2026 г. постановено по адм. д. № 8651/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение по т. 2.1 от протокол № 23 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 02.07.2025 г., с което на В. Ч. С., прокурор в Апелативна прокуратура гр. Варна, е наложено дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 7 месеца“ за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на В. С. против решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена, като и.ф. Главен прокурор на Република България претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – В. Ч. С. оспорва касационните жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: За да отмени оспореното решение тричленният състав на Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваният административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че решението, с което е наложено дисциплинарното наказание не е мотивирано, както и че жалбоподателят не нарушава цитираните в административния акт норми от ЕКПБМ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че в решението на дисциплинарния състав, а в последствие и в решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет липсват мотиви, обосноваващи отказа да се цени становище на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 24.03.2025 г., прието в друга, паралелна процедура по избор на „административен ръководител-апелативен прокурор“, в което становище, независимо от висящите наказателни производства е прието, че „прокурор С. спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността“, за която кандидатства. С решение от 26.02.2025 г. Прокурорската колегия на ВСС провежда извънредно атестиране на В. С. като административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура Варна „към момента на вземане на решението – прокурор в Апелативна прокуратура гр. Варна" и приема комплексна оценка от атестирането „много добра“. В становището на Комисията по професионална етика са обсъдени всички данни в т.ч. и присъда, влязла в сила на 03.12.2024 г. с която В. С., на основание чл. 9, ал. 2 НК е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 2 НК и му е наложено административно наказание глоба. Същевременно при вземане на решението от дисциплинарния състав същият отказва да цени приетата от Прокурорската колегия на ВСС атестационна оценка като посочва, че към датата на изготвяне на становището за притежаваните нравствени качества от прокурор С. Комисията по професионална етика не е имала основание да приеме, че магистратът не спазва изискванията на КЕПБПС, респективно не притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен за длъжността, за която кандидатства. Както бе посочено по-горе Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на 24.03.2025 г., приема, че В. С. спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества да бъде назначен на длъжността, за която кандидатства, като подробно е обсъдена и влязлата в сила присъда. Следователно при едни и същи факти дисциплинарния състав и Прокурорската колегия на ВСС приемат, че С. спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества и същевременно за целите на дисциплинарното производство не спазва и съответно нарушава тези изисквания. Мотиви, обосноваващи диаметрално противоположните решения не са изложени, а едни и същи факти са интерпретирани по различен начин. По този начин са нарушени чл. 35 и 36 АПК, както и принципа, установен в чл. 7, ал.1 и ал. 2 от АПК – не са преценени всички факти и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях, а също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган. (чл.6, ал.1 от АПК). Неоснователни са доводите на касаторите, че към момента на изготвянето на становището за притежаваните нравствени качества от прокурор С., дисциплинарното дело е било висящо и не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както бе отбелязано по-горе при вземане на решението от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия от 24.03.2025 г. и съответно решението на ПК на ВСС за атестирането на В. С., фактите относно нравствените качества на магистрата са били едни и същи, подробно са обсъдени от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия, като е прието, че прокурор С. спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността, за която кандидатства. Неоснователни са доводите, че са налице две отделни производства с различна цел – изготвяне на доклад за притежаваните нравствени качества на кандидата в процедура за избор на административен ръководител на орган на съдебната власт и дисциплинарното производство. В случая и в двете процедура фактите са еднакви и не могат да бъдат ценени по различен начин в зависимост от вида на производството. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че оспореното решение е постановено и в нарушение на материалния закон. Изложените от съда мотиви, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, изцяло се споделят от настоящата инстанция. Освен това, за да приеме, че е налице нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ дисциплинарно наказващия орган приема, че фактическият състав на нормата е осъществен само и единствено с факта на притежаването на боеприпаси над определените в закона, без да се посочат действията или бездействията на магистрата, с които същият нарушава цитираните правила от Кодекса за етично поведение на българските магистратите (отм.), които накърняват престижа на съдебната власт, което обосновава издаване на административния акт в нарушение на предписаната от закона форма. В случая това нарушение е съществено, тъй като от събраните в дисциплинарното производство доказателства, е установено, че притежаваните боеприпаси са закупувани единствено и само от оръжейни магазини и от стрелбището, на което С. е стрелял на законно основание, а боеприпасите са съхранявани по предвидения за това в закона ред. Няма данни магистратът с поведението си да е препятствал разследването, или да е извършил каквито и да било действия, с които да е демонстрирал служебното си положение. Фактът, че притежаването на боеприпаси е разгласен в медиите сам по себе си не може да обоснове действие или бездействие на магистрата, с което се накърнява престижа на съдебната власт. Липсата на мотиви в тази насока накърняват правото на защита и препятстват съда да осъществи контрол за законосъобразност на оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС. Следва де се отбележи и, че в случая наказанието е наложено за нарушения на чл. 5.3, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.), действащ към момента на внасяне на предложението за образуване на дисциплинарно производство, за които нарушения е и наложено дисциплинарното наказание, но Кодекса за етично поведение на българските магистрати е отменен с решение на ВСС от 30.10.2023 г. Съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за съдебната власт до приемането и одобряването на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно на Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, се прилага Кодексът за етично поведение на българските магистрати. В случая Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи е приет с решение по протокол № 39 от 25.10.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен, одобрен с Решение по протокол № 30 от 30.10.2023 г. на Пленума на Висшия съдебен съвет, изменен с решение на Прокурорската колегия по протокол № 42/4.12.2024 г., одобрен с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 15/12.12.2024 г. и следователно към момента на възобновяване на дисциплинарното производство – 12.03.2025 г., към момента на приключване на дисциплинарното производство от дисциплинарния състав – 07.04.2025 г.; към момента на постановяване на решение на 11.06.2025 г. от дисциплинарния състав и съответно към момента на налагане на дисциплинарното наказание е в сила Кодексът за етично поведение на българските прокурори и следователи, а нормите, приети за нарушени от дисциплинарно наказващия орган са отменени и съответно не са действащо право. Фактът, че вменените на В. С. нарушения са извършени по време на действието на отменения Кодекс за етично поведение на българските магистрати e ирелевантен, тъй като в решението за налагане на дисциплинарното наказание и подготвящите го документи поведението на магистрата не е квалифицирано като нарушение на действащи правни норми. Посоченото нарушение също е съществено и е основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Ето защо като приема, че оспореното решение, с което е наложено дисциплинарното наказание, е незаконосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените изводи в тази насока се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената проверка по реда на чл. 208, ал. 2 от АПК съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,