Решение № 1529 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2013 г.

Решение № 1529 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна (ОбСВн), против Решение № 1102/30.04.2013 г., постановено по а. д. № 4669/2012 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВн е отменил чл. 26, т. 1 от Наредбата за обществения ред (НОР, Наредба/та), одобрена с Решение № 5220-12/2.08.2007 г. по Протокол № 56 на ОбСВн. Съдът е приел, че същата е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й - чл. 2а от Закона за нормативните актове (ЗНА), в редакцията му ДВ бр. 55/17.06.2003 г. Отменената норма в същото време противоречи и на материалния закон - чл. 11, ал. 1, чл. 13 и чл. 15 от Закона за пчеларството (ЗПч) във вр. с § 5, т. 11 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Недоволен от решението, ОбСВн го обжалва. Счита, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Развива тезата, че предвиденото в чл. 26, т. 2 от Наредбата изискване за съгласие на всички съседи за урегулирани поземлени имоти за устройване на постоянни и временни пчелини не е в противоречие с по-висшия акт - ЗПч, а го доразвива. Решението е по целесъобразност и в компетентността на ОбСВн. Моли отмяна на обжалваното решение на АСВн и постановяване на друго, с което се отхвърли първоначалната жалба и се остави в сила решението на ОбСВн. Претендира за направените съдебни разноски. Ответната страна - Юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ, НПО?) "Варненска златна пчела", не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от състава на АСВн. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост на решението е деклариран, но неконкретизиран и немотивиран. Касаторът не посочва кой фактически извод на съда на кое точно събрано по делото доказателство противоречи, поради което ВАС не е в състояние да разгледа този довод и да се произнесе по основателността му. По същия начин е деклариран и доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба не е посочено кое съдопроизводствено правило е съществено нарушено, по която причина ВАС също не може да се произнесе по така направения довод. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се изразява в твърдението, че чл. 26 от НОР въвежда две условия за устройване на пчелини на територията на гр. Варна, които са алтернативно посочени. Въпреки неяснотата на това твърдение, ВАС изхождайки от цялостния текст на касационната жалба приема, че становището на касатора е, че ако е налице съгласие на собствениците на съседните урегулирани парцели, няма пречка постоянни и временни пчелини да се устроят и на територията на Варна. Доводът е неоснователен по следните причини: Предмет на обжалване от страна на ЮЛНЦ "Варненска златна пчела" е целият чл. 26 от Наредбата - вж. приложената на л. 3 от делото жалба, заведена в АСВн с вх. № 23368/7.12.2012 г. Нормата има две точки. В нея няма текст, уреждащ отношение на алтернативност между въведените забрани да се устройват постоянни или временни пчелини на територията на Варна (т. 1), без писменото съгласие на всички съседи на урегулирани поземлени имоти (т. 2). Нещо повече - при тази редакция на забраните, практически е невъзможно те да бъдат в отношение на алтернативност: въведената с т. 1 такава, не предвижда въобще възможност, при каквито и да са условия, да бъде преодоляна. Дори и да е взето писмено съгласие (на основание чл. 26, т. 2 от Наредбата) от страна на съседите на урегулирания поземлен имот, в който ще се устрои пчелина, ако той е на територията на Варна, това е забранено от т. 1 на същата норма. При действието на посочените в решението норми на чл. 11, ал. 1 от ЗПч, даваща възможност за настаняване на пчелните семейства (т.е. устройване на пчелини) в урегулирани поземлени имоти, забраната на чл. 26, т. 1 от НОР е в противоречие с норма от по-висш нормативен акт. Законът действително въвежда ограничителни условия за устройване на пчелини с нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 и чл. 15, но сред тях не фигурира такова от типа на посоченото в чл. 26, т. 2 от ТОР. Недопустимо е с подзаконов акт да се въвеждат нови забрани различни от посочените в закона, поради което изводите на АСВн за противоречие на чл. 26, т. 1 от НОР с посочените норми от ЗПч са обосновани и законосъобразни, а подадената против решението касационна жалба - неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС