Решение № 14837 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 450/2016 г.

Решение № 14837 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 450/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Л., с. Л., област - П., чрез процесуалния му представител - адв. Кръстев, против решение № 729/10.12.2015 г. по адм. дело № 179/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Г. С. П., чрез пълномощника му - адв. Захова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС-П. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 25/10.02.2015 г. на кмета на община -Л., с която е отказано изменението на дворищната регулация между УПИ I - 155 и УПИ XX-155 /погрешно посочен УПИ XXII/, в кв. 46 по плана на с. Л., на основание § 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПР ЗУТ. Според съда дворищнорегулационният план /ДРП/ от 1993 г. за с. Л., не е приложен по отношение на двата УПИ-та към датата на влизане в сила на ЗУТ, съответно в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, поради което и на основание § 8, ал. 1 ПРЗУТ отчуждителното му действие се счита прекратено. Поради това и на основание § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ собствениците на такива поземлени имоти, в случая оспорващия Г. С. П. е могъл да поиска вътрешните регулационни линии на неговия имот да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземления имот. В този ред е посочено от съда, че кметът на община-Л. е могъл да направи отказ от искането изменение на РП само в изброените от разпоредбата на § 8, ал. 4, изр. 2 ПР ЗУТ хипотези, които в случая не са налице. Поради това и позовавайки се на заключението на тройната СТЕ, съгласно която ДРП от 1993 г. по отношение на УПИ I-155, кв. 46 на с. Л. има отчуждително действие, тъй като размества собственост - част от собствеността на Г. П. върху УПИ I-155, отива към УПИ XX-155, е прието, че са налице неуредени регулационни отношения, което прави оспорения отказ материално незаконосъобразен. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Възможността за изменение на регулационния план, на някое от основанията по § 8, ал. 2, т. 1, 2 и 3, вр. с ал. 1 ПР ЗУТ съществува само тогава, когато заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за прилагането на които се изисква изравняване и заплащане. В случая не се установява наличието на това условие. Дворищнорегулационният план от 1993 г. не създава съсобственост в образувания УПИ I-155, кв. 46 по плана на с. Л., собственост на ответника Г. П., нито пък предвижда придаване на поземлени имоти или части от такива имоти към него. Такава съсобственост и придаваеми части не се установява и по отношение на съседния УПИ XX-155. Това е така, защото и двата парцела, съгласно приетата скица-извадка от ДРП от 1993 г. и заключението на единичната и тройна СТЕ, са образувани от един и същи поземлен имот - пл. № 155, без имотна граница между тях, а също и материализирана. При липсата на такава имотна граница и записвания, че УПИ I се отрежда за два различни поземлени имота, не може да се направи извод, който е направен от решаващия съд, че това УПИ отговаря на изискванията за изменение на вътрешната му регулационна линия с УПИ XX, по § 8, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 ПР ЗУТ. Защото това изменение изисква тази регулационна граница да бъде поставена в съответствие със съществуващата граница на поземления имот, а в случая такава граница на имот пл. № 155 откъм страната на съседния УПИ XX липсва. Такава имотна граница липсва и по предходния ДРП от 1968 г. Поради това избраният в случая способ на защита, с оглед преместената регулационна граница между двата парцела по ДРП от 1993 г., спрямо границата от 1968 г., по § 8 ПР ЗУТ е неприложим. За ответника съществуват други правни способи за защита с оглед допуснатото нарушение на регулационната граница по ДРП от 1993 г. От изложеното следва, че оспореният отказ на кмета на община-Л. се явява законосъобразен, а като е приел противното и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответника срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по спора и направеното искане, на община Л. следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съгласно представени доказателства за направата им и списък на разноските пред двете инстанции, в общ размер на 1 740 лв., от които за първата инстанция - общо 1140 лв. / 300 лв. за единична СТЕ, 240 лв. за тройна СТЕ и 600 лв. заплатен адв. хонорар по представения договор за правна защита/; и за втората инстанция - 600 лв. заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и при липса на възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Присъдените разноски за правна защита, се дължат за адвокат, а не за процесуално представителство от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение