Решение № 7823 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2018 г.

Решение № 7823 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив срещу решение № 1253/06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 502/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-11/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-720/04.11.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на В. Зеленкова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-32776/14.05.2015 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от Зеленкова, при съблюдаване на дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – В. Зеленкова, чрез пълномощник адв. Божинов от АК – Пловдив, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-11/19.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-720/04.11.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето В. Зеленкова. При изясняване на фактическата страна, първоинстанционният съд намира, че по делото не се формира спор по установените факти. Решаващият съд приема, че противоположните становища, поддържани от страните в производството, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателката Зеленкова. Спорен от правна страна е изведен въпроса досежно категорията труд, която следва да бъде зачетена по отношение осигурителния стаж за длъжностите "работник" за периода от 17.07.1980 г. до 30.06.1982 г., "работник озеленяване" за периода от 01.07.1982 г. до 31.08.1984 г., "работничка" за периода от 30.09.1985 г. до 31.05.1987 г., "р-ка озеленяване" за периода от 01.06.1987 г. до 31.12.1990 г. и "р-к по озеленяване" за периода от 03.09.1993 г. до 30.09.1993 г., за които жалбоподателката претендира втора категория по т. 52а1 от ПКТП /в редакцията й от ДВ, бр. 58 от 1990 г./ от раздел втори на ПКТП (отм.); , действащ до 31.12.1999 г., с която е установен преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текстовете отрасли и дейности, сред които са и работници в оранжерии и бригадир в оранжериен блок. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /14.05.2015 г. / Зеленкова е на [възраст]. С разпореждането от 04.11.2016 г. осигурителният стаж от ІІ категория е приет за такъв от 09 години 07 месеца и 12 дни. Спорният осигурителен стаж, който според решаващия съд следва да бъде признат за такъв от ІІ категория е 09 години 05 месеца и 13 дни. Или общо осигурителният стаж от ІІ категория труд е 19 години 00 месеца и 25 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО е 40 години 05 месеца и 26 дни /16 години 07 месеца и 25 дни - ІІІ категория + 23 години 10 месеца и 01 ден – превърнатият стаж от ІІ категория към ІІІ категория/. Предвид изложеното, сборът от осигурителния стаж и възрастта на жалбоподателката надхвърля 94/40 години 05 месеца и 26 дни + 53 години 07 месеца и 10 дни = 94 години 01 месец и 06 дни/. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че изискванията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението) са изпълнени по отношение на жалбоподателката, поради което на същата следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обоснован е извод, че при издаване на оспорените административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите материалноправни норми, относими към спорния административен въпрос, с оглед структурата на работодателя на жалбоподателката, специфичните условия на труд и наличието на специална нормативна уредба относно работници в оранжерии и бригадир в оранжериен блок. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Пловдив. В хода на производството пред Административен съд - Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - техническа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи по отношение т. 2 от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Видно от протокола, изготвен от проведеното съдебно заседание на 17.10.2017 г., процесуалният представител на касатора, изразява становище за приемане заключението на вещото лице, като бланкетно заявява, че оспорва отговора по т. 2 от същото. Не е направено искане за назначаване на друго или повече вещи лица, съгласно чл. 200 ГПК във вр. чл. 144 АПК, нито са изложени конкретни съображения. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на административноправния спор. Обосновани са изводите на решаващия съд, съобразно които извършената проверка от вещото лице на място в архива на осигурителя ОП "Градини и паркове" Пловдив, както и в Регионална дирекция "Архиви" Пловдив, наред с дадения изчерпателен и логичен отговор на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дават основание заключението да бъде съобразено при постановяване на съдебното решение. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Възраженията в касационната жалба срещу допуснатия разпит на свидетели са неоснователни. Същите са изслушани в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 10, пр. второ КСО при наличие на представени писмени доказателства /трудова книжка № 1191/13.04.1979 г., обр. УП-30 № 813/21.11.2000 г. и разплащателни ведомости на служителите и работниците на осигурителя "Паркстрой"/, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му, поради което първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение. С оглед на горното, решаващият съд правилно приема, че осигурителният стаж на Зеленкова за длъжностите "работник" за периода от 17.07.1980 г. до 30.06.1982 г., "работник озеленяване" за периода от 01.07.1982 г. до 31.08.1984 г., "работничка" за периода от 30.09.1985 г. до 31.05.1987 г., "р-ка озеленяване" за периода от 01.06.1987 г. до 31.12.1990 г. и "р-к по озеленяване" за периода от 03.09.1993 г. до 30.09.1993 г., следва да бъде зачетен като втора категория труд, доколкото този труд е полаган именно в оранжериите на ОП "Градини и паркове" в "Цвето производна база". Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти от първоинстанционния съд, водещи до необоснованост на постановеното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, от бюджета на органа – издател на акта следва да бъдат възстановени извършените от ответницата по касация съдебни разноски в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,