Решение № 16486 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2011 г.

Решение № 16486 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 130 от 1.07.2011 г. по адм. дело № 171/2011 г. на Административния съд - Ямбол, като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи, че неправилно съдът в постановеното решение е приел, че е нарушена процедурата и материалния закон при издаване на акта. Счита се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, недопускайки исканата съдебна експертиза, което е съществено и е довело до неправилност на решението. Ответната страна - в писмен отговор изразява становище за не основателност на касационната жалба. Счита се, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от недопускането на експертизата, тъй като фактите и обстоятелствата, които се целят за доказване са неотносими към приложението на чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срока касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Димитър Димитров, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21495 от 09.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Разплащателната агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 1510,94 лв., недължимо платена за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 28/270509/22787. Относно незаконосъобразността на оспорения административен акт съдът е изложил подробни съображения, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно. Съгласно чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. задължението за възстановяване посочено в § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да се установи по разумен път от земеделския стопанин. В конкретния случай безспорно е установено, че при първите две кръстосани проверки не е установена разлика и заявените площи са приети като допустими за плащане. Едва при третата проверка е открита разлика и е издаден оспорения акт, без да е установено недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът " в резултат на новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. От обстоятелствената част на акта не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". Само това е достатъчно за да се приеме, че същия е незаконосъобразен. Няма спор по делото, че при подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., жалбоподателят е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. и регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО)№ 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени две кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни, като освен това е доказано, че заявените земи са допустими и затова е направено и плащането. В мотивите си съдът подробно е изследвал приложимата нормативна уредба. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на съда за неприложимост в конкретния случай на чл. 10, § 12 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., тъй като към момента на плащането са били извършени две проверки - при подаване на заявлението и през месец 11.2009 г. и затова правилно е прието, че освен последващата проверка, при това положение е следвало Разплащателната агенция да изиска от жалбоподателя доказателства в тази насока, което тя не е сторила. По силата на чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК препраща към реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, регламентиран в глава пета на АПК. Препращането е изчерпателно и следователно изключва глава седма АПК - "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". В тази насока съображенията на съда са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция, но не се отразяват на правилността на съдебното решение. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила така както се твърди, поради отказа да се допусне исканата съдебно-техническа експертиза, с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от жалбоподателя площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени и достатъчно писмени доказателства. Така например, по делото няма спор, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, при които не са били констатирани разлики между заявените от жалбоподателя площи и допустимите за подпомагане, и поради това РА към ДФ "Земеделие" е извършила плащане. По-късно, обаче, през м. 12.2010 г. е извършена трета кръстосана проверка, която е открила грешка относно площите, допустими за подпомагане и в резултат на това е издаден оспорения АУПДВ. По тези факти никой не спори. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си жалбоподателят е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление декларирали неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече, че през 2009 г., както се посочи по-горе в решението, са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, извършена през м. декември 2010 г., е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва ада бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно-техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха били преодолени. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34, и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициента бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. След като по делото няма данни грешката, допусната от РА при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. По скоро санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - адм. д. № 11393/2011 г., 9893/2011 г., 10011/2011 г. и др. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,