Решение № 356 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 986/2014 г.

Решение № 356 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 986/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Н. А. Б. срещу въззивна присъда № 51 от 03.02.2014 г., постановена по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В жалбата са релевират доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвиненията по чл. 277а, ал. 7 от НК и по чл. 278, ал. 6 от НК. В допълнението се развиват подкрепящи доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, както и се прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и доказателствените средства. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от адв. П. - упълномощен защитник, който поддържа подадената жалба, моли за отмяна на атакувания второинстанционен съдебен акт и оправдаване на Б. по обвиненията, за които е бил признат за виновен. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, при отсъствие на заявените нарушения на материалния и процесуален закон и справедливост на наложеното наказание. Подсъдимият Н. Б. моли за постановяването на оправдателна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 48 от 15.11.2013 г., постановена по н. о. х. д. № 110/2013 г. на Окръжен съд - Пазарджик подсъдимият Н. А. Б. е признат за виновен в това, че за времето от 10.04.2009 г. до 15.10.2012 г. в [населено място], обл. Пазарджик е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по смисъла на чл. 96 от Закона за културното наследство, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан за обвинението, касаещо панагюрски пафти. С горепосочената присъда, подсъдимият Н. Б. е бил признат на невиновен в това, че за времето от 10.04.2009 г. до 15.10.2012 г. в [населено място], обл. Пазарджик е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54 от НК. Подсъдимият Б. е оправдан и по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Съдът се е произнесъл по гражданския иск, веществените доказателства и деловодни разноски. С въззивна присъда № 51 от 03.02.2014 г., постановена по в. н. о. х. д. № 19/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в това, че за времето от 10.04.2009 г. до 15.10.2012 г. в [населено място], /област/ е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти и оправдан по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК, като вместо нея е признат за виновен в това, че за времето от 10.04.2009 г. до 15.10.2012 г. в [населено място], /област/ е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно девет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Предмет на касационна проверка е новата въззивна присъда, която е касателно обвиненията по чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 278 от НК. В потвърдителната й част, относно постановеното от първия съд оправдаване изцяло за престъплението по чл. 143 от НК и частично оправдаване по обвинението по чл. 277а от НК- за това, че металдетектор да е послужил за търсене на археологически обекти/ предвид липсата на протест/ не подлежи на касационна проверка. Подадената от подсъдимия касационна жалба е насочена към очертания допустим предмет на касационна проверка, поради което подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК, като подсъдимият и защитата са получили мотивиран отговор на всички направени оплаквания. За да не приеме за правилни и законосъобразни всички изводи на Окръжен съд - Пазарджик, по отношение на фактическите констатации и приложимия материален закон, Пловдивски апелативен съд е извършил самостоятелен доказателствен анализ. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивната инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване, очертан от съставите на престъпленията по чл. 277а от НК и чл. 278 от НК. Неоснователни са твърдението, че съдилищата не са назначили техническа експертиза, която да установи дали металдетекторът е бил технически изправен и годен за използване по предназначението му. Принципно изясняването на този въпрос има отношение във връзка с първоначалното инкриминирано обвинение, за това, че това техническо средство е послужило за търсене на археологически обекти. В настоящият случай подсъдимият е бил оправдан досежно това обвинение, поради което не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане във връзка с изясняване на посочената проблематика. Относно престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, защитата акцентира върху проблематиката, свързана с разрешителен режим и съответната регистрация на техническите средства, използвани при археологически проучвания, визиран в разпоредбата на чл. 152 от Закона за културното наследство. Аргументите на касатора в подкрепа на тезата, че подсъдимият не е държал металдетектора в нарушение на законовата уредба, са неоснователни. Държането на технически средства, с предназначение за търсене на археологически разкопки, е криминализирано с измененията в НК- ДВ, бр. 27/2009 г., посредством нова разпоредба, а именно тази на чл. 277а, ал. 7 от НК. От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия Б. чрез действие, изразило се в противозаконно държане на предмет, представляващи специално техническо средство - металотърсач, предназначен за търсене на археологически обекти. Престъплението е на формално извършване, поради което е ирелевантно чия собственост е процесния уред. В случая е установено по несъмнен начин, че не е собственост на подсъдимия. Това от своя страна не влияе на изводите относно неговите характеристики, предназначение, както и за факта на държането му от подсъдимия. Принципно вярно е, че металотърсачът може да се използва и за други цели, както и, че неговата регистрация по Закона за културното наследство/ЗКН/ е необходима само когато той е предназначен за търсене на археологически разкопки, но в случая въззивният съд правилно е приел, че е установено по несъмнен начин от доказателствената съвкупност, какво е предназначението на тези предмети, а именно за откриването на археологически находки. В случая позоваването на разпоредбата на чл. 152 от ЗКН е неоснователно, доколкото подсъдимият не е от кръга лица, за които се отнася регистрационния режим. Касаторът оспорва правилното приложение на материалния закон и по отношение на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. Аргументите са във връзка с искането за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца. От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения . Установените от решаващите съдилища факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме изправени пред хипотезата на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, независимо от стойността на античните обекти, върху която акцентира защитата, тъй като тя не може да е водеща. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не се налице сочените и поддържани от касатора касационни основания, поради което въззивната присъда, постановена от АС-Пловдив следва да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение