Решение № 10185 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2012 г.
ВАСIV отделение11.07.2012 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61/18.05.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Габрово, по адм. д. № 113/2012 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10185 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7922/2012 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Общинска избирателна комисия/ОИК/-гр. Трявна, чрез пълномощника-адв. Николов, срещу решение № 61/18.05.2012 г., постановено от Административен съд-гр. Габрово, по адм. д. № 113/2012 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в седмодневен срок от съобщаването му на страната и е процесуално допустима. С оспореното решение административният съд е отменил решение № 176/25.04.2012 г. на ОИК-Трявна, с което е постановен отказ да бъдат прекратени предсрочно правомощията на Стефан Блажев Данаилов от гр. Трявна, като общински съветник в Общински съвет-гр. Трявна и е осъдена ОИК-Трявна да заплати на Стефан Блажен Данаилов направените от същия разноски по делото в размер на 250 лв. - заплатен адвокатски хонорар, съгласно приложен опис. Производството пред административният съд е образувано по жалба на Стефан Блажев Данаилов против решението на ОИК, с което е отказала да прекрати предсрочно правомощията му като общински съветник по подадена от него оставка. За да постанови решението си съдът е приел, че решението на ОИК е неправилно, тъй като в случая са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на пълномощията на общинския съветник по чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА. Оставката е доброволен едностранен акт, изхождащ от носителя на правото, отправено до съответния компетентен орган. При наличието на такова изявление, ОИК е била задължена да се съобрази със същото. Касае се до признато от закона право, установено в полза на общинския съветник. В хипотезата на т. 3 на чл. 30, ал. 4 от ЗМСМА, за избрания общински съветник не съществува никакво задължение за предоставянето на каквито и да било други доказателства или мотиви за освобождаването от това му качество, освен да депозира оставката си, което той е сторил чрез подаденото от него заявление. В подкрепа на тази теза са и разпоредбите на чл. 30, ал. 6 и ал. 7 от ЗМСМА. ОИК Трявна е следвало да се произнесе с решение, с което да прекрати пълномощията на Данаилов като общински съветник предсрочно и да обяви за избран следващия кандидат за общински съветник от листата, от която и Данаилов е бил избран. Неоснователно е и позоваването от процесуалния представител на ОИК на т. р. № 1/30.03.2009 г. на ВАС, постановено по т. д. № 6/2008 г. на ВАС, тъй като то касае уредбата по отменения ЗМИ, като след отмяната на същия и последвалото изменение на чл. 30 от ЗМСМА-ДВ бр. 32/2011 г., при което е създадена новата ал. 8 на чл. 30 от ЗМСМА, в сила от 19.04.2011 г. и с която изрично е предвидено, че решенията и отказите на ОИК по ал. 6 на чл. 30 от ЗМСМА могат да бъдат оспорени пред съответния административен съд. В касационната жалба се правят доводи за необоснованост и неправилност на оспореното съдебно решение. Твърди се, че неправилно съдът е приел неприложимост на т. р. № 1/2009 г. на ОСК на ВАС, тъй като то е задължително за съдилищата. Освен това активно легитимирани да обжалват решенията на ОИК са само тези лица, чиито интереси са засегнати от решението. Правен интерес да оспорват решенията на ОИК имат само лицата, на които предсрочно са прекратени пълномощията им с решение на ОИК. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА и въпреки, че е дадена възможност на жалбоподателя да участва в административното производство и да уточни, разясни или допълни подаденото писмено заявление, той е бездействал. Съгласно нормата на чл. 30 от ЗМСМА, релевантните обстоятелства, даващи основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник се установяват с документи, при спазване процедурата по закона. В конкретния случай не е подадена валидно депозирана оставка до ОИК, а заявление до Председателя на ОКС-Трявна. Отмяната на избора не може да стане автоматично, по силата на закона, тъй като ОИК е компетентния орган в тази материя и дължи изрично произнасяне, съдържащо диспозитив и мотиви. На ОИК-Трявна не са вменени задължения за удовлетворяване на всякакви искания отправени до нея, а са и делегирани правомощие да взема решенията си само при наличие на материалноправните предпоставки на закона и при спазване на съответния ред. Оспорва се решението и в частта му за разноските, като касатора счита, че същите следва да бъдат присъдени в размер на 150 лв., като са намали адвокатското възнаграждение до този размер. Ответникът: Стефан Блажев Данаилов, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Ако счетете че е допустима, то касационната жалба е неоснователна. Ответникът е подал оставка като общински съветник, поради това че не може да изпълнява задълженията си. Молбата е подадена до председателя на ОбС, който я е препратил за решаване на ОбИК. Законът не изисква мотивиране на оставката. Неправилно в касационната жалба се позовава на тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВАС. То касае друга редакция на чл. 30 от ЗМСМА и препраща към отменения чл. 104 на Закона за местните избори. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, отговорил е на всички доводи на страните и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. Съгласно чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА, пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно, при подаване на оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия. Общинският съветник е подал оставка с писмено заявление, подадено до председателя на общинския съвет, което е било депозирано от последния пред ОИК-Трявна. Правилно административният съд е приел, че е било налице фактическото основание по чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА за предсрочно прекратяване на пълномощията на общинския съветник и законосъобразно е отменил оспореното решение на ОИК-Трявна, с което е отказано удовлетворяване на молбата на Стефан Блажев Данаилов за прекратяване на пълномощията му като общински съветник. Единственото изискване на закона за прекратяване на пълномощията по чл. 30, ал. 4, т. 3 от ЗМСМА е подаването на оставка и никакви други доказателства за установяването на този факт не са необходими. Неоснователно е позоваването на касатора на т. р. № 1/30.03.2009 г. на ОСК на ВАС, постановено по т. д. № 6/2008 г., което не е приложимо в случая, тъй като касае друга редакция на чл. 30 от ЗМСМА, препращаща към отменения чл. 104 от ЗМИ. Освен това, разпоредбата на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА е нова-ДВ бр. 32/2011 г., в сила от 19.04.2011 г. и в нея законодателят изрично е регламентирал обжалваемост не само на решенията на ОИК по ал. 6,с които се прекратяват пълномощията на общинския съветник и се обявява за избран следващия в листата кандидат за общински съветник, но и на отказите на ОИК да прекрати пълномощията на общинския съветник. Неоснователни са доводите на касатора, че жалбоподателят пред административния съд - Стефан Блажев Данаилов нямал правен интерес от оспорване на отказа за ОИК да прекрати предсрочно пълномощията му като общински съветник, тъй като искането за прекратяване на пълномощията е направено лично от него, чрез подаване на оставка. Отказът да бъде приета подадената оставка и да бъдат предсрочно прекратени пълномощията му в случая засяга пряко и непосредствено неговите права и законни интереси. Административният съд е отговорил на всички доводи на жалбоподателя/приповторени в касационната жалба/ и е изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Неоснователно е и искането за намаляване размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. като прекомерно. Такова искане не е направено пред първата инстанция, а и е неоснователно, тъй като уговореното и внесено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. От страна на ответника по касационната жалба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски и за тази инстанция, но доказателства за такива не са представени, както и списък на разноските. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,