Решение № 6501 от 16.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Таков от гр. София, чрез адв. А. Черногорски против Решение 5258/08.08.2022 г., постановено по адм. дело 4400/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София - град, потвърждаващо Разпореждане 214-00-4723-4 от 21.06.2019 г., на ръководителя по осигуряването за безработица и е осъден да заплати разноски 450 лева. В касационната жалба се поддържат твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи доказването на спорния по делото предмет свързан с правото, което претендира, както и неправилно приложение на материалния закон, и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т.3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град е оспорил касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и съответно, че решението на административния съд е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него Разпореждане 214-00-4723-4/21.06.2019 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - София - град, с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разпоредено Р. Таков да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г., в размер на 1841, 50 лева (хиляда осемстотин четиридесет и един лева и 50 ст.) - главница и 482,81 (четиристотин осемдесет и два лева и 81 ст.) - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По заявление, подадено от лицето с вх. 214-00-4723/24.08.2016 г., с Разпореждане 214-00-4723-1 от 30.08.2016 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1 вр. чл. 54б, ал. 1 вр. чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на 14,50 лева дневно. Във връзка с последващ контрол от органите на ТП на НОИ - София-град, с оглед подадените от "Богарт София" ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход и предвид констатацията, че едноличният собственик и управител на дружеството е починал на 15.07.2016 г., в дружеството са извършени проверки от ТД на НАП - София-град, ИА "Главна инспекция по труда" и проверка по разходите на ДОО от контролен орган на ТП на НОИ - София-град. С уведомително писмо вх. 1029-21-3838#423/10.08.2017 г. на ТД на НАП-София е установено, че няма данни за подавани от дружеството годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., декларации образец 1 и образец 6 с данни относно осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата са подавани по електронен път с КЕП, съгласно Заявление вх. 2214ИО100284 от 11.01.2016 г., подадено преди смъртта на собственика. С писмо от 01.02.2018 г. директорът на ТД на НАП - София е посочил, че са предприети действия за извършване на проверка по реда на чл. 110, ал. 3 ДОПК, а с уведомително писмо вх. 1029-21-3838#481/12.12.2018 г., че към момента на извършване на проверката от "Богарт София" ЕООД няма правоприемник и органите по приходите на НАП са в обективна невъзможност за извършване на документална проверка на дружеството и следва изготвяне на уведомление до прокуратурата. Съгласно писмо изх. 17250899/27.09.2017 г. на ИА "Главна инспекция по труда", Директорът на ТП на НОИ - София е уведомен, че при извършена проверка наследниците на управителя на дружеството, са декларирали, че "нямат представа, че тяхната майка е имала фирма" и не са упълномощавали никого да представлява дружеството. Горепосочените обстоятелства са отразени в Констативен протокол КВ-5-21-00532644/05.03.2019 г., съставен от старши инспектор по осигуряването. Предвид резултатът от извършените проверки на дружеството и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от негова страна, респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, контролните органи са приели, че те не са осигурени лица. Подадените от дружество "Богарт София" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 КСО за лицата, работили по трудови правоотношения с дружеството за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. са служебно заличени по електронен път от страна на контролните органи на Националния осигурителен институт, включително подадените данни за Р. Таков за периода от 13.07.2016 г. до 28.07.2016 г. Ръководителят по осигуряване за безработица издава три последователни разпореждания, а именно: Разпореждане 214-00-4723-2 от 06.06.2019 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица; Разпореждане 214-00-4723-3 от 06.06.2019 г., с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ на Таков по подаденото на 24.08.2016 г. заявление, и Разпореждане 214-00-4723-4 от 21.06.2019 г., с което е постановено лицето да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. в размер на общо 2324,31 лв., от които 1841,50 лв. главница и 482,81 лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до настоящото разпореждане. Последното е било обжалвано от страна на Таков, като с Решение 1040-21-640/02.12.2019 г. оспорването е отхвърлено като неоснователно и е потвърдено обжалваното разпореждане. В хода на първоинстанционното производство е открито и проведено производство по чл. 193 ГПК по проверка на истинността на трудовата книжка издадена на жалбоподателя, настоящ касатор, в частта и на стр. 12 и стр. 13, досежно нейната автентичност. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, което съдът е кредитирал, като безпристрастно и като неоспорено от страните по делото, се установява, че подписите положени на 13.07.2016 г. за работодател в графа 6 и 9, на лист 13 на трудова книжка 2, серия г., 6361122, издадена на името на Р. Таков, както и подписът положен за "Работодател" в Заповед 43 от 29.07.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не са положени от едноличният собственик и управител на дружеството. По делото е разпитано като свидетел длъжностното лице - старши инспектор по осигуряването, извършило проверка на разходите по ДОО на "Богарт София" ЕООД и съставило констативния протокол от 05.03.2019 г. Установява се по делото, че по-рано с Решение 4422/10.05.2022г., постановено по адм. д. 11979/21 г., по описа на Върховния административен съд,VI отд., е отменено Решение 5336/08.09.2021 г., по адм. д. 193/20 г., по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото и съобразно дадените в отменителното решение на ВАС указания относно установяване правото на парично обезщетение за безработица на лицето за периода 29.07.2016 г. 28.01.2017 г. и изпълнението на нормативните изисквания на чл. 54а, ал. 1 и ал. 4-6 КСО, съдът с оглед събраните по делото писмени доказателства, е достигнал до извод, че за лицето не е изпълнено условието на т. 2 на ал. 4, както и т. 1 на ал. 1 на чл. 54а КСО, поради което е нямал право на парично обезщетение за безработица за спорния период. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд вярно е приел, че в случая са изпълнени нормативните изисквания на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, касаеща връщане на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като волеизявлението за тяхното възстановяването е обективирано в надлежно издадено разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Въз основа на релевантните доказателства по делото, които са обсъдени поотделно и в съвкупност от административния съд, се извежда безпротиворечивия за административния съд правен извод, че за Р. Таков не са налице данни, същият да е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, както и не отговаря на изискванията на чл. 54а КСО, за да получи за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. парично обезщетение за безработица. Съдът е достигнал до законосъобразен правен извод, че дори да се приеме, че е изпълнено условието по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО, доколкото датата на последното прекратяване на осигуряването на Р. Таков при Амит Кънстракшън" ЕООД е 28.06.2016 г., то не е доказано изпълнението на условието по т. 2 на ал. 4, както и т. 1 на ал. 1 на чл. 54а КСО. В случая Р. Таков не е установил, че е подал заявление-декларация за регистрация в Агенция по заетостта. Съдът приема, че е придобил осигурителен стаж от 3 години и един месец и 9 дни при работодател Галчев инженеринг АД за периода от 15.12.2007 г. до 01.02.2011 г. и 9 месеца при същия работодател от 01.02.2011 г. до 01.11.2011 г., като през релевантния за случая период придобитият осигурителен стаж е 9 месеца и 24 дни при Амит Кънстракшън ЕООД. След като е прекратил трудовото си правоотношение с него, не се е регистрирал в дирекция Бюро по труда, поради което съдът обосновано приема, че е налице липса на кумулативните изисквания на чл. 54а, ал. 1, и ал. 4-6 КСО, за да се заключи, че Таков законосъобразно е упражнил правото на ПОБ за периода от 29.07.2016 г. до 28.01.2017 г. Заповед за прекратяване 43/29/07/2016 г. на трудовия договор с Богат София ЕООД е неистински документ, съгласно кредитираното от съда заключение на съдебно-графологичната експертиза и не поражда последици за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, а спрямо този работодател служебно са заличени данните за Таков по чл. 5, ал. 4 КСО. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да му бъде присъдено на основание чл. 143, ал. 3 АПК и възлиза на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,