Решение № 9478 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15139/2010 г.

Решение № 9478 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15139/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалбата на Надер Мохамед Ибрахим Алдайф, гражданин на Судан, против решение № 494 от 15.11.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по подадени молби за предоставяне на статут, рег. № 23/27.08.2009 г. и № 561/05.02.2010 г. - на СДВНЧ, дирекция "Миграция" - МВР, като желанието за закрила е потвърдена и с вх. № 3448 от 8.03.2010 г. на РПЦ - София, подадена от жалбоподателя Надер Мохамед Ибрахим Алдайф, роден в с. Фаик, провинция Дарфур, Судан, гражданин на Судан, вероизповедание: мюсюлманин. Неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени три интервюта на 9.03.2010 г., на 4.05.2010 г. и на 14.05.2010 г. Пред интервюиращият орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният е заявил, че напуснал селото си след опожаряване от "джанджауините", през 2003 г., премествайки се в по спокоен район- град Нияла. През 2008 г. откликнал на поканата на свой приятел да напусне Судан и отишъл в Либия. В България влязъл нелегално през месец август 2009 г. В последващото интервю кандидатът е заявил, че конкретния повод да напусне Судан е заплаха за живота му от "джанджауините", както и, че нищо не го задържа в Судан; сочи, че лично той не е бил арестуван, не е чл. на политическа религиозна или друга организация; не е имал проблеми с властта в Судан, включително и с "джанджауините". Въз основа на фактите от изложената от Надер Мохамед Ибрахим Алдайф бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложната справка с вх. № 720/2.03.2010 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП4195/19.05.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване материалноправните предпоставки по ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Надер Мохамед Ибрахим Алдайф статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Обосновано и законосъобразно, в съответствие с доказателствата по делото Председателят на ДАБ е приел, че жалбоподателят не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., тъй като за него не съществува опасност от преследване поради расата му, религията, националността или принадлежността към политическа партия. Макар и да и от приложената справка на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ към МС са съдържа данни, че в Судан съществува преследване на граждани заради техните политически убеждения, то за да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се установи по безспорен начин, че тази опасност е не само абстрактно вероятна, но че ще бъде предприета по отношение на жалбоподателя. А както се изтъква по-горе, такава опасност за жалбоподателя не съществува предвид личните му мотиви да напусне доброволно страната си по произход, поради субективното му схващане за опасност - (но без конкретно отправяни заплахи); не е бил принуден да напусне страната си по произход, респективно да остане извън нея), каквото е изискването на закона - чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При тези данни настоящата съдебна инстанция приема, че Судан е сигурна страна по произход, съгласно т. 8 от ДР на ЗУБ, според която "сигурна държава по произход" е държавата, в която установеният правов ред и неговото съблюдаване в рамките на демократичната обществена система не допускат осъществяването на преследване или действия на преследване и не съществува опасност от насилие в ситуация на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,