Решение № 3736 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 938/2021 г.

Решение № 3736 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 938/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1509 от 4.11.2020 г., постановено по адм. д. № 1793/2020 г. Административен съд – Бургас, девети състав, е отменил, Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 187 – 0047501 от 24.08.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" –Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. К. в качеството му на заместващ на началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Ч.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Бургас е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Бургас и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "ВИП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, [адрес], представлявано от управителя К. Я., [ЕИК] не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна/съгласно приложените към жалбата доказателства/ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Бургас е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК – 187 – 0047501 от 24.08.2020 г. на, началник на отдел "Оперативни дейности" –Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за сувенири, находящ се в с. Равда, ул. "Несебър" № 30, стопанисван от "ВИП" ООД, [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Прието е, че фактическата констатация, че при извършената контролна покупка не е бил издаден фискален бон не е доказана, включително и от съставения опис на наличните парични средства в касата. 2. На второ място са изложени мотиви относно това, че срокът на наложената мярка е несъразмерен при недоказана извършеност на нарушението. 3. Посочването на среднодневен оборот от 1 911, 02 лв. не е факт, повлияващ срока, както и посочването на финансовите резултатите за предходни години и местоположението на обекта и среднодневните обороти за този тип дейност, от които обстоятелства органът е обосновал извод, че декларираният финансов резултат е нереално нисък. Според съда това няма значение за продължителността на срока, а друга преценката за нереалност на оборотите е субективна и няма данни за обективно съпоставяне, нито пък се посочва коя стойност според органа би била приемлива. 4. Съдът е определил извода, че организацията на работа води до укриване на приходи, за необоснован, тъй като няма данни за допуснати други подобни нарушения. 5. Съдът е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че няма издадено наказателно постановление към момента на налагана на мярката, тъй като липсва връзка на преюдициалност между двете производства, които имат самостоятелно развитие. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Бургас е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАМ са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещите мотиви на административния съд са в следните две направления – от събраните по делото доказателства не се установява да е извършена нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон при извършената контролна покупка и определеният срок за налагане на мярката е в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Направените в касационната жалба изводи за необоснованост на изводите на административния съд относно неизвършване на нарушението, са основателни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Фактът на извършеното нарушение е установен в съставения от контролните органи протокол за извършена проверка в обект от 14.08.2020 г. сер. АА, рег № 0047501, намиращ се на л. 16 от първоинстанционното дело. Въпросният протокол е съставен по установения ред и форма от орган по приходите при осъществяване на правомощията му, поради което е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства – чл. 50, ал. 1 ДОПК. Настоящата съдебна инстанция не споделя обаче оплакванията на касатора относно изводите на първоинстанционния съд за нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. В допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде посочено следното: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Посоченото в касационната жалба, че при определяне на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което не подлежи на контрол от съда, е вярно, но е вярно и това, че съдът упражнява контрол за законосъобразност на издадената заповед да налагане на ПАМ, и след като по закон съдът няма правомощие да извърши корекция на определения за налагане на мярка/макар вече и да съществува съдебна практика в този смисъл /, единствената възможност която остава, е да отмени заповедта изцяло като незаконосъобразна. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд – Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,