Решение № 199 от 23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 369/2015 г.

Решение № 199 от 23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 369/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Ю. С. и В. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр. д. № 568/14 г., с което е обезсилено на осн. чл. 270, ал. 3 ГПК като постановено по непредявен иск първоинстанционното решение по исковете на касаторите срещу [фирма], В. П., Б. Банков и А. Г. - Банкова с пр. осн. чл. 26, ал. 1,пр. 1 ЗЗД и делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове с пр. осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК и на трайната практика на съдилищата по въпроса за определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище по жалбата. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираните при допускане на обжалването решения по чл. 290 ГПК по т. д. № 623/08 г. на второ т. о. и по т. д. № 516/09 г. на второ т. о. е посочено, че "в своята задължителна и константна практика В. съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон". Същото разбиране е изразено и в по-старата практика: "Въз основа на изложената съвкупност от факти съдът квалифицира от правна страна основанието на иска. Юридическата формулировка е задължение на съда (чл. 188, ал. 2, накрая ГПК, отм.), а не на ищеца (срв. пост. № 2/77 г., Пленум, т. 13)" - р. по гр. д. № 354/86 г. на първо г. о. на ВС. Правната квалификация / юридическата формулировка/ включва цифрова и словесна част, извлечена от нормата от закона, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба. По основателността на жалбата: Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за признаване нищожността на договора за ипотека, поради противоречие със закона - чл. 167, ал. 3 ЗЗД, като постановено по непредявен иск и е прекратил производството по този иск. Приел е, че такъв иск не е предявен с исковата молба, нито в срока за изменение на иска по чл. 214 ГПК, затова постановеното по него първоинстанционно решение е недопустимо. Върнал е делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - за признаване нищожността на договора за ипотека, поради невъзможен предмет. Не е коментирал, във връзка с дадената от районния съд квалификация на иска, посочените в исковата молба и по делото обстоятелства, на които се основава искът, съставляващи основанието му по см. на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно: втората ищца продала на ответника Б. Банков описания в исковата молба апартамент в [населено място] с нот. акт № 189 от 29.08.05 г. Впоследствие продажбата била призната за нищожна с вл. в сила на 30.05.08 г. решение. Преди признаване на нищожността на продажбата, с договор по нот. акт № 183/5.10.2005 г. купувачите Банкови учредили договорна ипотека върху апартамента като обезпечение на банков кредит в размер на 50 000 евро, отпуснат от банка, чийто правоприемник е отв. [фирма], на отв. В. П. С признаване нищожността на договора за продажбата на имота, според ищците, договорът за учредената ипотека също е нищожен, на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, "поради липса на предмет" и молят да бъде прогласен за такъв. С уточняваща молба от 22.04.13 г. ищците са пояснили, че поради признатата нищожност на договора за продажба, купувачите Б. Банков и А. Г. - Банкова не са придобили права върху апартамента, затова учредената от тях договорна ипотека върху имота е нищожна, поради противоречие с чл. 167, ал. 1 ЗЗД. Изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, не го определят като такъв по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, а предложената от ищците квалификация не обвързва съда. Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност на договора невъзможен предмет/ липса на предмет/ предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на правоотношението - р. по т. д. № 163/08 г. на второ т. о. на ВКС. Такава липса на обекта /имота/, за който е сключен договорът за ипотека, ищците не твърдят, а са посочили обстоятелства от значение за правото на собственост върху апартамента. В тази връзка е и направеното впоследствие уточнение. Затова не може да се сподели изводът на въззивния съд, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск и решението му е недопустимо. Правната квалификация на иска се определя от изложеното основание и заявения петутим. При непълнота и противоречие във фактическите твърдения от основанието на иска /доколкото предложената в случая квалификация сочи на други факти/ исковата молба е нередовна. Затова законосъобразно първоинстанционният съд я е оставил без движение и е решил спора след направеното уточнение, като е определил правната квалификация на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съобразно обстоятелствата в исковата молба, съставляващи основание на иска и заявения петутим за признаване нищожността на договора за ипотека. Въззивният съд незаконосъобразно е определил правната квалификация на иска само въз основа на предложената от ищците юридическа формулировка на основанието на иска, която - както е посочено в цитираната по -горе практика, не обвързва съда. Съдът следва да реши спора съобразно действителната правна квалификация на иска, релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението - р. по гр. д. № 4402/13 г. на четвърто г. о. на ВКС. Поради изложеното въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон - чл. 281, т. 3 ГПК, следва да се отмени и делото - върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК ВКС на РБ, трето г. о.