Решение № 4663 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2015 г.

Решение № 4663 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6850/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Славчов Борисов в качеството му на ЕТ "Пламен Борисов", гр. Кюстендил срещу решение № 2844 от 22.04.2015 г. на Административен съд - София- град по адм. дело № 8506/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 591112030/31.05.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. В жалбата са изложени доводи за необоснованост на решението, за нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно интерпретира закона по отношение възражението за нищожност на оспорения акт, като издаден в съответствие с процесуалните правила и от компетентен орган, без да съобрази, че ревизионният доклад не е подписан от всички органи по приходите, участвали в ревизията и посочени като негови издатели, както и липсата на компетентност за издателя на акта по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Твърди, че ревизионен акт, издаден въз основа на неподписан доклад е нищожен, тъй като липсва съществен елемент от фактическия състав по издаване на акта, а именно валидно издаден доклад за резултатите от ревизията. Посочва, че ревизионният акт е издаден въз основа на ревизионен доклад № 1112030 от 15.05.2012 г., който не е приложен по делото. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви за нищожен оспорения ревизионен акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Антония Волянова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № 591112030/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София по искането на ревизираното лице за прогласяване на неговата нищожност. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за съдържание и форма по чл. 120 от ДОПК и въз основа на ревизионен доклад № 1112030/30.01.2012 г., посочен в заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно постановено. Не са допуснати твърдените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е определил обхвата на съдебния контрол - по отношение валидността на оспорения ревизионен акт, тъй като правото на жалба в останалата част относно законосъобразността на установените задължения е преклудирано, поради просрочие. За да е нищожен един административен акт, следва той да е засегнат от особено съществени пороци до степен, в която го дисквалифицират като юридически акт въобще. Нищожният административен акт не може да породи, измени или прекрати каквито и да било правни последици. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК във връзка с искането по чл. 168, ал. 3 от АПК като е изложил мотиви по валидността на ревизионния акт съобразно критериите за законосъобразност - компетентност на органа, издател и по спазването на предвидената от закона форма. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в резултат на надлежно възложена ревизия от орган с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и орган по приходите, който разполага с материална компетентност по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, надлежно оправомощен със заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в приложимата по време редакция до изм. с ДВ бр. ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./ Съдът е отговорил и на конкретните възражения на ревизираното лице, които се поддържат и в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които имат за последица издаването на ревизионния акт въз основа на ревизионен доклад, който не е подписан от всички органи по приходите, участвали в ревизионното производство, респективно въз основа на ревизионен доклад от дата 15.05.2012 г., какъвто не е приложен по делото. Правилно съдът е отхвърлил тези възражения като неоснователни. Посочените процесуални пропуски не опорочават акта до степен на неговата нищожност. Не намира опора в доказателствата по делото доводът, че ревизионният акт е издаден въз основа на ревизионен доклад № 1112030/15.05.2012 г. Оспореният ревизионен акт е издаден въз основа на ревизионен доклад № 1112030/30.01.2012 г., който е представен по делото като част от административната преписка (л. 36). Този ревизионен доклад е послужил и като основание за определяне на задълженията видно от мотивите на ревизионния акт на стр. 23 (л. 32). Поради това и на основание чл. 120, ал. 2 ДОПК така съставеният ревизионен доклад съставлява неразделна част от акта. Обстоятелството на което се позовава жалбоподателят за нищожност на акта е допусната на стр. 2 от ревизионния акт очевидна фактическа грешка при изписване датата на ревизионния доклад - 15.05.2012 г., вместо 30.01.2012 г. Грешката е техническа, тъй като още в следващото изречение изрично е посочено от органа по приходите, че 15.05.2012 г. е датата на връчване на ревизионния доклад. Това обстоятелство се потвърждава и от отбелязването в разписката за връчване на доклада. Допусната очевидна фактическа грешка на стр. 2 в мотивите на ревизионния акт относно датата на издаване на ревизионния доклад, при положение, че на стр. 23 от акта е налице изрично позоваване на ревизионен доклад от коректната дата на издаване - 30.01.2012 г. не може да се определи като порок във волята на органа по приходите, който да обоснове нищожност на ревизионния акт. Неоснователно е възражението за нищожност, поради неподписване на ревизионния доклад от един от органите по приходите, участвали в провеждането на ревизията. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно съдържанието и подписването на доклада съответстват на чл. 117 от ДОПК, поради което не следва да се повтарят. Следва да се допълни, че по въпроса за нарушението на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК е налице тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на ОССК на Върховния административен съд по т. д. 4/2014. Съгласно т. 2 от посоченото Тълкувателно решение - не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи от всички органи по приходите, които са го съставили. Тълкувателното решение съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения решението, с което искането на Пламен Славчов Борисов в качеството му на ЕТ "Пламен Борисов", гр. Кюстендил за обявяване нищожност на атакувания ревизионен акт е отхвърлено, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 662 лева Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,