Решение № 4755 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Т. Харалампев и на М. Илиев, [ЕГН], от гр. Видин, [улица], чрез адв. Р. Рангелова, против Решение 128/09.10.2023 г., постановено по адм. дело 98/2023 г. по описа на Административен съд Видин в съответните отменителна и отхвърлителна част. Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-04000522002749-091-001/15.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 26/10.03.2023 г. на ДД ОДОП Велико Търново, по отношение на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2018 г. в размер на 110 лв. и лихви за просрочие в размер на 40,49 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че ревизията за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е надлежно възложена съгласно ЗВР от 03.06.2023 г. и това обстоятелство не е съобразено от административния съд. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или жалбата срещу РА да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по списък за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и внесената държавна такса за касационната жалба. Ответникът М. Илиев, не взема становище по основателността на касационната жалба на ДД ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът М. Илиев, чрез процесуалния си представител, обжалва съдебното решение в отхвърлителната му част по отношение на установените задължения за авансови вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и допълнително установени авансови вноски за здравно осигуряване за 2019 г. и за м.м. 01, 02, 03, 04 и м. 12.2020 г. и съответните лихви за просрочие. В касационната жалба са изложени твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно преценката за извършване на дейност като ЕТ без регистрация. Поради това за него не съществува задължение за формиране на основи по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, при което да бъде уважена жалбата срещу РА в тази част. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена от съда. Претендира присъждане на разноски по списък за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-04000522002749-091-001/15.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената част с Решение 26/10.03.2023 г. на ДД ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на М. Илиев са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 110 лв. и лихви за просрочие в размер на 40,49 лв., авансови вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за 2019 г. в общ размер на 994,56 лв. и лихви в размер на 337,71 лв., за периода от м. 01 до м. 04.2020 г. в общ размер на 361,12 лв. и лихви в размер на 98,19 лв., за м. 12.2020 г. в размер на 90,28 лв. и лихви в размер на 17,28 лв.; авансови вноски за ДЗПО в УПФ като самоосигуряващо се лице за 2019 г. в общ размер на 336 лв. и лихви в размер на 114,11 лв., за периода от м. 01 до м. 04.2020 г. в общ размер на 122 лв. и лихви в размер на 33,18 лв., за м. 12.2020 г. в размер на 30,50 лв. и лихви в размер на 5,84 лв.; допълнително установени авансови вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2019 г. в общ размер на 268,80 лв. и лихви в размер на 91,28 лв., за периода от м. 01 до м. 04.2020 г. в общ размер на 97,60 лв. и лихви в размер на 26,54 лв., за м. 12.2020 г. в размер на 24,40 лв. и лихви в размер на 4,67 лв. Фактическите установявания на първоинстанционния съд следват извършените процесуални действия, вкл. приобщените доказателства и констатациите на органите по приходите в хода на ревизията. Ревизионното производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04000522002749-020-001/03.06.2022 г., издадена от надлежно оправомощен орган по приходите. Изводите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-04000522002749-092-001/26.10.2022 г., издаден от определените със заповедите за възлагане органи по приходите. Съгласно изяснената фактическа обстановка, през периода задълженото лице е получило приходи от интернет продажби на различни стоки - въглени, дрехи втора употреба, техника втора употреба, части и др. В обясненията на жалбоподателя при ревизията се посочва, че поръчаните стоки са изпращани с наложен платеж чрез куриерски фирми като не е водена счетоводна отчетност за проверяваните периоди. При анализ на събраните доказателства органите по приходите са установили основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в наличие на данни за укрити приходи или доходи. За тези обстоятелства в хода на ревизията на РЛ са връчени уведомление и искане за представяне на обяснения и документи, чрез които е било надлежно информирано, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. Относими към изводите на ревизиращия екип са и обясненията на задълженото лице във връзка с продажбата на МПС през 2018 г. От правна страна съдът е потвърдил валидността на оспорения РА, съставен като електронен документ и подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. Прието е, че РА е издаден при спазване на срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК и отговаря на изискванията за съдържание и реквизити съгласно чл. 120 ДОПК. За да приеме жалбата срещу РА за частично основателна, първоинстанционният съд е разгледал наведените оплаквания и е обосновал заключение, че събраните доказателства по делото не опровергават констатациите на органите по приходите относно осъществяването на дейност със стопански характер. Налице е пълнота от данни за вида на стоките, количествата, цените, датите и местата на получателите на пратките, а приложената документация, РКО, товарителници и извлечения от информационните системи на куриерските дружества са приобщени към делото. РА в тази част е потвърден като правилен и съобразен със законовите разпоредби на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО при съответното разпределение на доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК. По отношение на изводите за получени доходи от продажба на автомобил решаващият състав е отменил РА като незаконосъобразен с мотива, че 2018 г. не е включена в обхвата на ревизията. Така постановеното решение от Административен съд е валидно и допустимо, но неправилно в отменителната си част и правилно в останалата част. По касационната жалба на ДД ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП: Разгледана по същество жалбата е основателна. Основателно е оплакването на ДД ОДОП Велико Търново, че в настоящия случай данъкът върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. е определен с РА законосъобразно предвид установените факти, които не са спорни между страните. Видно от ЗВР Р-04000522002749-020-001/03.06.2022 г., в обхвата на ревизията са посочени на първо място задълженията на ревизираното лице за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и на следващо - задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Същото се отбелязва изрично и на стр. 2 от Решение 26/10.03.2023 г. на ДД ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. Неотносим е доводът на решаващия съд, че за 2018 г. не са събрани доказателства за извършваната от лицето търговска дейност. Обект на облагане в случая е доходът от продажба на движимо имущество (МПС с рег. [рег. номер]) по реда на чл. 33, ал. 2, т. 1 ЗДДФЛ, който не е сред изключените по чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона. По касационната жалба на М. Илиев: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При разрешаване на правния спор в частта на установените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски за 2019 г. и за м.м. 01, 02, 03, 04 и м. 12.2020 г., не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Аргументите на жалбоподателя, релевантните факти и липсата на ангажирани доказателства в хода на делото в противна насока са взети предвид при постановяване на решението за отхвърляне на оспорването на М. Илиев. Оплакванията на касатора са свързани изцяло с позицията за неправилен анализ на фактите, водещи до извода за извършването на дейност като ЕТ, без лицето да е регистрирано предварително за това. Събраните доказателства по делото от двете куриерски дружества в тази насока единствено потвърждават констатациите в РА. Твърдението за продажба на лични вещи не може да бъде споделено, тъй като липсва логично обяснение за основната част от пратките с предмет въглени. При липса на спор по фактите, установените от органите по приходите обстоятелства безспорно представляват основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Извършената касационна проверка сочи, че доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 124а ДОПК, при което крайните изводи са логически и правно издържани. При изграждане на изводите си по основния спорен въпрос дали жалбоподателят е опровергал тази част от фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд е съобразил установените обстоятелства и събрания доказателствен материал в цялост. Отчитайки стойността на получените приходи от физическото лице правилно органите по приходите не са определили задължение за ДДФЛ за 2019 г. и 2020 г., а резултатът от обжалването на РА по реда на чл. 152, ал. 1 ДОПК е свързан с частичната му отмяна за всички периоди, през които не може да бъде обосновано заключението за извършване на дейността. Крайното заключение на решаващия съд в тази част на спора се споделя, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. В обобщение, дължима е отмяна на първоинстанционното решение в отменителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и отхвърляне на жалбата на М. Илиев срещу РА по отношение на допълнително установените задължения за авансови вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО за 2019 г., м.м. 01, 02, 03, 04 и м. 12.2020 г. и съответните лихви за просрочие, като неоснователна. С оглед на изхода и материалния интерес по делото на НАП се дължат претендираните разноски в качеството на касатор и ответник по касация в общ размер на 1 035,60 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и внесената държавна такса за производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,