Решение № 6690 от 6.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия срещу решение 6122/21.10.2019 г., постановено по адм. дело 1850/2019 г. на Административен съд - София - град. Релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение на основания , посочени в чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба. Ответникът М. Петев оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотгивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд -София град е обявил нищожност на на решение 2-1550/29.01.2019 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА в частта му , в която е установена и обявена принадлежност на М. Петев към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. От фактическа страна съдът е приел, че в процеса на работата си при постановяване на оспореното в настоящото производство решение, комисията е работила със следните писмени документи: Списък на служителите в МО по чл.3, ал.2, т.15, т.26 и т.29 от Закона Извлечение от архивен дневник, след предаването му от МО на Комисията; Картон - Строго секретно! Обр.1 на името на жалбоподателя с псевдоним С.". Документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в лично и работно дело 1а 573 общо 27 листа. Видно от регистрационна бланка, съдържаща се в том 1 от арх. дело 1а -573 е, че жалбоподателят е регистриран под 2141 като секретен сътрудник -агент с псевдоним С." на ВКР. Данните, посочени в картон обр. 1 като три имена на жалбоподателя, 2141, архивния номер на делото му /арх. 1 а-573/, съвпадат със съдържащите се в арх. дело 1 а-573. След извършена проверка на лицата по чл.3, ал.2, т.15, т.26 и т.29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, за които е предоставена информация Комисията се е произнесла с Решение 2-1550/29.01.2019 г., с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на М. Петев след 10.11.1989г. Съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя Петев е налице служебна информация от информационните ресурси на съда, че с решение 2627/16.04.2019г. постановено по адм.д. 5831/18г по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на същия против Решение 2-1301/10.05.2018г. издадено от Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/, в частта в която е обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Това обстоятелство не е оспорено от касационния жалбоподател. Въз основа на същото административният съд е направил извод, че производството по установяване на принадлежност на Петев , по което е постановено обжалваното решение на комисията е второ по ред. В мотивната част на обжалваното решение е посочено, че в производството по по адм.д. 5831/18г по описа на АССГ се установява, че ответната комисия е била сезирана с Писмо от Директора на Териториална дирекция Национална сигурност"- Варна. , вх. 6164/ 14.06.2017 г., с което на Комисията на основание §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЗКИ са изпратени искания и съгласия за извършване на проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на чл. 27 от ЗДРДОПБДСРСБНА за 103 лица от военни формирования 34400 и 34410-гр. В., сред които фигурира и жалбоподателя М. А. П.. Получено е било съгласие на основание §18 от ПЗР на ЗЗКИ за проверка но реда на чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, подписано от жалбоподателя М. Петев.С цитираното по-горе Решение 2-1301/10.05.2018г., принадлежността на жалбоподателя към органите по чл.1 от Закона е установена въз основа на същите документи по чл.25, ал.1, т.3 от Закона, макар и при обследване в друго негово качество по чл.3 от Закона - в качеството му на лице част от военно формирование 34400 и 34410-гр. Варна. Въз основа на тази фактическа установеност административният съд, основавайки се на наложената трайна съдебна практика е обявил нищожност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че комисията не е разполагала с материалноправното правомощие да се произнесе отново по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, след като вече е установила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл.25, ал.1, т.3 от Закона и в същото качество. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите и крайния правен извод на административния съд, поради което на осн. чл. 221, ал.2 АПК , препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по смисъла на чл. 3 от закона, същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Доколкото конкретният случай не е такъв т.е. при вече установената принадлежност на лицето към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА в едно и също качество на сътрудничество и на база документи по чл.25, ал.1, т.3 от Закона, които съвпадат с документите, въз основа на които е установена принадлежността на лицето към тези органи и с процесното решение, Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалната компетентност да се произнесе с повторно решение, установяващо и вече обявяващо същата принадлежност към органите по чл. 1 на база същите доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. След постановяване на обжалваното решение е постановено и Тълкувателно решение 12/09.12.2021 г. по тълкувателно дело 9/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия няма материална компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив обявява установената и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон за конкретно лице, при липсата на нови доказателства, за което вече с влязло в сила нейно решение е установена и обявена такава, предвид императивната разпоредба на чл. 26 от същия закон. По този начин обжалваното решение на АССГ е съобразено с цитираното тълкувателно решение. Същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд