Решение № 4 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2014 г.

Решение № 4 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на О. О. С. от [населено място], чрез процесуален представители адвокати Х. и Ч., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 2382 от 08.04.2014 г. по гр. д. № 2115/2014 г. на Софийски градски съд. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се твърдения, че молителят не е могъл да участва в съдебното заседание по делото лично или чрез процесуален представител поради нарушаване на правилата за призоваването му - чл. 41, ал. 2 ГПК - за съдебното заседание по делото. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] и третото лице-помагач [фирма] не вземат становище по молбата. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С влязло в сила въззивно решение, постановено на 08.04.2014 г. по гр. д. № 2115/2014 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 08.11.2013 г. по гр. д. № 19677/2013 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че О. О. С. дължи на [фирма] сумата 2 593,52 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. април 2011 г. - м. април 2012 г. за топлоснабдяван имот в [населено място], ведно със законната лихва от 28.03.2013 г. и сумата 259,65 лв. -лихва за забава за периода 31.05.2011 г. -26.02.2013 г. Призоваването на въззивника, сега молител, О. С. е било извършено чрез процесуалния й представител адв. Н. Ч. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на посочения във въззивната жалба адрес. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая доводите са, че страната не е могла да вземе участие в делото поради нарушаване на правилата за призоваване. Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. В случая в призовката не са удостоверени обстоятелства, при които може да се приеме, че пълномощникът на страната не може да бъде намерен на адреса повече от един месец или, което е равнозначно, че той отсъства от адреса повече от един месец. Удостоверено е единствено, че при посещението на адреса на посочената дата и час пълномощникът не е намерен на адреса, като при разговор на връчителя с него по мобилен телефон е обяснил, че е на съдебно заседание. Така удостоверените обстоятелства от връчителя не дават основание да се приеме, че пълномощникът на лицето отсъства от адреса повече от един месец и затова не може да бъде намерен. Когато връчителят не може да събере сведения дали адресатът пребивава на адреса, той трябва да го търси неколкоратно по различно време в продължение на повече от един месец и да удостовери всяко свое посещение на адреса в разписката. Когато има сведения, че пълномощникът на страната пребивава на адреса, изводът, че той не може да бъде намерен там, ще е обоснован, ако адресът е посещаван неколкократно в продължение на повече от един месец, като посещенията след първото посещение са направени по време, когато е вероятно той да бъде намерен там. В случая е удостоверено единствено едно посещение на адреса и обстоятелството, че пълномощникът не е намерен на адреса, защото е бил в съда по негово обяснение. При така удостоверените обстоятелства от връчителя, не може да се приеме, че са били налице условията на чл. 41, ал. 2 ГПК за призоваване на страната. Поради това съдът неправилно е приложил фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2, изр. първо ГПК, като е приел, че ответникът е бил редовно призован по делото и основателно се твърди от молителя, че са нарушени правата му за участие по делото. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.