Решение № 7780 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2013 г.

Решение № 7780 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Недиком" ООД, гр. Свищов против решение № 34/6.02.2013 г., постановено по адм. дело № 970/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с част от констатациите в АУЗД декларация № 40/19.07.2012 г., както и с решение № 94-Ж-97/3.09.3012 г. на кмета на Община Свищов, с което актът е потвърден, защото е налице променено предназначение на земята. Иска отмяна на решението и уважаване на първоначалната жалба. Ответната страна кметът на община Свищов оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. На основание чл. 218, ал. 1 от АПК беше извършена служебна проверка по допустимостта на съдебното решение и съдът установи следното: Съдебното производство пред Административен съд - Велико Търново е образувано по жалбата на "Недиком" ООД, гр. Свищов, против Акт за установяване на задължение по декларация № 40/19.07.2012 г. издаден от старши инспектор отдел "Приходи" при община Свищов, на основание чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ и чл. 107 от ДОПК за данък за недвижими имоти за периода от 2006-2010 г., потвърден с Решение № 94-Ж-97/3.09.2012 г. на кмета на Община Свищов. В съдебното производство на ответната страна е конституиран и е участвал кметът на община Свищов. С обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново жалбата на "Недиком" ООД е разгледана по същество и е отхвърлена като неоснователна. Съдът приема, че предмет на спора е Акт за установяване на задължение по декларация № 40/19.07.2012 г., който е постановен след връщане на административната преписка на органа по приходите към общината по чл. 4 от ЗМДТ за ново произнасяне с отменително решение № 575/19.12.2011 г. по адм. д. № 726/2011 г. по описа на АС-Велико Търново ( с решението първоначално издадения административен акт - писмо № 94-М-4120/2.06.2011 г. на кмета на общината е обявен за нищожен поради липсата на материална компетентност). Развити са мотиви за допустимост на съдебното оспорване, защото е изчерпан административния ред за защита пред кмета на общината, потвърдил АУЗД № 40/19.07.2012 г. с Решение № 94-Ж-97/3.09.2012 г. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е постановено при липсата на изчерпан административен ред за защита пред компетентен по-горестоящ административен орган по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, който е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществяващ функциите на териториален директор на НАП. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като за местните данъци и такси са приложими два способа: 1) предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и 2) установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В настоящия случай са определени задължения за данък върху недвижим имот по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК (изрично посочено в самия акт на л. 42 от делото) и не е спорно, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, което да е приключило с ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция на НАП, чиито функции осъществява ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община, на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ в производството по установяване на задължение за данък върху недвижимите имоти като вид местен данък. Кметът на съответната община осъществява функциите на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, само когато задължението е установено с ревизионен акт, какъвто не е АУЗД № 40/2012 г. С оглед гореизложеното, в производството по обжалване на АУЗД за местни данъци (и местни такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9 ЗМДТ), издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителят на звеното за местни приходи при общината, като с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на АУЗД по административен ред, от който момент за задълженото лице възниква правото да го обжалва по съдебен ред при условията на чл. 156, ал. 1 - 3 от ДОПК. В конкретния случай жалба вх. № 94-Ж-97/9.08.2012 г. ( л. 46) от делото е адресирана и разгледана от некомпетентен по степен административен орган кметът на общината, поради което издаденото от него Решение № 94-Ж-97/3.09.3012 г. представлява нищожен административен акт, който не поражда правни последици. Това произнасяне не представлява изчерпване на задължителното обжалване на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за сезиране на административния съд, предвид чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Първоинстанционният съд вместо да прекрати съдебното производство и да изпрати жалбата вх. № 94-Ж-97/9.08.2012 г. на компетентния административен орган, се произнесъл по същество и постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК за обезсилване на решение № 34/6.02.2013 г., постановено по адм. дело № 970/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, съдебното производство да се прекрати, а жалбата от 9.08.2012 г. да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи в община Свищов за произнасяне. Касационният жалбоподател не претендира разноски и такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, VII отделение