Решение № 10173 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)- Бургас против решение 239/ 07.03.2023 г. по адм. дело 1915/ 2022 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед ДК-11-Б-3/19.09.2022г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски съгласно представения списък. Ответниците Л. Луканова и Л. Луканов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - главен архитект на община Царево не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Бургас е недопустимо, тъй като е постановено без участието на надлежна страна. С обжалваното решение е отменена заповед ДК 11 Б 3 от 19.09.2022г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 156, ал. 5 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж 139А/ 30.08.2022 г. на главния архитект на Царево, издадено на Л. Николаева и на Л. Людмилов за изграждане на: Допълващо застрояване- лятна кухня с навес и гараж към съществуваща вилна сграда в ПИ с идентификатор 66528.3.273 по КККР на [населено място], община Царево, съставляващ УПИ III-259, кв. 3 по плана на [населено място], собственост на двамата адресати. Съгласно специалния текст на чл. 215, ал. 5 ЗУТ в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), органът, издал разрешението за строеж и заинтересуваните лица. Следователно ответник в производството пред административния съд следва да бъде ДНСК. В случая в нарушение на цитирания текст и на чл. 154, ал. 1 АПК, който задължава съда да конституира страните служебно, Дирекцията за национален строителен контрол не е конституирана като ответник в първоинстанционното производство, а като такъв е призован началника на РДНСК Бургас, който съгласно чл. 215, ал. 5 ЗУТ няма качеството на надлежна страна в процеса. Това налага заключението, че решението на административния съд е постановено по отношение на ненадлежен ответник, което препятства ефективното реализиране на търсената защита с оглед чл. 177, ал. 1 АПК. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая съдебният акт е постановен без участието на надлежна страна и е недопустим. На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по горе и като ответник в производството, на основание чл. 215, ал. 5 ЗУТ, да конституира Дирекцията за национален строителен контрол. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,