Решение № 10585 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2014 г.

Решение № 10585 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12920/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по подадена касационна жалба на "Младенов и Янев" ООД гр. Търговище, представлявано от адв. Моренов срещу решение № 5176/24.07.2014 г. постановено по адм. д. № 8124 от 2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2846 от 30.06.2012 г. на изп. директор на ДФЗ. Твърди, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Не е съобразено с чл. 32, § 2 от Регламент (ЕО) 1122/30.11.2009 г. на Комисията, тъй като в съставения доклад при извършената проверка на дружеството е отразено, че контролният лист не е подписан от представител на жалбоподателя и това е нарушение на административнопроизводствените правила, т. е. не е дадена възможност на земеделския производител да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки, каквито задължения са предвидени в цитирания регламент. Освен това не е взето предвид, че липсата на подпис, води до нарушаване на формата за действителност на контролния лист, отразяващ доклада. Поддържат се и доводи за нарушение на материалния закон и се иска отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответникът - ИД на ДФЗ в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка, която не е спорна. Разпоредбата на чл. 26а от ЗПЗП предоставя възможността на РА да извършва проверки на лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Заявлението на касатора за подпомагане е попаднало в 5 % заявления за извършване на проверка. Проверката за допустимост на земеделските площи се извършва въз основа на данните, които се съдържат в Системата за идентификация на земеделските парцели. Установено е, че проверката на място е извършена в отсъствие на кандидата, като е съставен контролен лист от 08.09.2011 г. отразяващ констатациите. на касатора е изпратено копие от съставения контролен лист за подаване на евентуални възражения, като писмото е получено от него на 14.09.2011 г., но възражения относно констатираното от проверката не са изпратени. При извършена административна проверка на подаденото заявление ДФЗ е констатирано, че заявените за подпомагане площи по СЕПП и СНДП са с обща площ 19,74 ха, като за имот № 16225-4223-3-5 с площ 3,65 ха не е установена недопустима площ. За останалите четири парцела заявени за подпомагане е установена недопустима за подпомагане площ. Основанията за установеното се дължи на това, че външната част на парцелите не е засадена със сливи и на места е обрасла с нежелана храстовидна растителност Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Регламент 1122/2009 г. площта между крайния ред на трайното насаждение и оградата се разглежда като изцяло използвана площ, когато става въпрос за имоти, които са оградени с ограда какъвто е конкретния случай. Установените недопустими площи са именно такива. Земеделския производител е уведомен за това, като му е указано, че може да даде възражения, но такива не са постъпвали. След извършените проверки и съобразяване с представените доказателства ДФЗ-РА е издал оспорения пред административния съд частичен отказ от плащане, като извършените намаления са в размер на 1089,10 лв. От извършената съдебно-техническа експертиза се установява безпорно, че заявените от жалбоподателя площи са общо 5 имота, като за имот № 16225-4223-3-5 не е установена недопустима площ. Процентът на установената недопустима площ е 9.75 % получен от наддекларираната площ разделена на установената площ. Експертизата е приета от страните и не е оспорена и е обсъждана от съда наред със другите събрани доказателства. При тази фактическа установеност решението, с което е отхвърлена жалбата срещу процесното уведомително писмо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като материалнозаконосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е възприел заключението на СТЕ. Проверката на място е извършена от специализирано звено на РА по приета методика за проверки на място. При трайни насаждения както е в конкретния случай (насаждения от сливови дръвчета )измерванията се извършват на разстояние от външната страна на трайните насъждения, но не повече от 3.5 метра. Постановеният от съда правен резултат следва да бъде споделен, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства, и приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че по отношение на заявените за подпомагане по СЕПП, СНДП площи са установени разминавания в общия размер на допустимите за подпомагане площи по съответните схеми, поради установена недопустима за подпомагане площ и наличие на площи, незаети от сливови насаждения. Безспорно проверката следва да бъде извършена въз основа по границите на заявените от земеделския производител парцели спрямо одобрения слой допустим за подпомагане, но експертизата е установила при проверка на самото място и изготвила снимков материал от който се установява наличието на изградени огради, но същевремнно отразява незасадена със сливи площ. При така установеното, като е преценил обжалваното уведомително писмо за законосъобразно и е отхвърлил жалбата, решаващият съд е постановил съдебно решение, което е съобразено с материално-правните и процесуалните разпоредби и следва да бъде оставено в сила. Освен това следва се отбележи, че основните възражения са свързани с твърдяните нарушения на административнопроцесуалните правила по издаването на оспорения акт - а именно неприсъствието на жалбоподателя при извършването на проверката и неподписването на доклада. Тези възражения са правени и в хода на първоинстанционното производство, където е установено, че жалбоподателя е уведомен както за извършването на проверката, така и за направените констатации, но същият не се е възползвал от правото си да присъства и да направи възражения. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касатора свързани с прилагането и тълкуването на чл. 32, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/30.11.2009 г. Съгласно регламента за всяка проверка на място се прави доклад, който посочва, проверяваните схеми и заявления, присъстващите лица, проверените земеделски парцели и използваните измервателни методи, дали земеделския производител е уведомен, като на същия се дава възможност да подпише доклада за да удостовери присъствието си и да добави забележки. По делото безпорно е установено, че жалбоподателят е уведомен, но не се е явил, изпратено му е и копие на съставения контролен лист, за да направи възражения в 14-дневния срок, но той не се е възползвал от тези права. В тази връзка не би могло да се приеме тезата на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните права водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Никой не може да черпи права от противоправното си поведение още повече, че в хода на процеса тези факти не са оборени, а именно - неприсъствието на жалбоподателя и неподаването на възражение относно констатаците на проверките се дължат единствено на неговото поведение, но не и на пропуски в процедурата по издаване на акта. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,