Решение № 6237 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2015 г.

Решение № 6237 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2238/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област София против решение № 7777 от 13.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7246/2014 г. по описа на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209.т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на оспорването против заповед № РД-15-121 от 11.06.2014 г. на областния управител. Ответниците по касационната жалба - М. Д. К. и К. Д. Ц.оспорват касационната жалба като неоснователна и молят решението на АССг да бЪде оставено в сила. Представителят на върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 и сл. от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на М. Д. К. и К. Д. Ц.Заповед № РД-15-121/11.06.2014 г. на Областния управител на Област София, с която е отказано да се уважи искането на наследници на Д. И. Г. за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а ЗДС за отчуждени части от недвижими имоти, представляващи имоти с идентификатори 87401.7501.993, 87401.7501.992, 87401.7501.991 и 87401.7501.990, съответно № № 10729, 10730, 10432 и 10433, к. л. Б-4-12-Б от помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, находящи се в с. Я., Район "Кремиковци"-Столична община. Съдът е отменил оспорения отказ като незаконосъобразен и е постановил връщане на преписката на административния орган с указание за изпълнение на процедурата по чл. 39а ЗДС по отношение на оспорващите в качеството им на правоимащи лица по този закон. В мотивите си съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен индивидуален административен акт, тъй като е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е развил съображения, че жалбоподателите са удостоверили правата си пред административния орган с Решение № 4312/21.12.2009 г., Решение № 4312-1/17.02.2010 г., Решение № 4312-2/17.02.2010 г. и Решение № 4312/19.08.2010 г. на ОСЗ "Кремиковци" и придружаващите ги скица № 9401-97/4.12.2009 г. за имот 10729, скица № 9401-97/15.02.2010 г. за имот 10432, скица № 9401-97/21.07.2010 г. за имот 10730 и скица № 9401-97/15.02.2010 г., заявили са имотите за възстановяване на 4.08.1992 г. и приемането на окончателните решения по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ от Общинска служба "Земеделие" едва през 2010 г. не може да им се противопостави като основание за отказ. Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, Съдът е установил релевантни по делото факти за това, че жалбоподателите са подали искане, заведено в областната администрация с вх. № 94КК/15/26.03.2012 г. за изплащане на полагаемото обезщетение за отчуждаването на имоти, находящи се в землището на с. Яна, Район "Кремиковци"-Столична община с идентификатори 87401.7501.993, 87401.7501.992, 87401.7501.991 и 87401.7501.990, съответно № № 10729, 10730, 10432 и 10433, съгласно приложените скици от Район "Кремиковци" Видно от преписката по делото, с писмо изх. № 94КК/15 от 20.04.2012 г. областният управител е уведомил жалбоподателите, че на основание чл. 39, ал. 5 и чл. 39а, ал. 1 ЗДС, Агенция "Пътна инфраструктура" превежда част от обезщетенията, определени в Решение на Министерски съвет № 777/2007 г. по сметка на областния управител, пред когото бившите собственици на отчуждени имоти или техните правоприемници доказват правото си да ги получат като по подадената информация цитираните имоти и наследниците на Д. И. Г. не фигурират в списъка на имената на правоимащите собственици, за които е преведено обезщетение от АПИ, както и в решенията на Министерски съвет, с които са отчуждени имотите. Предвид това от жалбоподателите е изискано представянето на удостоверение за идентичност на имотите, от което да е видно на кои имоти отговарят гореописаните имоти по действащия към 2007 г. план. В отговор на това писмо жалбоподателите са представили посоченото по-горе удостоверение изх. № 94-00-1207/22.05.2012 г., придружено с комбинирана скица за ПИ с идентификатори 87401.7501.990, 87401.7501.991, 87401.7501.992 и 87401.7501.993 от кадастралната карта на с. Яна; действащият регулационен план на м. "с. Яна-разширение", одобрен със Заповед № 16099/22.12.1947 г. за дворищна регулация и Заповед № 16100/22.12.1947 г. за улична регулация; бивши имоти № № 10729, 10730, 10432 и 10433 от помощен план по чл. 13, ал. 1 ППЗСПЗЗ на с. Яна и отчуждена част от имот с пл. № 673 по РМС № 777/30.11.2007 г. за изграждане на обект-публична държавна собственост. Съдът е приел, че съгласно посоченото в текстовата част на комбинираната скица по графични данни площите на ПИ от кадастралната карта са както следва: имот с идентификатор 87401.7501.990 - 1118 кв. м като в отчуждената част от ПИ пл. № 673 попадат 692 кв. м; имот с идентификатор 87401.7501.991 е с площ 1025 кв. м, от които в отчуждената част от ПИ пл. № 673 попадат 1025 кв. м; имот с идентификатор 87401.7501.992 е с площ от 1486 кв. м, от които в отчуждената част от ПИ пл. № 673 попадат 1486 кв. м; имот с идентификатор 87401.7501.993 е с площ 1052 кв. м, от която в отчуждената част от ПИ пл. № 673 попадат 1052 кв. м. С писмо изх. № 06-00-250/1.08.2012 г., адресирано до областния управител на Област София, Агенция "Пътна инфраструктура" е изразила становище по повод направеното искане от жалбоподателите, че изплащането на полагащите се суми за обезщетение следва да се извърши съобразно площите на имоти /части от имоти/, конкретизирани в комбинираната скица, издадена от ГИС София. Видно от писмо изх. № 06-00-221/11.12.2010 г. на АПИ предвидените суми за изплащане на обезщетения на засегнатите собственици от строителството на АМ "Хемус" - Софийски околовръстен път - пътен възел Яна., са преведени по банковата сметка на Област София. С писмо изх. № 94ТТ/10 от 22.08.2012 г. областният управител е изискал становище от Министерство на регионалното развитие и благоустройството относно образувани по чл. 39а, ал. 2 ЗДС преписки в областната управа с искане за изплащане на обезщетение за отчуждени имоти и прилагането на посочената разпоредба в случаите, когато решението за възстановяване на собствеността е постановено след издаване на РМС № 777/2007 г. В отговор на това писмо, министерството е изразило принципно становище в писмо изх. № 90-04-730/21.11.2012 г., че в случаите, в които лицата, претендиращи правото на обезщетение не са били собственици на имотите към момента на влизане в сила на решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 ЗДС за принудителното им отчуждаване, липсва правно основание за изплащане на паричното обезщетение. Въз основа на описаните по-горе документи и становището на МРРБ в писмо изх. № 90-04-730/21.11.2012 г., областният управител е постановил обжалваната заповед, с която е оставил без уважение искането на жалбоподателите с мотив, че липсва правно основание за изплащане на паричното обезщетение на лицата, когато те не са били собственици на имотите към момента на отчуждаването им. Съгласно чл. 39а ЗДС, когато собственикът на имота не може да бъде установен или адресът му е неизвестен, както и когато собственикът на имота не е потърсил в едномесечен срок от публикуване на съобщението по чл. 39, ал. 6 определеното му обезщетение или не е представил в същия срок документи, доказващи правото му на собственост, имотът се смята за отчужден от датата, на която инвеститорът преведе по сметка на областния управител обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 или в заповедта по чл. 34а, ал. 2. В случаите по ал. 1 бившият собственик на отчуждения имот или неговите правоприемници доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва, която обслужващата банка начислява върху депозираната сума за периода на депозита. Съдът по делото е отделил спорното от безспорното, като видно от мотивите на решението му, както и от мотивната част на оспорената заповед на областния управител, идентичността на имотите, предмет на отчуждаване по РМС № 777/2007 г. и тези, възстановени по реда на ЗСПЗЗ не е била приета за спорна между страните. Според съда спорът е правен и се отнася до въпроса имат ли жалбоподателите качество на правоимащи лица по см. на чл. 39а, ал. 2 ЗДС да получат обезщетение за отчуждените с РМС 777/2007 г. имоти, имат ли същите защитими права по този ред. Съдът е отговорил положително на този въпрос, с оглед представените документи за собственост, които представляват решения по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и скици към тях. Непротивопоставима на правото на жалбоподателите да получат обезщетението, според съда, е обстоятелството, че те не са били снабдени с документи за собственост своевременно, а процедурата по възстановяване на замята е продължила от 1992 г. до 2010 г. Правилна е преценката на съда, че жалбоподателите са правоимащи по см. 39а, ал. 2 ЗДС да получат обезщетението за отчуждените с РМС № 777/2007 г. имоти. В контекста на събраните по делото доказателства, същата е съобразена както с действащото национално законодателство, така и защитата на собствеността, като форма на притежание по см. на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧ. Съгласно посочения текст на чл. 1, наименован "Защита на собствеността" всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Доколкото преди отчуждаването на имотите с РМС № 777/2007 г. процесните имоти са били земеделски, същите попадат в обхвата на специалния закон - ЗСПЗЗ и подлежат на земеделска реституция. Единственият орган, като орган на поземлена собственост съгл. чл. 31 ЗСПЗЗ, овластен с правомощието да проведе процедурата по ЗСПЗЗ и да издаде документ за собственост като резултат от окончателното й приключване, е общинската служба по земеделие. Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Като официални документи по чл. 179, ал. 1 ГПК, на които обаче законът придава и силата на констативни нотариални актове / съгл. чл. 178 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени/, решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ могат да бъдат отменени само ако други правни субекти установят правата си на собственост върху същите имоти. С такива документи са снабдени и жалбоподателите, а именно Решение № 4312/21.12.2009 г., Решение № 4312-1/17.02.2010 г., Решение № 4312-2/17.02.2010 г. и Решение № 4312/19.08.2010 г. на ОСЗ "Кремиковци" и придружаващите ги скица № 9401-97/4.12.2009 г. за имот 10729, скица № 9401-97/15.02.2010 г. за имот 10432, скица № 9401-97/21.07.2010 г. за имот 10730 и скица № 9401-97/15.02.2010 г. С тях те се легитимират като собственици на земеделските земи, предмет на отчуждаване от страна на държавата с РМС № 777/2007 г. С оглед на правната сила, която им придава законът в чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, докато не бъдат отменени по съдебен ред, те обвързват всички правни субекти с удостовереното в тях, Правната сила на тези документи се разпростира и върху административния орган по чл. 39а, ал. 1 ЗДС и доколкото други правни субекти не са установили правата си върху земите /а такива данни липсват по делото/, няма правно основание тя да не бъде зачетена. В административното и съдебното поризводство липсват доказателства и твърдения, че други частноправни субекти или държавата, респ. общината са претендирали или установили права върху имотите, респ. претендират да са правоимащи по см. чл. 39, ал. 2 ЗДС. Следва да се има предвид, че за целите на отчуждаването, съобразно специалния текст на чл. 34а, ал. 5 ЗДС, ако имотът е бил общински, общината е следвало да прехвърли безвъзмездно правата си на държавата. По делото няма данни в отчуждителното производство имотите да са считани общински, респ. държавни, а както се посочи по-горе - и трети физически или юридически лица също не са заявили права върху тях. Що се отнася до основния аргумент за отказ на областния управител, че издаването на решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ следва по време отчуждаването и затова към този момент лицата не са собственици, правилно съдът отбелязва в мотивите си, че процесните имоти са били в процедура по земеделска реституция от 1992 г. до 2010 г. - това е период от 18 г., далеч надхвърлящ пределите на понятието "разумен срок", а върху този срок на приключване на реституцията гражданите не могат да влияят с волеизявление или процесуално действие. В рамките на производството по отчуждаване, чрез уредба на широки правомощия, законът в чл. 33 и чл. 34 ЗДС възлага на административния орган, респ. инвеститора да установи действителното правно положение на имотите и техните собственици, обхванати от ПУП. В рамките на тази процедура задължение за предоставяне на актуална информация имат различни общински и държавни органи. Ето защо за целите на отчуждаването не може да не е било ясно, че имотите са били в процес на неприключила земеделска реституция. Ако това обстоятелство не е било установено от органа по отчуждаване, то не може да се противопостави на жалбоподателите и да се тълкува в техен ущърб. Реституционното производство се провежда за земеделски земи, които, преди приключването му са били отчуждени в полза на държавата. Дали това обстоятелство е основание за спиране на производството от ОСЗ, за изменение на решението, с което правото и начинът на възстановяване се признава, за да може да се признае друг начин на възстановяване или обезщетение, е въпрос, по който е компетентен само административният орган по чл. 31 ЗСПЗЗ, който не е отчел тези обстоятелства, а е продължил процедурата по възстановяване до окончателното й приключване. Съдът в настоящото производство само констатира, че от събраните по делото доказателства е видно, че реституционното производство, започнало на 4.08.1992 г. до приключването си на 19.08.2010 г. с последното решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не е било спирано или прекратено от административния орган на някое от предвидените АПК основания. Що се отнася до вида на процедурата на възстановяване на собствеността, видно от представеното решение № 4312 от 12.04.1999 г., на жалбоподателите е признато право на възстановяване на имотите в стари реални граници, доколкото имотът е притежаван по силата на завещание № 11/49 г. Решението е влязло в сила и в частта относно начина на възстановяване на имотите не е отменено или изменено. Именно в стари реални граници е и окончателното възстановяване на имота с решенията от 2009 г. и 2010 г., след провеждане на процедурата по чл. 13 ППЗСПЗЗ. С оглед на това, макар към датата на отчуждаване лицата да не са били снабдени все още с решенията по чл. 18ж., ал. 1 ППЗСПЗЗ, поради липса на спиране, прекратяване или изменение на възстановителната процедура, жалбоподателите, с оглед нормите на закона и установената административна практика по прилагане на този текст, са притежавали обосновано правно очакване възстановяването с окончателните актове да се извърши именно в старите граници на притежаваните от тях имоти. След окончателното приключване на процедурата по ЗСПЗЗ те не разполагат с друга правна възможност и удостоверяват правото на собственост е върху имотите, предмет на отчуждаване с актовете по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тук следва да се отбележи, че при този вид на възстановяване, според чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост върху земеделската земя, предмет на реституция, не е било загубвано от носителите му. Ето защо, с оглед на конкретните фактически обстоятелства по този правен спор, посочени по-горе, да се приеме, че лицата, които към датата на влизане в сила на РМС № 777/2007 г. не по тяхна вина все още не са били снабдени с актове по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, не са правоимащи по чл. 39а, ал. 2 ЗДС, би означавало да се наруши защитен от закона и чл. 1 от Протокол 1 ЕКПЧ имуществен интерес, който може да бъде определен като "притежание" по см. на Конвенцията. Дори в хипотезата на чл. 39а, ал. 1 ЗДС към датата на влизане в сила на решението за отчуждаване собственикът да е неустановен, то в контекста на особеностите на възстановителната процедура по ЗСПЗЗ - многофазовост и продължителност, - признаване право на възстановяване в стари реални граници, -липса на изменение на признатите права, - действието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и липсата на колизия на техните претенции с такива на други правни субекти - държава, община или лица, жалбоподателите следва да бъдат признати за правоимащи по см. на чл. 39а ЗДС. Това в най-голяма степен съответства на целта на закона - държавата да придобие имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, по силата на принудително отчуждаване след предварително и равностойно обезщетение. Предвид изложеното, решението на Адимнистративен съд - София град като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд,