Решение № 13256 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2016 г.

Решение № 13256 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Е.-с." ООД, със седалище гр. П., против решение № 1435/14.07.2016 г. постановено по адм. дело № 372/2016 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-2600/9068/18.12.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2015 г. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в писмено становище чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Н.-Г., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящия касатор, против уведомително писмо изх. № 01-2600/9068/18.12.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е прекратен поетият от него агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП. Дружеството е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г. по СЕПП; СПП; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания; Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения, но не е заявило плащане по мярка 214 АЕП за кампания 2015 г. във връзка с поет петгодишен агроекологичен ангажимент. Въз основа представените с административната преписка доказателства е установено и, че с уведомително писмо изх. № 01-2600/7784/30.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен поетия агроекологичен ангажимент за кампания 2010 г., на основание чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., по мотиви, че процентът на препокриване на площта на заявените от дружеството парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" за предходната година е под 90 %. Видно от решение № 7672/5.12.2013 г. постановено по адм. дело № 14066/2012 г. на Административен съд С.-град, оставено в сила с решение № 8/5.01.2015 г. по адм. дело № 2021/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, жалбата на "Е.-с." ООД, против горепосоченото уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент за кампания 2010 г. е отхвърлена с влязло в сила решение. Наред с горното, в т. ч. по данни от заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, възприето от съда, като обективно и компетентно дадено, е установено, че дружеството е подавало заявления за плащане за кампаниите преди 2015 г., в т. ч. за кампания 2011 г. (първа за поет нов агроекологичен ангажимент), за 2012 г., за 2013 г. и за 2014 г. По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка е отбелязано, че прекратеният с потвърден от съда административен акт, агроекологичен ангажимент във връзка със заявлението за кампания 2010 г., изключва възможността да се приеме, че тази година се явява първа за поетия от дружеството, нов агроекологичен ангажимент, поради което и за първа година на този ангажимент е приета кампания 2011 г., а за последна от петгодишния срок - 2015 г. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за срок от 5 /пет/ последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "заявление за подпомагане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1, кандидатите за подпомагане подават "заявление за плащане". В случая спорен по делото е въпросът от коя година е започнал да тече поетият от "Е.-с." ООД агроекологичен ангажимент. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е прието, че поетият през 2009 г. агроекологичен ангажимент е прекратен, във връзка с подаденото заявление за плащане за кампания 2010 г., а оттам и че първата година от новия петгодишен ангажимент е 2011 г. Предвид това и обстоятелството, че "Е.-с." ООД, в качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с чл. 19 от Наредба № 11/6.04.2009 г., не е подало "заявление за плащане" по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2015 г., правилно е прието, че липсват данни дружеството да е продължило прилагането на подпомаганите агроекологични дейности, а оттам и че е налице основание за прекратяване на поетия нов ангажимент по смисъла на чл. 67, ал. 1 от Наредбата. Според последния текст, земеделските стопани, които не подадат "заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Не намира фактическо основание позоваването на касатора на чл. 24, ал. 4 от Наредбата, а оттам и наведеният довод, че ДФЗ е следвало да одобри нов агроекологичен ангажимент с референтни парцели, заявени през 2010 г. Посочената разпоредба гласи, че при увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление по ал. 1 за дейности и направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2 и 3 с до 20 на сто от първоначалния размер, но с не повече от 10 хектара, подпомаганите лица не поемат ново агроекологично задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи за оставащия период, при условие че новите площи отговарят на изискванията на тази наредба. В процесния случай, поетият през 2009 г. ангажимент е прекратен по повод заявлението, подадено за кампания 2010 г., т. е. не съществува поет агроекологичен ангажимент. Поради това и не може да се приеме, че дружеството е разширило ангажимента си с нови площи, в хипотезата на чл. 24, ал. 4 от Наредбата. Съгласно ал. 1 на чл. 24 от Наредбата, агроекологичните дейности или направления се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. За касатора този период е започнал с подаденото заявление за подпомагане през 2011 г., като крайният срок на изпълнението му е 2015 г. В чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. са изброени условията, при които ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват или респективно при определени условия не възстановяват получената финансова помощ /форсмажорни или изключителни обстоятелства/. Същевременно, чл. 67 от Наредбата, също послужил като основание за издаване на оспорения акт, изрично сочи, че земеделски стопани, които не подадат "заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ, съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение