Решение № 5949 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3063/2024 г.

ВАСПето отделение04.06.2025 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 36/08.01.2024г., постановено по адм. д. 232/2023 г. по описа на Административен съд-Перник и вместо него постановява:

ПРОГЛАСЯВА нищожност на заповед 4581з-1168/22.05.2023г. на ректора на Академията на Министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Академия на Министерство на вътрешните работи да заплати на Н. В. Н. от гр. Радомир сумата от 820 (осемстотин и двадесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. от гр. Радомир, подадена чрез адв. Грозев срещу решение 36/08.01.2024г.,, постановено по адм. д. 232/2023 г. по описа на Административен съд-Перник (АС-Перник). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожност на оспорената пред административния съд заповед на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (АМВР), алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответната страна-ректорът на Академията на МВР, чрез юрк. Илиева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото и в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Пернишкият административен съд отхвърля жалбата на Н. В. Н. срещу заповед 4581з-1168/22.05.2023г. на ректора на Академията на МВР, с която на основание чл. 49, ал. 4, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), и чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правила за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на Министерството на вътрешните работи (Правилата) за прекратяване на участието на стажант Н. В. Н. от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)-Перник в курс за първоначално професионално обучение І.С.1.1.И. Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности полицай, водач на оперативен автомобил ІІ степен младши автоконтрольор ІІ степен и младши полицейски инспектор преди завършване срока на обучение поради слаб успех и същият е отстранен от ЦСПП-Казанлък при Академията на МВР. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че оспорената пред него заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правилата административен орган, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалния закон. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Съдът изяснява коректно и пълно фактическата обстановка по делото въз основа на събраните по делото доказателства, но обосновава неправилен правен извод за компетентността на издателя на оспорената заповед. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд приема за установено, че със заповед 8121К-57/06.01.2023г. на главния секретар на МВР, издадена на основание чл. 36, ал. 2, т. 4 и чл. 170, ал. 2, и ал. 3 ЗМВР, и чл. 31, ал. 1 от Наредба 8121з-344/25.07.2014г. за назначаване на държавна служба в Министерството на вътрешните работи и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 12 и чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г. за професионалното обучение на служителите от Министерството на вътрешните работи, стажант Н. В. Н. е сред изпратените от главния секретар стажанти от МВР на курс за първоначално професионално обучение І.С.1.1.И. Извънреден курс за младши изпълнителски длъжности полицай, водач на оперативен автомобил ІІ степен младши автоконтрольор ІІ степен и младши полицейски инспектор. Поради получените слаби оценки от стажанта в хода на обучението на редовните, поправителни и ликвидационни изпити, директорът на Центъра за специализация и професионална подготовка-Казанлък прави предложение до ректора на АМВР за прекратяване на участието на Н. преди завършване на обучението поради слаб успех на основание чл. 64, ал. 1, т. 1 от Правилата. На 22.05.2023г. ректорът на Академията издава оспорената пред административния съд заповед за прекратяване на участието на стажант Н. в курс за първоначално обучение. Неправилно и в противоречие с приложимите материални правни норми първоинстанционният съд приема материална компетентност на издателя на акта, като се позовава на правната уредба на Глава пета от Правилата за организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към АМВР (утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи) чл. 63 и следв. В подкрепа на изводите си съдът посочва, че съгласно чл. 49, ал. 1 ЗМВР Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор, а ректорът по силата на ал. 4 от цитираната норма е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията и е компетентен да решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти (ал. 4, т. 5). Правилата, утвърдени от министъра на вътрешните работи изрично предвиждат отстраняването от центровете да се извършва със заповед на ректора на академията, без да са посочени други длъжностни лица. Съгласно чл. 157, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението. Държавните служители стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР. Според разпоредбата на чл. 170, ал. 2 ЗМВР определя, че професионалното обучение при първоначално постъпване на държавна служба в МВР се провежда в Академията на МВР. Съгласно чл. 170, ал. 5 от ЗМВР, редът за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на посочената делегация е приета Наредба 8121з-433/16.03.2017 г. на МВР за професионалното обучение на служителите от МВР. В наредбата са регламентирани подробно правомощията на главния секретар на МВР като висша професионална длъжност в администрацията на министерството и функциите, които има по организацията на професионалното и допълнителното обучение на служителите от МВР. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2019 г., в сила от 04.01.2019 г. приложима за случая редакция) изпращането и/или определянето на служители от МВР за участие в курсове за професионално обучение с откъсване от работа в обучаващите институции на МВР се извършва със заповед на главния секретар на МВР, която определя вида, условията, мястото, формата и срока на обучението. Що се отнася до правото на главния секретар да прекрати участието на служител в курс за професионално обучение при наличие на някоя от предпоставките по чл. 13 от Наредбата, то се извежда от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 12, ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от Наредба 8121з-433/16.03.2017г. (в приложимата редакция. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредбата (в приложимата първоначална редакция, обн. ДВ. бр. 26 от 28 март 2017 г.), за прекратяване или отмяна участието на служител в курс за професионално обучение с откъсване от работа ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР или обучаващите институции на МВР изпращат в тридневен срок от възникване на причината мотивирано предложение чрез директора на ДЧР до главния секретар на МВР. На практика това задължение на ръководителя на обучаващата институция кореспондира с цитираното правило на чл. 12, ал. 1 от Наредбата и осигурява възможност на органът, който е разпоредил участие в курс за професионално обучение с откъсване от работа да прекрати действието на това свое разпореждане. Изложеното означава, че издаването на административен акт в посочения по-горе смисъл (за прекратяване на участие на служител от МВР в курс за професионално обучение с откъсване от работа) е изцяло в правомощията на главния секретар на МВР, в рамките на установената в чл. 36, ал. 2, т. ЗМВР във вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредбата компетентност. Допълнително в тази насока следва да се посочи обстоятелството, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба 8121з-433/16.03.2017 г. на МВР, издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 68 от 8.08.2023 г., редакцията на чл. 13, ал. 1 от наредбата е изменена, като изрично е посочено, че участието на служителите в курс за професионално обучение се прекратява или отменя със заповед на главния секретар на МВР. Вярно е, че посочената редакция на чл. 13, ал. 1 от Наредба 8121з-433/16.03.2017 г. на МВР има действие само занапред, но то е в подкрепа на изложеното по-горе. Налага се извод, че издадената от ректора на Академията на МВР заповед за прекратяване на участието на стажант Н. В. Н. в курс за професионално обучение е нищожен административен акт, издаден при липса на материалноправна компетентност на издателя. По изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение следва да бъде отменено и при напълно изяснена фактическа обстановка следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора с прогласяване на нищожност на заповед 4581з-1168/22.05.2023г. на ректора на Академията на МВР. С оглед изхода на правния спор на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 820 (осемстотин и двадесет) лева, от които 750 лв. възнаграждение за един адвокат и 70 лв. държавна такса за производството, платими от Академия на МВР. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение