Решение № 15506 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2010 г.

Решение № 15506 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7495/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Тони Иванов Костадинов срещу решение № 479 от 01.04.2010 г. по адм. д. № 122/2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, VIII - ми състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата е да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена процесната заповед като издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Ответникът Областна дирекция на МВР Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Тони Иванов Костадинов срещу заповед рег. № ЯЗ / РЗП - 3633 от 19.12.2009 г. на полицейски орган в група "Грабежи" при Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и чл. 198 от НК, му е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа. В изпълнение на съдопроизводствените правила, по делото са събрани относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, че по отношение на процесната заповед не са налице основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Не се спори по делото, че заповедта е издадена от компетентен орган. Неоснователен е доводът на касатора, че при издаването й не е спазена установената форма. Заповедта съдържа всички реквизити, изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР. Задържаното лице е попълнило без забележки декларация, че е запознато с правата си. Текстът по чл. 64 ЗМВР е възпроизведен в заповедта непосредствено над подписа на жалбоподателя и твърдението в обратен смисъл в касационната жалба е несъстоятелно. Непосочването на срока и органът, пред който може да се оспорва административния акт има отношение към преценка на срочността на обжалване предвид чл. 140 от АПК, но не и към законосъобразността на административния акт. В заповедта е посочено правното основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и са формулирани престъпленията, за които полицейския орган е постановил същата. При преценка съдържанието на заповедта и декларацията и предвид липсата на възражения на жалбоподателя, се налага извод, че твърденията за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила се явяват неоснователни. Доводът на допуснато противоречие с материалноправни разпоредби не се подкрепя от данните по делото. Правилно решаващият състав е приел, че жалбоподателят е бил задържан с процесната заповед по образувано досъдебно производство за извършени престъпления от общ характер и при съобразяване с изискванията на чл. 207, ал. 1 от НПК е отхвърлил оспорването. Без правно значение е дали досъдебното производство е било образувано срещу жалбоподателя или срещу неизвестен извършител и в хода на същото е установена съпричастност към извършените престъпления, за които е образувано досъдебно производство. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 от ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е видно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на квалификацията на престъплението, не се явява съществено нарушение на административно производствените правила. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В конкретния случай от неоспореното писмо на началник сектор "КП" се установява, че по посоченото досъдебно производство по отношение на жалбоподателя е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" от ПОС, като определението му е потвърдено от ПАС. В този смисъл данните за извършени престъпления от жалбоподателя са били впоследствие потвърдени и съобразно изискванията на чл. 63 от НПК. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение