Решение № 14630 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2010 г.

Решение № 14630 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Стоянка Петрова Минева от с. Кирилово, общ. Стара Загора, в качеството и на наследник на Пеньо Минчев Петров-бивш жител на с. Пряпорец, общ. Стара Загора, чрез пълномощника и - адвокат Милчо Тодоров-АК-Стара Загора, против решение № 344/04.12.2009 г., постановено по адм. д. № 278/2009 г. от Административен съд-Стара Загора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Стоянка Петрова Минева от с. Кирилово, общ. Стара Загора, с която на Георги Стоянов Йовчев е признато правото да придобие собственост върху имот № 296.114,находящ се в местност "Мечи кладенец", землището на с. Пряпорец, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел, че при извършената проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не е установил нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на процедурата по § 62 от ППЗСПЗЗ. Заявлението, с което е инициирано производството съдържа задължителните реквизити и е подадено още в първоначално регламентирания срок. Към него е приложен документ, удостоверяващ предоставено право на ползване върху имота по ПМС № 11/02.03.1982 г. Заявлението е разгледано от нарочна комисия, действаща със законово определен състав, назначена със заповед на кмета на община Стара Загора. Въз основа на положителното становище на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ относно наличието на предпоставките по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган, в условията на обвързана от становището на комисията компетентност и при съобразяване на всички законови и технически изисквания, е признал правото на ползувателя да придобие в собственост предоставения му имот. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и противоречащо на закона, изразяващи се в следното: Неправилни и в противоречие с материалноправните норми са мотивите на съда относно момента и начина на трансформацията на правото на ползване в право на собственост. При издаването на процесната заповед е допуснато незачитане на законовата последователност при издаваните във всяка фаза административни актове в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост, определена с § 62, ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. ПНИ се изработва за земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с него на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е предвиден за това ред-на § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 34/92 г., понастоящем с променена редакция/, по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г.за ИД на ППЗСПЗ/ДВ бр. 28/1997 г./ или по § 62 от ПЗР на ПМС№ 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ/ДВ бр. 122/1997 г./ Заповедта на кмета е издадена без съобразяване с горното и е незаконосъобразна. Неправилни и необосновани са мотивите на съда досежно спазването на процедурата за издаване на процесната заповед. Протоколът на комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ досежно процесния имот не отговаря на § 62, ал. 2. Протоколът е без мотиви, отразяващи разискванията при преценката дали кандидатите отговарят на изискванията на закона и съдържа само диспозитив на решение, в което са изброени гражданите, за които"са налице условията по § 4а и § 4б, както и на § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, които дават основание на ползувателите да придобият собствеността върху предоставените им за ползване земи". Въз основа на този, несъответстващ на материалния закон протокол, кметът не е следвало съгласно чл. 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ да издаде заповед, с която да признае правото да се придобие собствеността от ползувателя. Именно административният орган, със заповедта си по § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ и при съобразяване с всички законови и технически изисквания, е компетентен да признае правото на ползувателите да придобият собственост, като отчете наличието на фактическите и правни основания за придобиването на собствеността. Неправилен и необоснован е и мотивът на съда, че обжалваната заповед съдържа всички изискуеми реквизити. В оспорената заповед не е индивидуализиран имота с площ и граници, което също я прави незаконосъобразна. Ответната страна: Кметът на община Стара Загора, с писмено становище, чрез процесуалния си представител-юрк. Соня Николова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за обосновано и законосъобразно. Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурните правила и на материалния закон. Ответниците: Георги Стоянов Йовчев, Златка Тилева Пенева, Никола Петров Минчев, Стоянка Стойчева Стоянова, Митко Стойчев Русев, Руска Стойчева Желязкова, Недялка Димитрова Атанасова и Николай Атанасов Колев - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. На ответника Георги Йовчев е предоставено право на ползване по 11 ПМС/82 г. От доказателствата по делото е видно, че не са налице изискванията на § 4б ЗСПЗЗ, за да придобие право на собственост ползвателя трябва да заплати земята на собственика. Съгласно § 4ж ЗСПЗЗ сумите се превеждат по извънбюджетна сметка на общината, която ги изплаща на собственика в едномесечен срок от постъпването им. По делото няма доказателства за това. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи противоречат на материалния закон. Необосновано е прието, че при издаването на процесната заповед са спазени административнопроизводствените правила, че тя съдържа всички необходими реквизити и е мотивирана. С оспорената заповед е признато на Георги Стоянов Йовчев от гр. Стара Загора правото да придобие собственост върху имот № 296.114, находящ се в местност"Мечи кладенец", землище с. Пряпорец и е възложено на техническата служба на Община Стара Загора да извърши оценка на имота, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол № 25/27.04.1998 г. Заповедта не съдържа конкретизиране на имота, върху който е признато правото на придобиване на собствеността, не е посочена квадратурата, за която е възложено на техническата служба на общината да извърши оценяване. По делото има данни, че е предоставено право на ползване върху зем. земя от 1 дкр., но също така и данни, посочени в заключението на СТЕ, че ползваната от Йовчев земя е в размер на 861 дкр., в който размер е отразена квадратурата на имот № 114 в помощния план. По отношение на фактическите основания за издаването и, заповедта съдържа единствено следните мотиви: Имотът се ползва на основание ПМС № 11/02.03.1982 г. На Георги Стоянов Йовчев е предоставено право на ползване с удостоверение № 212/12.04.1989 г. и решение № 29Б от 30.03.1989 г. на ИК на ОбНС-гр. Стара Загора. Тези мотиви са относими единствено към признаване на Георги Стоянов Йовчев качеството на ползувател, на който е предоставено правото на ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е само една от предпоставките на § 4б /посочен като правно основание за придобиване на собствеността/, изискуеми от посочената правна норма и тя съвсем не е достатъчна за признаване на правото за придобиване на собствеността, тъй като следва да са налице и останалите предпоставки. За да се приеме за основателно заявеното искане за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо имотът да представлява лозе или овощна градина. Видно от заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, имотът е разделен на две и върху половината от него има овощни дървета/череша, слива, круша, ябълка и орех/, които обаче по брой и разположение не представляват овощна градина, а освен това всичките са на възраст над 30 години, на които е минал амортизационният срок, занемарени и изсъхнали, с изключение на едното дърво-орех. Върху другата половина от имота има засадени лози, които биха могли да представляват лозе, тъй като са на брой 82, засадени в редове, но са на възраст над 35 години и тъй като от повече от 6-7 г. не са поддържани, са изсъхнали-100 %, останали са само изсъхналите глави от лозите, които не могат да бъдат възстановени, което означава, че към момента на издаването на заповедта върху имота не съществува никакво лозе. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. А спорът относно това дали материалните предпоставки за трансформация на правото на ползване в право на собственост следва да се преценяват към момента на предявяване на искането или към момента на трансформиране на правото, е въпрос по същество, по отношение на който би следвало да има изложени мотиви. Заповедта на кмета препраща към протокола на комисията и ако в протокола на комисията са изложени мотиви, то те биха могли да се възприемат и като мотиви на издадения адм. акт. В конкретния случай обаче протокола на комисията страда от същите пороци и в него липсват каквито и да било мотиви, относими към конкретно заявеното искане. Протоколът на комисията представлява всъщност само един списък на лицата, спрямо които комисията е приела, че са ползуватели, но дори не е отразила за всеки един от ползувателите дали е приложима разпоредбата на § 4а или на § 4б, липсват и каквито и да било мотиви относно предпоставките на цитираните разпоредби по отношение на конкретното искане, а самите имотите също не са индивидуализирани поне с посочването на площта, по отношение на която ще се признава правото на трансформиране на собствеността. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение, основание за отмяна на оспорения адм. акт. В конкретния случай искането за признаване правото на ползувателя да придобие имота е предявено със заявление № 1101008 от 26-05.1992 г., протокола на комисията /назначена със заповед № 70/15.01.1998 г. на кмета на Община Стара Загора и заповед № 165/04.02.1998 г. на основание § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ , е от 27.04.1998 г., а заповедта на кмета е от 16.09.2008 г. За този период от около 16 години е налице периодична промяна на законодателството и административният орган не е изяснил дали по искането няма произнасяне по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му към датата на подаване на заявлението през 1992 г., тъй като видно от Заповед № 70/15.01.1998 г., видоизменена със заповед № 165/04.02.1998 г. на кмета за назначаване на комисията, разгледала искането, тя е назначена на основание § 4л от ЗСПЗЗ и § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ със задачата в едномесечен срок да разгледа НОВОПОСТЪПИЛИТЕ молби от ползувателите на земи по § 4 за придобиване собственост върху тях и да даде становище относно правото на заявителите да придобият собствеността върху ползваните земи. Съгласно § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена от кмета на общината разглежда постъпилите заявления по § 61 в едномесечен срок, считано от 31.01.1998 г. Съгласно § 61, ал. 1, ползвателите, които имат права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота, в срок до 31.01.1998 г. В случая заявлението е подадено през 1992 г., към който момент е действаща процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не е безспорно установено дали има или няма определена оценка по този ред, но е установено, че няма заплащане на процесната зем. земя. В случай, че оценката е била определена с оценителен протокол /по този ред не се изисква заповед на кмета/, но не е заплатена, не е приложима разпоредбите на чл. 61 и сл. от ППЗСПЗЗ и правото е преклудирано. Ако няма произнасяне, оценката се определя съгласно процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който случай обаче следва да се изложат мотиви, с преценка на наличието на предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и издаване на заповед, съдържаща всички изискуеми реквизити. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с която да се отмени незаконосъобразната заповед на кмета и делото да се върне на адм. орган за произнасяне след изясняване на допустимостта на производството, а при допустимост на производството-след спазване на процедурата и мотивиране на издадената заповед съобразно наличието или липсата на всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,