Решение № 4933 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2017 г.

Решение № 4933 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11197/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р., посочен в решението на Държавна агенция за бежанците като гражданин на Пакистан, подадена чрез адв. Г. Г., против Решение № 590 от 22.08.2017 г., постановено по адм. д. № 611/2017 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 9127 от 09.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че жалбоподателят изпитва страх за живота си при евентуално завръщане в Пакистан поради факта, че е християнин. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящата инстанция се представлява от юрк. Д. С., която моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба рег. № УП-5736/09.12.2016 г. на ДАБ А. Р. от Пакистан, по народност хиндко, вероизповедание християнин, поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. С чужденеца са били проведени две интервюта - на 02.02.2017 г. и на 01.03.2017 г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 9127 от 09.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлена молбата на А. Р. за предоставяне на международна закрила. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че А. Р. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочено е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Пакистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. Р. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Пакистан е изведен извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради и което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Пакистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АС Х. нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. А. Р. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, че не е осъждан, но е задържан, само защото нямал документи. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта А. Р. е посочил като причина за напускане на Пакистан обстоятелството, че няма документи за самоличност. Посочил е, че родителите му, които починали когато той е бил на 7 години, също не са имали документи за самоличност, като той е правил много опити да си извади документи. На проведеното на 01.03.2017 г. интервю А. Р. е посочил, че няма документи, защото късметът му е такъв, а на проведеното на 02.02.2017 г. интервю е заявил, че не желае да се завърне в Пакистан, защото там не вижда развитие - поради липсата на документи не може да започне работа, да получи образование и да си купи къща. Въз основа на посоченото, правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради и което напълно обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като А. Р. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-179/13.02.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че не може да се приеме, че в Пакистан е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е посочено, че в Пакистан има известни проблеми, свързани със свободата на словото и изявите на журналистите, особено в интернет пространството и социалните мрежи, обвинения в богохулство и напрежението между Индия и Пакистан, както и с правата на жените, но това не може да обоснове извод, че в страната на произход на А. Р. има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответната страна или евентуално в съответния район, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По отношение на твърденията на А. Р., че изпитва страх от евентуално завръщане в Пакистан поради това, че е християнин, следва да се посочи, че такова твърдение се прави за първи път в касационната жалба и не е сочено в проведените с него интервюта. То не кореспондира и с останалите факти и обстоятелства по делото. За първи път пред настоящата инстанция, и то след даване ход по същество, чужденецът заявява, че неговият баща е американец и е обвинен в шпионаж - теза, която изцяло противоречи на изложените до момента твърдения, а и която също сама по себе си не сочи на основания за предоставяне на международна закрила. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения, и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение