Решение № 7131 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2018 г.

Решение № 7131 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Монтана против решение № 227/20.04.2018 г. по адм. дело № 120/2018 г. на Административен съд – Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ – индивидуална практика (АПИДПИП) д-р К. Николова" ЕООД, гр. Лом, чрез д-р Николова и адв. Гицова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че необосновано съдът е приел, че в случая наложената санкция е по чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО, в която хипотеза се изисква повторност на нарушението и цялостно прекратяване на договора. Вмененото нарушение е квалифицирано по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и касае лекар от състава на лечебното заведение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 227/20.04.2018 г. по адм. дело № 120/2018 г. Административен съд – Монтана е отменил като незаконосъобразна заповед за налагане на санкции № 12/29.06.105/31.01.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Монтана. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, административният съд е приел, че е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че д-р К. Михайлова чрез лечебното заведение, в което осъществява своята индивидуална практика на стоматолог "АПИДПИП д-р К. Николова" ЕООД, гр. Лом с амбулаторен лист № 000220/14.11.2017 г. е отчела дейност на починало ЗОЛ. Нарушението е първо по ред. Допуснато е поради погрешно нанасяне в здравната книжка на починало лице на извършена дейност на близък на същото. Обстоятелството, че д-р Михайлова не е проверила представената и здравноосигурителна книжка по предвидения ред, не заличава фактическия състав на извършеното нарушение. Със заповед налагане на санкции № 12/29.06.105/31.01.2018 г. директорът РЗОК – Монтана на основание чл. 152, ал. 1 НРД 2017 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО е прекратил договорът за дентални дейности по отношение на д-р К. Михайлова, лекар по дентална медицина от ЛЗ за ПИДП "АПИДПИП д-р К. Николова" ЕООД, гр. Лом. Посочените от административния орган правни основания при издаване на оспорената заповед и наложената санкция обаче не съответстват на предвидените в закона. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Необосновано е становището на касационния жалбоподател, че в случаите, при които се касае за разрешена от договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в чл. 59, ал. 11 и 13 ЗЗО и чл. 152 от НРД за дентални дейности 2017 г. Определянето на основанието при налагането на наказанието не може да бъде извършено по аналогия на закона или на правото. Съгласно приложимата правна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за дентални дейности за 2017 г., т. е. при повторно нарушение. Липсата на повторност на нарушението е пречка прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО. Съгласно § 1, т. 2 НРД за дентални дейности за 2017 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В случая данни за предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ не са установени следователно наложеното наказание е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение