Решение № 6837 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2009 г.

Решение № 6837 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14486/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Пенка В. Йорданова и на Йордан Г. Йорданов от гр. Ямбол, подадена срещу решение № 97 от 25.09.2009 г., постановено по адм. дело № 115/2009 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от страни, за което решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил като неоснователни предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица на община Ямбол при изпълнение на административна дейност. Съдът е приел, че ищците с представените доказателства не са установили наличие на незаконосъобразен административен акт /от които произтичат вредите им/, който да е отменен по съответния ред съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, както и пряка и непосредствена връзка между действието и бездействието на администрацията на община Ямбол и описаните в исковата молба причинени вреди. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите са предявили иск против община Ямбол за обезщетение за вреди, причинени от неправилно нанасяне на кадастрална карта на собствения им поземлен имот с № 5832 и № 5833 в кв. 56 по плана на гр. Ямбол, който на юг граничи с поземлен имот № 5831, собственост на Михо и Стоянка Кръстеви, с който имат спор за границата между имотите им. Спорът между собствениците на имотите е възникнал от обстоятелството, че за имот № 5831 е бил съставен акт за държавна собственост № 4983/1985 г. и площта на дворното място е описана в размер 290 кв. метра. Впоследствие с договор за замяна от 24.07.1995 г. сключен между община Ямбол и Михо и Стоянка Кръстеви недвижимият имот с № 5831 в кв. 56 по плана на гр. Ямбол е описан в размер на 300 кв. м. Съгласно действащия кадастрален и регулационен пран на гр. Ямбол, одобрен със заповед № I-а-797/17.08.1989 г. за имоти пл. № 5831, 5832 и 5833 е отреден един общ парцел III в кв. 56, предвиден за комплексно жилищно строителство като за всички имоти в парцел III не е налице индивидуално урегулиране на отделните парцели по имоти. Към момента на сключване на договора за замяна в резултат на действието на ЗРП на гр. Ямбол от 1965 г., 1978 г. и 1989 г. от имот № 5833 /собственост на ищците/ към имот с № 5831 с последното регулационно изменение са придадени 45 кв. метра. При определените кадастрални граници към 1989 г. и към момента на сключване на договора за замяна за имот № 5831 са отредени 300 кв. метра, в който имот са включени и придаваемите се 45 кв. метра от имота на ищците. Всички тези обстоятелства по делото настоящата инстанция излага, за да обоснове правния извод, че между ищците Пенка В. Йорданова и Йордан Г. Йорданов и собствениците на имот с № 5831 е бил налице спор за материално право. Ищците са подавали и молба до община Ямбол с искане за служебно изменение на дворищно-регулационния план на основание § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ като общинската администрация да постави в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти. От приложеното съдебно решение по адм. дело № 3499/2003 г. по описа на ВАС, II отделение се установява, че съдът е прел, че "процесните 45 кв. м не са придавани по регулация и съответно за тях няма уреждане на сметките", за да е налице основание за уважаване на искането по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, като е отбелязано, че спора "за фактическото отнемане на 18 кв. метра от имота на ищците сочат за спор с общината и съответно със собствениците на съседния имот". При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът обосновано и законосъобразно е приел, че ищците не са претърпeли вреди като пряка и непосредствена последица от извършване на административна дейност от длъжностни лица от община Ямбол или от отменен като незаконосъобразен административен акт /нот. актове не са административни актове по определението на чл. 21 АПК/. Отговорността на държавата и общините за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ е от "административен деликт" - т. е. от административно увреждане при наличие на предпоставките на чл. 204 АПК, както законосъобразно е приел и съдът и за конкретния случай законовите предпоставки не са налице. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение