Решение № 6700 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2019 г.

Решение № 6700 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14459/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Ташев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Харалампиев, срещу решение № 1809/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1631/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърденията в касационната жалба съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена исковата му претенция срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева. Претендира и присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът - ОД на МВР – Пловдив не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата, и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред административния съд И. Ташев, е предявил иск против ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на наказателно постановление (НП) № 19-1030-001136/26.02.2019 г. издадено от началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР – Пловдив, с което на И. Ташев е било наложено имуществено наказание "глоба" в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и "глоба" в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Установено от съда е, че процесното НП е било обжалвано по съдебен ред, като с решение № 751/16.04.2019 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по НАХД № 1675/2019 г. е било отменено като незаконосъобразно. В хода на производството по събиране на доказателства първоинстанционният съд с цел установяване на фактите по делото е изискал НАХД № 1675/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, в кориците на което е констатирал, че са приложени доказателства (пълномощни) за процесуално представителство на адв. С. Харалампиев, и за преупълномощаване на адв. К. Мариянов без в тях да е посочено дали между страните е уговорено възнаграждение, респ. неговият размер. Установил е, че в исковото производство пред него е приложен Договор за правна защита и съдействие пред Районен съд – Пловдив по НАХД № 1675/2019 г. от 19.03.2019 г., по повод обжалването на процесното НП, в който е посочено възнаграждение от 300 лв. заплатено изцяло в брой. Съдът е констатирал още, че пред Районен съд – Пловдив, ищеца е бил представляван в съдебно заседание (л. 12 - протокол от с. з. от 09.04.2019 г. по НАХД № 1675/2019 г.) от адв. С. Харалампиев. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните правни изводи: В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Счел е, че по делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт, но наличието само на отменено НП и ползването на адвокатска защита в съдебното производство по отмяната не е достатъчно, за да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е непълни и неподкрепени с доказателства мотиви, че представения договор е съставен единствено и само за нуждите на исковото производство и тъй като същият не е на бланка от "кочан" от съответната адвокатска колегия, не доказва извършване на плащане, което да доказва настъпване на реално претърпени от ищеца имуществени вреди. По тези съображения административният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които да ангажират отговорността на ответника. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне на нов състав на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане. Решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост, което е довело до нарушение и на материалния закон. Съгласно чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – в този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. Оспорването на истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 ГПК и при доказана неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото съгласно чл. 194, ал. 2 ГПК. Оспорването на документа може да се предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда – чл. 193, ал. 1 ГПК. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос се съдържа в процесуалната норма. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона – чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т. е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл. т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. В този смисъл основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата и за необоснованост на решението. Първостепенният съд, без да е оспорил при условията на чл. 193 ГПК двата договора за правна защита и съдействие с дати от 09.01.2015 г. и 10.10.2015 г. по повод обжалването на НП е приел, че представения в исковото производство Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019 г. е съставен единствено и само за нуждите на исковото производство пред административния съд, т. е. същия е неистински документ. В нарушение на съдопроизводствените правила – ал. 2 на визираната разпоредба, съдът не е извършил необходимите процесуални действия, като не е протоколирал изрично обстоятелството дали ищецът, като страна представила документа, желае да се ползва от него, след което и да постанови извършването на проверка на истинността на представения договор. Не е разпределена съответно и тежестта за доказване неистинността на документа. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила (ал. 3 на чл. 193 ГПК). След като представения пред съда Договор за правна защита и съдействие не е бил оспорен (видно от писмена защита и протокол от с. з. от 27.10.2017 г. л. 34 и 35 от адм. дело № 1416/2017 г.) по надлежния процесуален ред съгласно чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, то съдът е следвало да оцени доказателствената сила, с която се ползва договорът, която макар да не е материалната доказателствена сила, с каквато се характеризират официалните свидетелстващи документи, е формална доказателствена сила, каквато частните диспозитивни документи притежават. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. На следващо, но не на последно място, следва да се посочи, че приетото в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 от същото, че само когато е доказано извършването на разноски в самото производство, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, се отнася за производствата по ГПК. Съдът е следвало да съобрази, че в случая производството по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на ЗАНН и НПК, в чиито разпоредби изрично е прието, че в тези производства не се дължи присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо представянето на договора за правна защита и съдействие в производството по ЗОДОВ пред административния съд, пред който се обжалва наказателното постановление не е законово изискуема предпоставка. Ноторно известно е също, че правната помощ, която извършват адвокатите не е безплатна, поради което нелогично и в противоречие с установеното в Закона за адвокатурата (чл. 1 и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата) е касаторът да е ползвал адвокатска помощ по отмяната на процесното НП безплатно. Като не е направил това, съставът на Административен съд – Пловдив е допуснал нарушение при оценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи, които се явяват и в противоречие на материалния закон. Обсъждането на един документ като неистински при липса на надлежно предприето оспорване на същия по реда на ГПК, ненадлежното разпределяне на доказателствената тежест и необсъждането на доводите на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно – постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,