Решение № 7795 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2008 г.

Решение № 7795 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15267/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Василев интернешънъл" ООД моли да бъде отменено решение № 1250/8.10.2008 г. по адм. д. № 1127/2007 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1800396/14.11.2006 г. на ТД-Русе като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в обжалваните части, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" - Варна, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Василев интернешънъл" ООД против РА № 1800396/14.11.2006 г. на ТД-Русе в частта, с която след преобразуване на финансовия резултат за периода 2001 г. - 2004 г. са определени данъчни задължения така: за 2001 г. данък за общините - 30 531,32 лв. с лихви и данък върху печалбата 54956,42 лв. с лихви; за 2002 г. данък за общините - 3122,10 лв. с лихви и данък върху печалбата - 4214,83 лв. с лихви; за 2003 г. корпоративен данък 8632,89 лв. с лихви и за 2004 г. - лихви 10 798,20 лв. върху корпоративния данък от 31 176,68 лв. В мотивите си съдът е приел, че с РА е увеличен финансовия резултат за 2001 г. със 138 313,23 лв. командировъчни и със 167 000 лв. - разходи за външни услуги - консултантски и проучвателни услуги, гориво, и канцеларски материали на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, и е определен данък върху печалбата и данък за общините с лихви за внасяне. Документите за командировъчните разходи не били преведени на български език до осчетоводяването им, който довод на данъчните органи съдът е приел за основателен на основание чл. 4 ал. 2 ЗСч (отм.), тъй като преводите на документите са представени едва в съдебното производство и нямат дата на заверката. Съдът е приел, че прилагането на преводът е основание за осчетоводяване на документа по цитирания текст. Командировъчните разходи на управителя на дружеството съдът е приел, че за 2001 г. и 2002 г. няма основание да бъдат осчетоводявани като разход на дружеството, тъй като чл. 23, ал. 9 ЗКПО в редакцията от ДВ бр. 119/2002 г. е в сила от 1.01.2003 г. и е неприложим за предишните периоди. Разходите за консултантски и проучвателни услуги били неправилно осчетоводени без превод на разходните документи и без да е доказано осъществяване на услугите. За 2002 г. е увеличен финансовия резултат с разходи за командировъчни 30 207,12 лв. на лица, наети по граждански договори - съпругата и синовете на управителя на дружеството. Съдът е приел, че възложените по гражданските договори маркетингови проучвания, обмяна на опит, участие в преговори не е доказано да имат връзка с дейността на дружеството - търговия с горива и смазочни материали на територията на Свободна безмитна зона - Русе. За осъществяване на услугите е представен само протокол за приемане на устен доклад на командированите и съдът е приел, че в РА правилно е прието, че е налице скрито разпределение на печалбата в полза на трети лица, без да са свързани с осъществяваната дейност. За 2002 г. с РА е увеличен финансовия резултат с разходите, отчетени като текущи, които са извършени за придобиване на ДМА на основание чл. 23, ал. 2 предл. 2 ЗКПО в размер над полагащата се данъчна амортизация. За 2003 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2 т. 20 ЗКПО (отм.) с разходите за придобиване на амортизируеми активи. Съдът е приел, че с РА правилно разходите за проектиране и монтаж на минибар с дистанционно управление са определени като разходи за придобиване на ДМА. Съдът е приел, че същият режим имат разходите, направени през 2003 г. за поставяне и монтаж на подова настилка. За 2004 г. финансовият резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2 т. 3 ЗКПО (отм.) с 6000 лв., платени по договор за проектиране и изработване на "макет на таун сентър София", като несвързан с дейността на дружеството. Съдът е приел, че протоколът на ОС на дружеството от 1.07.2004 г. установява, че разходът е свързан с проучване на пазара на недвижими имоти, каквато дейност касаторът не развива. За 2001 г. касаторът в годишната данъчна декларация е декларирал данък за общините 35 452,80 лв. и данък върху печалбата 63 815 лв., като и двата данъка са внесени. С обжалвания РА са определени за внасяне данък за общините още 30 531,32 лв. с лихви и данък върху печалбата още 54 956,42 лв. с лихви. Бил е издаден ДАПВ № 1936/14.5.2002 г. на ТДД - Русе, приложен по делото, с който от ДДС за възстановяване да м. 3.2001 г. в размер 125 976,95 лв. са прихванати дължим данък върху печалбата за 2001 г. 50 887,04 лв. с 913,38 лв. лихви и дължим данък за общините за 2002 г. 28 146,80 лв. с 523,16 лв. лихви. С издаването на цитираният ДАПВ данъчната администрация е признала, че за м. 2001 г. касаторът дължи данък върху печалбата и лихви в размерите, посочени в годишната му данъчна декларация. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на касатора може да се извърши само при условията на чл. 115 ДПК (отм.), а след влизането в сила на ДОПК - по чл. 133 ДОПК . Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК в случаите на чл. 133 ДОПК нова данъчна ревизия се възлага от териториалния директор, който определя и компетентният да я извърши данъчен орган. В случая заповедта за възлагане на данъчна ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган са издадени от Мима Вутова - началник сектор "Ревизии и проверки - 2" в ТД - Русе в нарушение на чл. 134, ал. 1 ДОПК . Определените от некомпетентно лице ревизиращи данъчни органи и актосъставител не са овластени по предвиденият в закона ред, и издаденият от тях ревизионен акт е нищожен в обжалваната част, с която са определени за внасяне за 2001 г. данък за общините с лихви и данък върху печалбата с лихви. Предвид обема на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не се е произнесъл по компетентността на органа издал процесния РА и е решил спора по същество без преди това да се произнесе по валидността на РА, което е преюдициален въпрос по отношение законосъобразността на акта. Съдът следваше да констатира описаните по-горе обстоятелства за нарушение на чл. 134, ал. 1 ДОПК и да обяви РА за нищожен в частта, с която за 2001 г. са определени за внасяне данък върху печалта с лихви данък за общините с лихви. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени за внасяне за 2001 г. данък печалба с лихви и данък за общините с лихви следва да бъде отменено и вместо него следва РА в тази част да бъде обявен за нищожен. За 2002 г. касаторът в годишната данъчна декларация е декларирал данък за общините 48 552,10 лв. и данък върху печалбата 65 545,34 лв., които са внесени. С обжалвания РА са определени за внасяне данък за общините още 3 122,10 лв. с лихви и данък върху печалбата още 4 214,83 лв. с лихви. Със същата декларация е деклариран данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) 3117,54 лв. от които са били внесени 1243,42 лв. и са останали за внасяне 1874,12 лв. Със същата декларация е деклариран данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) в размер 2453,03 лв., от който са внесени 1952,33 лв. и са останали за внасяне 500,70 лв. С РА е определен данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) за внасяне 29,24 лв. с лихви и данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) за внасяне 240,88 лв. с лихви. Било е издадено разпореждане № 1891/19.5.2003 г. ДП - Русе, с което е извършено прихващане на деклариран акциз за възстановяване 37 475,06 лв. през м. 4.2003 г. с данъчни задължения за 2002 г. по годишната данъчна декларация в общ размер 37 475,06 лв., които включват данък върху печалбата 29 451,10 лв. с 349,62 лв. лихви, данък за общините 14 018,34 лв. с 239,65 лв. лихви, данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) 1874,23 лв. с 32,04 лв. лихви и данък по чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) 501,51 лв. с 8,57 лв. лихви. Цитираното разпореждане за прихващане представлява данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с него са потвърдени декларираните от касатора данъчни задължения по ЗКПО (отм.) и декларираното вземане за акциз. Изменение на признатите с необжалваното разпореждане данъчни задължения по ЗКПО (отм.) може да се извърши само при условията на чл. 133 и 134, ал. 1 ДОПК, които в случая не са налице относно възлагането на ревизията и определянето на актосъставителя от Мими Вутова - началник сектор "Ревизии и проверки - 2" в ТД - Русе, а не от териториалния данъчен директор. Ревизионният акт в частта, с която са определени допълнителни данъчни задължения за внасяне с лихви по чл. 35 и чл. 36, ал. 2 ЗКПО (отм.) е издаден от нередовно овластен данъчен орган и съдът следваше да го обяви за нищожен в тази част. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени данъчни задължения с лихви по ЗКПО (отм.) за 2002 г. следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови обявяване на РА за нищожен в тази част. За 2003 г. касаторът в годишната данъчна декларация е декларирал корпоративен данък 344 827,49 лв., който е внесен. С РА е определен корпоративен данък за довнасяне 19 217,67 лв. и лихви 5 464,20 лв. Било е издадено разпореждане № 1027/9.4.2004 г. на ДП - Русе, с което е извършено прихващане на деклариран акциз за възстановяване 242 028,61 лв. през м. 4.2004 г. с данъчни задължения за 2003 г. и 2004 г. по годишната данъчна декларация в общ размер 242 028,61 лв., които включват корпоративен данък за 2003 г. 233 856,49 лв., лихва за корпоративен данък в размер 725,54 лв., 4222 лв. данък по чл. 35 ЗКПО (отм.) със 124,67 лв. лихви и данък по чл. 36, ал. 2 3011 лв. с 88,91 лв. лихви. Цитираното разпореждане за прихващане представлява данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с него са потвърдени декларираните от касатора данъчни задължения по ЗКПО (отм.) и декларираното вземане за акциз. Изменение на признатите с необжалваното разпореждане данъчни задължения по ЗКПО (отм.) може да се извърши само при условията на чл. 133 и 134, ал. 1 ДОПК, които в случая не са налице относно възлагането на ревизията и определянето на актосъставителя от Мими Вутова - началник сектор "Ревизии и проверки - 2" в ТД - Русе, а не от териториалния данъчен директор. Ревизионният акт в частта, с която е определен за внасяне корпоративен данък с лихви ЗКПО (отм.) е издаден от нередовно овластен данъчен орган и съдът следваше да го обяви за нищожен в тази част. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен за внасяне корпоративен данък с лихви по ЗКПО (отм.) за 2003 г. следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови обявяване на РА за нищожен в тази част. За 2004 г. с ревизионният акт е прието, че дължимият данък е 31 831,39 лв., от който са внесени 31 721,76 лв. и остават за внасяне 109,63 лв., за които са определени лихви 17,29 лв. В таблицата за установените задължения по ревизионния акт като дължим данък е посочена сумата 31 176,68 лв., внесена сума 31 721,76 лв., т. е. данъкът е надвнесен с 545,08 лв. и въпреки изводът за надвнесен данък са определени лихви по него за внасяне 10 798,20 лв., за които няма никакви констатации както в РА, така и в ревизионния доклад. Жалбата в тази част е основателна. След като данъкът е надвнесен неправилно са определени лихви за закъсняло плащане. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора против РА в частта, с която за 2004 г. са определени лихви по корпоративен данък за внасяне в размер 10798,20 лв. като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Каса торът има право на разноски за двете инстанции в размер 5045 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,