Решение № 7208 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2014 г.

Решение № 7208 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е жалбата на адв. Мария Ковачева, в качеството й на пълномощник на "СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 202471840 срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18 от 18.04.2014 г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), подписан от председател и "за главен секретар". В жалбата са направени твърдения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процедурните правила: 1. на чл. 87, ал. 1 ЗЕС, тъй като е нарушен тридневният срок за връчване на съобщението за издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър; и 2. на чл. 116 от същия закон, тъй като е нарушен срокът, в който Комисията за регулиране на съобщенията е следвало да прекрати действието на това разрешително. Поради това жалбоподателят счита, че издаденият АУПДВ е незаконосъобразен и моли съда да го отмени изцяло. Алтернативно поддържа становище за нарушение на материалния закон, тъй като в акта неправилно са определени дължимите суми: 1. Таксата за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър би следвало да се начислява след 18.08.2013 г., когато най-рано жалбоподателят е могъл да го ползва, а не от датата на издаване на разрешението - 1.08.2013 г.; 2. Неправилно също така е изчислена и крайната дата на действието му - 14.11.2013 г. Това е датата на която е постановено решение № 851 на регулаторния орган за прекратяване на действието на разрешителното, която дата е в нарушение на законоустановения 30-дневен срок по чл. 116 ЗЕС, тъй като жалбоподателя е депозирал искането си за прекратяване действието на издаденото разрешение на 4.10.2013 г. Ответната страна - Комисията за регулиране на съобщенията чрез процесуалния си представител юрк. Пенев оспорва жалбата. Излага подробни съображения, в които сочи, че административният орган е спазил изцяло предвидената в закона процедура и законосъобразно е определил дължимите такси. Моли жалбата, като неоснователна, да бъде отхвърлена. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, на петте основания, посочени в чл. 146 АПК, настоящата инстанция прие за установено следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, съгласно чл. 21 и чл. 35, ал. 1 ЗЕС, в кръга на компетентността му по чл. 147, ал. 1 от същия закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна. Съгласно приложеното по делото удостоверение за актуално състояние, "СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ" е българско търговско дружество с ограничена отговорност с управител и едноличен собственик на капитала Филип Д. Божилов (л. 22). Със заявление вх. № 08-01-387 от 8.07.2013 г. управителят на търговското дружество "СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ" ЕООД е поискал от председателя на КРС издаването на разрешение по реда на глава V, раздел III на Закона за електронните съобщения с конкретно посочени технически характеристики, за срок от пет години. Изрично в заявлението е вписано, че ползването на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър ще започне "след издаване на разрешение" (л. 20-21). С решение № 531 от 1.08.2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), на осн. чл. 30, т. 10 вр. чл. 81, ал. 2, т. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЕС, е издала исканото разрешение (№ 01888 от същата дата) без провеждане на търг или конкурс за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR. Копие от решението на органа е бил изпратен на адреса на фирмата-молител с уведомително писмо изх. № 08-01-387 от 15.08.2013 г. В писмото е обърнато изрично внимание, че "преди получаването на разрешението" г-н Божилов следва да заплати "еднократната административна такса" в размер на 2 400 лв. и "съответната част от таксата (годишната - б. м.) за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс" - 2 660 лева, по конкретно посочената сметка, за което е посочен 14-дневен срок. Молителят е уведомен, че в същият 14-дневен срок може да получи и решението на КРС. Изрично е посочено още, че писмото има характер на уведомление по чл. 61, ал. 2 АПК, за издаване на искания административен акт. Известието е връчено на служител на търговското дружество - Топалова, на 16.08.2013 г., съгласно приложеното на л. 28 от делото писмено доказателство. Филип Божилов, в качеството му на управител на "СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ" ЕООД не е внесъл така определените такси, нито е получавал разрешението. Вместо това, със заявление изх. № 012 от 2.10.2013 г. е уведомил административния орган, че поради отпадане на необходимостта да ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди "се отказва" от предоставяне на "така посочената услуга" и че за него "не е налице задължение за каквито и да било други действия ... включително и финансови" предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 5 ЗЕС (л. 29). С обратно писмо, получено на 23.10.2013 г. от посочената по-горе служителка Топалова, зам. председателят на КРС е уведомил г-н Божилов, че в случая чл. 86, ал. 5 ЗЕС не е приложим и е посочил законоустановения ред за прекратяване действието на вече издаденото разрешение - чрез подаване на заявление в този смисъл, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 3 ЗЕС. Изрично е подчертано, че за периода от издаване на разрешението до прекратяването му се дължат както еднократната административна такса, така и годишната за ползване на ресурса, "изчислена до момента на прекратяване действието на разрешението". На 28.10.2013 г. е подадено заявление от жалбоподателя, с което се потвърждават мотивите, изложена на 2.10.2013 г. и се поддържа становище, че след като представител на фирмата не се е явил да получи разрешението, то с действията си дружеството-жалбоподател е показало, че е отпаднала необходимостта от него. С АУПДВ № 18 от 17.04.2014 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е установила публично държавно вземане на "СЕКЮРИТИ КЪМПАНИ" ЕООД общо в размер на 3 161.06 лева главница, представляваща сбор от установените размери на еднократната административна такса за издаване на разрешение № 01888 от 1.08.2013 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR и годишна такса за ползването му в периода от 1 август до 14 ноември 2013 г. В акта е посочено, че върху така определените суми се дължи лихва в размер на законната лихва по просрочени задължения в левове до момента на погасяването им без да е определен конкретен размер до датата на издаването на АУПДВ (л. 5-6). Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Размерът на административните такси, дължими от лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на ЗЕС, съответстват на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Съгласно чл. 139, ал. 2 на закона, в действащата му редакция, административните такси биват: 1. годишна такса за контрол; 2. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс; 3. еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението и за удължаване срока на действие на разрешението и 4. еднократна такса за административни услуги. Така установените такси, поради своя характер - еднократни - се дължи поради при положение, че искането е разрешено положително за заявителите и е издаден административен акт, какъвто е настоящият случай. Таксите по чл. 140 от същия закон - за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс са: 1. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс; 2. такса за временно ползване на индивидуално определен ограничен ресурс Съгласно чл. 83 ЗЕС процедурата по издаване на разрешение започва след подаване на заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В срок до 6 седмици от датата на получаване на заявлението или отстраняване на непълнотите в случай, че не се изисква международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги ползват Комисията приема решение за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. Самият акт - разрешение - няма конститутивно, а констативно действие от датата на издаването му. Ето защо неспазването на визирания в чл. 87, ал. 1 ЗЕС тридневен срок не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на акта. Съобщаването на издадения индивидуален административен акт е процесуалното действие, с което приключва административното производство и то има за цел да обвърже страните с неговите правни последици. От датата на съобщаването тече срок за обжалване на акта, а при необжалване - срок, след изтичането на който актът ще влезе в сила. Именно поради това в тежест на административния орган е да докаже, че е бил надлежно съобщен и е стигнал до знанието на адресата, което в случая е изпълнено - за издаването на акта заявителят е бил уведомен на 16.08.2013 г., когато служител на фирмата е получил писмото с изх. № 08-01-837. От датата на получаване на уведомлението тече 14-дневният срок, в който заявителят, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЕС, следва да внесе определените му такси - еднократна административна такса за издаване на разрешението, както и годишна такса за ползването на индивидуално определения ограничен ресурс. Законът не предвижда срок, в който да бъде получен самият акт, тъй като, както се посочи по-горе, определения в него ресурс бива зает от момента на издаване на разрешението и не може да бъде предоставян от КРС на друго лице/фирма. Поради това дали ще получи самият документ, дали ефективно ще ползва индивидуално определеният му ограничен ресурс - радиочестотен спектър или с разрешение на КРС ще го предостави на друго лице няма никакво значение с оглед дължимостта на таксите, които законът предвижда и за които своевременно е уведомен. Твърденията за нарушаване на срока, визиран в чл. 116 ЗЕС също са неоснователни. Административният орган правилно е преценил, че депозираното на 4.10.2013 г. заявление (л. 29) не съдържа искане по смисъла на чл. 117, ал. 2, т. 3 ЗЕС за прекратяване действието на издаденото разрешение. Законът задължава молителя да депозира мотивирано искане, тъй като административният орган е длъжен да проучи неговата основателност, да прецени необходимостта от прекратяване на действието му и да се произнесе с административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност. Тъй като Комисията е колективен орга, н ЗЕС е предоставил 30-дневен срок за произнасяне, който в случая е спазен предвид обстоятелството, че валидно заявление, по реда на чл. 117 ЗЕС, е направено с дата 28.10.2013 г. При тези съображения оспорваният АУПДВ, като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила. Претенцията на ответника по жалбата за заплащане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде удовлетворена. Не е представен списък на такива, с които жалбоподателят да се е запознал, с оглед правото му по чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно Върховният административен съд, трето отделение