Решение № 7155 от 28.6.2023 г. на ВАС, I о.

ВАСПърво отделение28.06.2023 г.докладчик т Емилия Миткова

Диспозитив

ОТМЕНЯ в обжалваната част Решение 6825 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 3828/2020 г. по описа на Административен съд София- град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на Административен съд София- град.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Георгиев, чрез адв. Г. Жеков, срещу Решение 6825 от 15.11.2022 г., постановено по адм. дело 3828/2020 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата на му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22002219000385-091-001 от 18.09.2019 г., издаден от органи по приходите от Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - София, частично потвърден с Решение 438/19.03.2020г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София към Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта с която са установени задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 34 521,66 лв., от които главица в размер на 21 969,19 лв. и лихви в размер на 12 552,47 лв. В останалата част, с която съдът е отменил РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Същото не е предмет на настоящото производство. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че изводите на приходната администрация са необосновано потвърдени от първоинстанционния съд. Посочва, че обжалваното решение се състои от препис на тезите на приходната администрация, придружен с кратко и неаргументирано изявление на съда, че ги приема. Твърди, че съдът не би могъл да прецени дали правилно е приложен закона, във връзка с облагането, ако не е установено какво точно се облага, а оттам и коя е относимата за облагането правна норма. Сочи, че са подминати без аргументация възраженията му за съществени пропуски и нарушения в производството по чл. 122 от ДОПК и ревизионната процедура като цяло. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ в обжалваната част и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът директор на Дирекция ОДОП гр. София към ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в писмена молба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 4045 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22002219000385-091-001 от 18.09.2019 г., издаден от органи по приходите от ТД на НАП - София, частично потвърден с Решение 438/19.03.2020г. на директор на Дирекция ОДОП София към ЦУ на НАП, в частта с която са установени задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 34 521,66 лв., от които главица в размер на 21 969,19 лв. и лихви в размер на 12 552,47 лв. С обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. Административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, в частта, с която са му определени допълнително задължения и лихви за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че правилно са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2011-2016 г., като с решението на решаващия орган правилно РА е изменен в частта на установените задължения за 2012г, 2013 г, 2015 г. и 2016 г. До този извод съдът е достигнал като е приел, че ревизираното лице не е ангажирало доказателства, оборващи изводите на ревизиращия екип, както и на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В мотивите на обжалваното решение са възпроизведени показанията на разпитаните свидетели и заключенията на първоначалната и допълнителна ССЕ. Без анализ на тези събрани в хода на съдебното производство доказателства съдът е приел, че не се установяват обстоятелства, от които да се направи извод, че в ревизионното производство неправилно са установени задълженията на Георгиев. Решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационна инстанция намира, че АССГ не е формирал самостоятелни фактически изводи, а е възприел установените в хода на ревизионното производство, без да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. В мотивите на обжалвания съдебен акт, липсват изложени собствени съображения от фактическа и правна страна, относно това, кои обстоятелства се приемат за установени и кои не и въз основа на какви доказателства. Доказателствата, приети по делото се съдържат в 7 тома, а в решението не са обсъдени и не са изложени собствени мотиви относно установеното от фактическа страна въз основа на техния анализ. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. Липсата на собствени мотиви по своята същност представлява липса на възможност за настоящата инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. При така установеното настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда приетите по делото заключения на допуснатите в хода на производството експертизи и показанията дадени от свидетелите по делото. Като не е извършил анализ и обсъждане на възраженията на жалбоподатателя и доказателствата по делото, както и на заключенията на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на съдебно решение при липса на мотиви. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението в обжалваната част е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд . При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства конкретно по отделно за процесните периоди и във връзка с отделните получени суми от ревизираното лице. Да бъдат изложени мотиви конкретно за кои данъчни периоди, какъв размер на данък, на какво основание е определен, дали е определен правилно и въз основа на какви доказателства се стига до тези изводи. Съдът с оглед материалната законосъобразност на акта следва да прецени дали паричните потоци на ревизираното лице са изготвени законосъобразно. Следва да изложи самостоятелни изводи във връзка с формирането на началното салдо към всеки един от данъчните периоди и въз основа на какви доказателства достига тях. Следва да бъдат обсъдени относимите доводи на жалбоподателя, доказателствата, представени както в хода на ревизията, така и пред съда, да се дадат указания на страната с оглед изложеното в мотивите и при необходимост да се назначат допълнителни експертизи. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,