Решение № 6913 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2012 г.

Решение № 6913 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Интер капитал инвест център" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "186-та" № 31, представено от председателя на СД Борислав Найденов, срещу решение № 371/03.07.2012 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 1173 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 061100726/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, поправен с РАПРА № П-061100726/16.06.2011 г., в частта му, потвърдена с решение № 516/13.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново относно отреченото право на данъчен кредит на "Интер капитал инвест център" АД по ЗДДС в данъчни периоди м. 04 и м. 06.2009 г. и м. 09.2010 г. и допълнително определения корпоративен данък за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Инвокират се трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи като опущение на съда липсата на мотиви по доводите в първоинстанционната му жалба. Оспорва изводите на съда за определената в РА лихва като пазарна за преодоляване на отклонението от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Не излага конкретни съображения в частта от решението по спора за правото на данъчен кредит по ЗДДС. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Бургас част от ревизионен акт № 061100726/01.06.2011 г., поправен с РАПРА № П-061100726/16.06.2011 г. на "Интер капитал инвест център" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството по ЗДДС в данъчни периоди м. 04 и 06.2009 г. 5 194.50 лева и е начислена лихва в размер на 1 021.69 лева и за данъчен период м. 09.2010 г. е установен ДДС за внасяне в размер 44.09 лева и лихва върху него в размер 2.86 лева. Определен е допълнително корпоративен данък по ЗКПО в данъчен период 2007 г. в размер на 16 837.30 лева и лихва 4 240.09 лева; за д. п. 2008 г. е установен надвнесен корпоративен данък в размер 10 620.19 лева и са начислени лихви в размер 20.03 лева и за 2009 г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 12 167.79 лева и лихви за забава 3 177.20 лева. След извършено прихващане на надвнесения корпоративен данък за 2008 г. с част от установения за 2007 г. е определен за внасяне корпоративен данък в размер на 18 384.90 лева и лихви в размер на 7 437.32 лева. Правото на данъчен кредит по фактура № 30/02.06.2009 г., издадена от "Крем Локейшън" АД с предмет "Учредено право на строеж по НА № 145, том I, рег. № 5204, дело 125/06.11.2008 г., данъчна основа 25 425.78 лева и ДДС 5 085.16 лева е отречено с определянето на доставката като освободена при действието на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС и неупражнено право на избор на доставчика за определянето й като облагаема по реда на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Взето е предвид издаването на предходна фактура № 13/06.11.2008 г. със същия предмет, в която не е начислен ДДС и е изключена възможността с последващото издаване на ДКИ № 29/02.06.2009 г. с предмета на фактурата и данъчна основа минус 25 425.78 лева да се преодолее бездействието па чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. За данъчен период по ЗДДС месец 04.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 109,34 лв. по 2 фактури за доставка услуги, както следва: от "НЕК" АД за доставка на електроенергия за обект гр. Сандански, р-н "Пътя на Хидрострой", бл. 53, ет. 2, ап. 16, както и от "Роял 99" ООД за "Хотелско домакинство". Съображенията са, че не е доказано доставките на тези услуги да са свързани с независимата икономическа дейност на жалбоподателя и да са свързани с извършването на последващи облагаеми доставки. Соченото от органите по приходите правно основание е разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За данъчен период по ЗДДС месец 09.2010 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 44,09 лв. и лихва върху него в размер на 2,86 лв. Данъкът съответства на декларирания от дружеството жалбоподател, но не е внесен. За отчетната 2007 г. е определен допълнително корпоративен данък в размер на 17 006,20 лв. /след приспадане на декларирания и внесен от жалбоподателя данък в размер на 16 837,30 лв./ и лихви върху него в размер на 4 240,09 лв. Източник на допълнителното задължение е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКПО със сумата 4 375,48 лв. - неотчетени приходи от лихви по отпуснати от дружеството жалбоподател заеми на трети лица, както и на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата 163 997,57 лв., представляваща разлика между приходи и разходи от извършени покупко-продажби на недвижими имоти по НА № 118/26.11.2007 г. и НА № 141/19.11.2007 г., отчетена неправилно през 2008 г. вместо през 2007 г. Определеният с РА финансов резултата по ЗКПО за 2008 г. е данъчна печалба в размер на 88 078,26 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 8 807,83 лв. При декларирана от дружеството данъчна печалба в размер на 194 574, 25 лв. и корпоративен данък в размер на 19 457,43 лв. надвнесеният корпоративен данък е в размер на 10 620,19 лв. Органите по приходите са преобразували финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 16, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКПО със сума в размер на 50 781,15 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви по отпуснати от дружеството жалбоподател заеми на трети лица; увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сума в размер на 1 904,17 лв., представляваща отчетени разходи, несвързани с дейността; увеличение на финансовия резултат на основание чл. 67 от ЗКПО със сума в размер на 2 629,26 лв., представляващи счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив; извършена корекция на финансовия резултата с непризнато намаление на счетоводния финансов резултата по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с годишни данъчни амортизации в размер на 1 668,35 лв. На основание чл. 78 от ЗКПО е извършено намаление на финансовия резултат със сума в размер на 163 997,57 лв., кореспондиращо на извършеното увеличение на ФР за 2007 г. с разликата между приходите и разходите от продажба на недвижими имоти. Корпоративният данък за довнасяне за 2009 г. е в размер на 12 167.79 лева и е в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството. Той е увеличен на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО със сумата 118 036.39 лева - неотчетени приходи от лихви по отпуснати парични заеми и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО със сумата 3 641.48 лева, представляващи отчетени разходи несвързани с дейността на дружеството. Преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е мотивирано с установявания за свързаност на ревизираното лице с получателите на заемите и липса на уговорена лихва. Възпроизведена е легалната дефиниция на понятието "пазарна лихва" по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и пазарните лихви са определени по информация от интернет страницата на БНБ http:/bnb. bg. Съответстващи изцяло на тези на администрацията са изводите за правото и фактите на административния съд. Към събраните в извънсъдебната фаза на производството доказателствени средства съдът е отнесъл правилата на доказването, логически и опитни правила, за да постанови правен резултат идентичен разпоредения с РА. Отчетена е липсата на процесуална активност за излагане на доводи в частта на РА отричаща правото на данъчен кредит по ЗДДС и установяваща допълнителни задължения по този закон, както и преобразуванията на счетоводния резултат на жалбоподателя по ЗКПО на основания различни от това по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Изцяло са споделени тезите в РА в спора по ЗДДС. Относно задълженията по ЗКПО съдът е приел, че приходната администрация е използвала методи за определяне на пазарната лихва съответстващи на изискванията на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и преобразуването на счетоводния резултат по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 отЗКПО е правилно. Мотивите на съдебния акт включват съждения единствено за отчетните 2007 и 2008 г. На систематичното място от мотивите за изводи относно 2009 г. е поставен механично целият абзац от решението за 2007 г. Не е отговорено на нито едно от оплакванията в първоинстанционната жалба за начина на определяне на пазарните лихви. Решението е правилно в частта решаваща спора по ЗДДС и неправилно в частта отхвърляща жалбата срещу РА относно установените задължения за корпоративен данък. Оплакванията на касатора са достатъчно конкретни, за да обосноват инстанционния контрол в обхвата по чл. 218, ал. 1 от АПК единствено относно упрека към съдържанието на първоинстанционния акт в частта по ЗКПО и несъгласието с определените пазарни лихви, функция на чийто размер е преобразуването на счетоводния ФР по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Като съществено нарушение на процесуални правила, обуславящо неправилност на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав възприема липсата на правни изводи по възраженията на жалбоподателя относно установените задължения за корпоративен данък в резултат на прилагане на правилото за преодоляване на отклонението от данъчно облагане по чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. По доводите на адресата на РА за неправилно определяне на размера на пазарните лихви съдът се е ограничил до възпроизвеждане на разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и констатация за съответствие на използваната от приходната администрация методика с изискванията на легалната дефиниция. За отчетната 2009 г. пък напълно липсват изводи. Съдържанието на съдебния акт не отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Няма как да бъде споделен произволният извод за определените в РА лихви като пазарни, след като информационен източник за тях е интернет страницата на БНБ. Водената от БНБ лихвена статистика по чл. 42 от ЗБНБ няма как да отчита количествените и качествените характеристики на конкретната сделка, което е съществен белег на пазарната лихва по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и предполага използване на специални знания за установяването му /в този смисъл вж. решение № 7162 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2011 г., VIII о./. Допуснатите от АСВТ съществени нарушения на процесуални правила и нуждата от допълнителни фактически установявания при действието на чл. 222, ал. 2, т. т. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК са основание за отмяна на постановеното от този съд решение в частта отхвърляща жалбата на "Интер капитал инвест център" АД срещу РА относно установените задължения по ЗКПО. Правилни са обективираните в първоинстанционното решение изводи за законосъобразен отказ на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит и установяването на задължения за ДДС. С оглед предмета на доставката по фактура № 30/02.06.2009 г., издадена от "Крем Локейшън" АД - "Учредено право на строеж по НА № 145, том I, рег. № 5204, дело 125/06.11.2008 г. " съответно на разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС е определянето й като освободена. Не е спорно, че тази фактура се предхожда от друга със същия предмет, по която не е начислен ДДС, т. е своевременно не е упражнено правото на избор от доставчика по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Пропускът не е отстраним чрез издаването на ДКИ от 02.06.2009 г., тъй като с арг. от чл. 115, ал. 3 от ЗДДС този данъчен документ се издава при намаляване на данъчната основа или при разваляне на доставката. В случая данъчната основа е непроменена и действието на облигацията е съхранено. По отношение на получените доставки на услуги в д. п. м. 04.2009 г. в хода на съдебното дирене не е установено различно от констатациите по РА за неизползване на полученото за независимата икономическа дейност на получателя или за последващи облагаеми доставки, а това осъществява изключващата правото на данъчен кредит предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Определеното задължение за ДДС в д. п. м. 09.2010 г. е съответно на декларираното от касатора и безспорно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение