Решение № 8879 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2019 г.

Решение № 8879 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от д-р Д. Д. в качеството му на управител на Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 52/11.01.2019 г. постановено по административно дело № 836/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкция № РД-253 С-135/04.10.2018 г. издадена от директора на НЗОК, с която на лечебното заведение "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД, с адрес гр. Б., ул. "С." ..№..., ет. ..., кабинет № 326, манипулационни № 318 и № 321 изпълнител по договор № 010724 от 10.05.2018 г. е наложена санкция "прекратяване на договора"-частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността – д-р С. В. и 2) Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД направените по делото разноски в размер на 650 лева. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и процесната заповед за налагане на санкции да се потвърди като законосъобразна. Иска и присъждане на разноските по делото в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД действащ чрез процесуалния представител адвокат Зотева в отговор по касационната жалба изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се потвърди. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и предлага същото да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - Б., съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд – Б. е заповед за налагане на санкция № РД-253 С-135/04.10.2018 г. издадена от директора на НЗОК, с която на "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД е наложена санкция "прекратяване на договор" частично, по отношение на лекаря, който не е извършил дейността-д-р С. В.. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че между Национална здравноосигурителна каса и "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД е сключен договор № 010724/2017 г. и договор № 010724/10.05.2018 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В НЗОК е входирана жалба с № 04-04-208/06.06.2018 г. от С. Й., в която същата заявява, че при преглед на личното и пациентско досие е установила, че там фигурират редица прегледи и поставяни диагнози, за които същата отрича да са извършвани в Б., тъй като се е преместила да живее в [населено място]. Със заповед № РД-25-494/28.06.2018 г. директорът на НЗОК е наредил извършването на проверка на медицинското заведение, определил е и проверяващите лица. За резултатите от нея е съставен протокол от 02.07.2018 г. Установено е, че за периода 16.06.2015 г. до 21.04.2017 г. са отчетени от медицинското заведение 8 амбулаторни листи с поставена диагноза Сърдечна аритмия, неуточнена с код по МКБ I49. 9 и един амбулаторен лист профилактичен преглед на ЗОЛ над 18 г. с код по МКБ Z00. 0-общ медицински преглед. В изброените амбулаторни листове липсва подпис на пациента. В протокола от извършената проверка е направен извод, че д-р Веселински е отчел дейност, която реално не е извършена. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо от ЗЗО, чл. 99, ал. 2 от НРД за МД 2018 г. и на основание чл. 407, ал. 1, б. А от НРД за МД 2018 г. лицето подлежи на санкция "прекратяване на договора". На 05.07.2018 г. са съставени протоколи за неоснователно получени суми. След връчване на същите лечебното заведение е подало възражения вх. № 29-05-108711.07.2018 г. и вх. № 29-05-1088/11.07.2018 г. Последвало е издаването от директора на Националната здравноосигурителна каса на заповед за налагане на санкции, както и издаване на писмена покана. На 04.10.2018 г. е издадена и обжалваната пред първоинстанционния съд заповед, с която индивидуалният договор между НЗОК и "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД е прекратен частично по отношение на лекаря, който не е извършил дейността д-р С. В. на основание чл. 407, ал. 1, б. А от НРД за МД 2018 г. за нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо от ЗЗО и чл. 99, ал. 2 от НРД за МД 2018 г. При така установеното от фактическа страна решаващият съдебен състав е приел, че в производството по издаване на заповедта за налагане на санкции е спазена процедурата и правилата за контрол по изпълнение на договора. Но въпреки, че е установено спазване на процедурата за извършване на проверката и доказаност на извършеното нарушение, първоинстанционният съд е установил, че е налице несъответствие между изложените фактически и правни основания от една страна, и диспозитива на заповедта от друга. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК (противоречие с материалноправни разпоредби), поради което я е отменил като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Прекратяването на договорите се извършва при т. 1 при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2: и при т. 2 при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. При извършване на нарушение по т. 1 договорът с изпълнител на извънболнична медицинска помощ се прекратява частично по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. В случая д-р Веселински е единствения лекар осъществяващ медицинска дейност в "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД. Налагането по отношение на него на санкция "прекратяване на договора" частично реално има за последица цялостното прекратяване на договора на лечебното заведение, той като същото не би могло да съществува без единствения си лекар. Тази санкция "прекратяване на договора" обаче се налага за извършени нарушения в условията на повторност, какъвто настоящия случай безспорно не е, тъй като съгласно дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗЗО "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. В процесната заповед като правно основание за издаването и е посочен чл. 59, ал. 11, т. 1, б. А от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд в заповедта липсват мотиви обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. А от ЗЗО. Налагането на тази санкция обаче в настоящия случай води до прекратяване на договора изцяло, което от друга страна се налага само в установените случаи на повторно нарушение. Правилно в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че прекратяването на договора по отношение на единствения лекар работещ в "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД на практика означава загубване на качеството "лечебно заведение" на дружеството и същото не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се прекратява изцяло. Предвид гореизложеното аргументите на касатора за неправилност на решението и законосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени. Същите са съсредоточени върху доказване извършването на нарушението-отчитане на дейност, която не е извършена. Този факт е безспорен по делото. Спорът е относно приложението на нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. А от ЗЗО и последиците от наложената санкция. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Като е отменил заповедта, Административен съд - Б. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него разноски за производството пред настоящата инстанция е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока "Д-р С. В.-индивидуална практика за първична медицинска помощ " ЕООД е заплатило 600 лева за възнаграждение на упълномощения от дружеството да го представлява пред касационната инстанция адвокат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,